Пълзи ли кризата към българския IT бранш

Като нормална възприема статистиката Доброслав Димитров, който е начело на Българската асоциация на софтуерните компании.

„Няма как всички сектори да имат проблеми, а ние не. Рано или късно този проблем ще ни застигне. При нас ще е в много по-слабо изражение. Фирмите, които ще пострадат, ще са тясно специализираните, малките и средните фирми, които нямат резерви… Фирмите с широко портфолио за момента не показват сигнали за проблем“.

Анкета сред членовете на Българската асоциация на софтуерните компании е показала, че 65% от компаниите не са очаквали нивото на свързаност между бизнесите да е толкова силно. 61% споделят за отложени проекти и поръчки от клиенти, а 35% за отложени инвестиционни решения. Анкетата е показала и пътя за преодоляване на негативните последици. 40% от фирмите продължават активно да наемат таланти. И това са компаниите, които отбелязват увеличение на своите проекти и поръчки на база две най-често срещащи се бизнес решения: позициониране в нова пазарна ниша (26%) и увеличаване на времето и ресурсите за развойна дейност (41%). Затова и половината от анкетираните компании на софтуерната асоциация казват, че сред най-подходящите мерки е увеличаване на приема в университетите.

Доброслав Димитров обяснява:

„Нашата позиция твърдо е, че ние не желаем подкрепа от държавата, директна, от какъвто ѝ да било вид. Не трябваше да се намаляват бройките за IT образование в университетите. Напротив, трябва да се увеличават. Данъците не трябва да ни се повишават. С други думи, ние не желаем дотации или помощ, но не искаме и да ни се пречи. Съответно, максималният осигурителен доход не бива да се покачва, не бива въобще да се отваря темата за прогресивни данъци. Тъй като нашите служители, да, те са на високи заплати, но ако им се повишат данъците, може да започнат да се оглеждат да ходят някъде в чужбина. Което досега не се е случвало никога. Ние реално при нас имаме по-скоро нетна имиграция, а не емиграция. С други думи, хората се връщат в България, именно за да работят в нашата индустрия. Това е нещо, което трябва държавата да запази“.

Необходимо е дигиталната трансформация да е приоритет чрез мащабни публични проекти според Димитров.

Огнян Траянов от Българската асоциация по информационни технологии отбеляза също, че IT браншът не е имунизиран срещу трусовете. Според него притесненията са колко дълго ще продължи сегашната Covid-ситуация.

„Ако това продължи, скоро ще имаме и локдаун, несъмнено ще се отрази върху производителността. Ако софтуерните фирми можем да си позволим да работим със сравнително малък спад на производителността, от дистанция, то за нашите клиенти няма да е така. И тогава това, което им се случи и на тях, ще даде отражение и на нас… Вече има изследвания, че се очаква да се ускори със 75% поръчката за роботизация в индустриалните предприятия в западните страни, които са типичните възложители на продукция в България, използвайки по-евтина работна ръка. И ние, ако изоставаме и ако не можем да насмогнем, тук въпросът е не само на цени. Тези роботи ще работят денонощно в техните предприятия. Без почивка и без да се страхуват от коронавирус. Ще работят и с компютърна точност… По-важно е България да продължи да върви към дигитална трансформация… IT секторът работи в полза на цялата икономика. И то дава много съществен принос за нейното придвижване напред към по-голяма добавена стойност“.

Доброслав Димитров обобщи:

„Пандемията ни показа колко е необходимо ние да можем да преминем на дистанционно, ако щете обучение, на дистанционна работа, на дистанционни услуги на държавата, на банките. Всичко това трябва да бъде възможно, а за да стане, ние трябва да го направим… Ние имаме страшно много на брой хлапета, младежи, които могат да бъдат. Но когато образователната система не го промотира или въобще не дава възможност да учат, няма откъде да дойдат. И затова има толкова много частни инициативи. Ако се замислите, колко академии бяха направени, буквално паралелно образование по ИКТ, което е създадено от бизнеса. Ние трябва да се оправим по някакъв начин. Няма да чакаме на държавата. Въпросът е, че държавата има интерес в това нещо да го направи с размах. Бил съм депутат, опитал съм се отвътре. Сега го правим отвън. Но ние, като всеки един гражданин, трябва да се борим и да променим средата“.