Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичаен звук буди плевенчани - крясъци на гларуси

Снимка: БГНЕС

Ако сте решили да разгледате красивия Плевен, голяма е вероятността да помислите, че сте попаднали на морския бряг. Усещането идва от познатите крясъци на гларусите, които се забелязват около фонтаните в центъра на града.

Ако ставате рано или до прозореца ви има дърво, сутрин в Плевен може да се събудите от чуруликане на врабчета. Напоследък обаче необичаен звук събужда плевенчани - крясъците на гларуси.

"Все по-често плевенчани се будят с крясък на гларуси. Гларусите са т.нар. "жълтокраки чайки" и се срещат вече обичайно и във вътрешността на страната. Гларусите са синатропен вид. Това е вид, който живее близо до хората в населените места, те са зависими от човешката дейност. Причината да са в населените места е, че тук има изобилна храна през цялата година, както и благоприятни условия за тяхното размножаване", пояснява Габриела Георгиева, експерт в Регионалната инспекция по околната среда и водите.

Те са всеядни и там, където има храна, за тях е подходящо местообитание. Свикнали сме да ги виждаме наистина по морето, но вече може би от няколко десетилетия, е обичайно да се срещат и в други населени места, допълва тя. Гларусите предпочитат риба, но се хранят с всякакви изхвърлени от хората хранителни остатъци, унищожават яйца на други птици, но няма данни за намаляване на популация на други птици към момента, коментира експертът. 

"Гнездят по покриви на високи сгради, те са колониално гнездящ вид. Те са свикнали да бъдат близо до хората. В същото време си намират труднодостъпни места, за да си направят гнездата с цел да запазят поколението си. Имат добре развит механизъм за взаимна защита на гнездата и на малките си. Те нямат естествен враг в населените места с изключение на човека, който е единственият лимитиращ фактор за тяхната популация в града", изтъква експертът.

Има случаи на ранени гларуси, за които се обаждат на "зеления телефон", но тъй като гларусите не са защитени от Закона за биологичното разнообразие, ние няма как да ги изпратим в Спасителен център, във ветеринарна клиника или зоологическа градина, подчертава Габриела Георгиева. Единственото, което могат да направят гражданите, е за своя сметка да заведат животното на ветеринар, съветва тя

Мил спомен имат в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Плевен. 

"Беше мъничко птиче. Гледахме го няколко дена в инспекцията. То се разхождаше по бюрата. Беше много смешен. Стана любимец. Миролюбиви са. Не нападат хора. Аз съм ги виждал да нападат други птици, но за хората не би следвало да са опасни", казва директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Плевен  Стефан Цанев.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Млад планинар" – възпитание в ценности чрез природата и историята

Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..

публикувано на 23.11.25 в 07:10
Десислава Микова

Десислава Микова: 45 000 души в Димитровград са заложници на хронично замърсяване

Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..

публикувано на 18.11.25 в 10:45

Нараства делът на електромобилите. Как това променя картината на мобилността?

В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..

публикувано на 17.11.25 в 11:11

Как спасиха езерото Сребърна от пресъхване?

Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..

публикувано на 13.11.25 в 11:40
Ивелин Михайлов

"Величие" се застъпи за правото на чиста околна среда

В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..

публикувано на 06.11.25 в 11:01

Стари отоплителни уреди ще бъдат заменени с екологична алтернатива в Монтанско

От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..

публикувано на 23.10.25 в 00:50

Райони от Африка и Азия не разполагат с метеорологични служби. Обсъждат интегрирането им

Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..

публикувано на 22.10.25 в 11:14