Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Майсторството в производството на гайтан

Снимка: Трявна България

Габровско читалище популяризира гайтанджийството като културно наследство сред децата и посетителите на музеите в страната. В началото на новата учебна година екипът ще имат готовност да покаже, чрез дигиталните технологии, как работи гайтанджийския чарк - считан за първата българска машина, и как се изплита вълненият шнур.

Нарастващият интерес към традиционното облекло, народните танци, възстановките на обичаи и демонстрациите на занаяти става причина за съживяване на интереса към гайтана и неговата изработка. За да се съхрани познанието от предците ни, от габровското народно читалище „Будителите“ ще го представят по атрактивен начин, използвайки дигиталните технологии.

Начинанието е финансирано от Национален Фонд „Култура“. Чрез триизмерно изображение, което ще се възпроизвежда в преносим куб, децата в класните стаи и посетителите в музеите в страната ще могат да видят как работи гайтанджийският чарк  - считан за първата българска машина.

Любопитна история за промишлен шпионаж разказва как габровски търговец отива на изложение в град Брашов в Трансилвания и вижда машина за плетене на ширити. Издялква от дърво всеки един от елементите и като се връща в Габрово поръчва изработката им на няколко ковачи, за да не даде всички части в ръцете на един майстор. Събира ги и сглобява машината за изплитане на вълнен шнур. Така габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само части. За няколко години те се обособяват в отделен еснаф. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти.

Машините се продават в тогавашните гайтанджийски центрове Карлово, Калофер и Сопот. Плетенето на гайтан в Габровско започва сравнително късно - през 30-те години на XIX век, но занаятът се развива бързо и става един от най-силните в района. На него се дължи икономическият подем на Габрово, донесъл на града - във времето на индустриализацията славата на Българския Манчестър.

До ден днешен габровци произвеждат гайтан и той се използва предимно за украса на носии. В Етнографския музей на открито Етъра вълненият шнур се изплита по старата технология, както е било през XIX век - на чаркове, движени от силата на водата.

За онова време припомня Димитрина Илиева, която практикува занаята повече от 40 години: "В Габрово над Етъра, след Етъра, следват квартали Чарково и село Потока, моята майка е от село Потока, дядо ми е имал чаркове".

Гайтанът най-напред се използвал за заздравяване на шевовете на дрехите, след това за украса. Чарковете в одаите тракали и изплитали гайтан по поръчка на турската армия. След това този вид декорация навлиза и в нашето облекло, в носията, като най-много гайтан се използва за каракачанската носия - отбелязва майсторката.

Готовият гайтан се оставял в естествения цвят на вълната или се багрел. Димитрина Илиева е умела и в това занимание, което също практикува отдавна. По старата технология цветът се постига с оцветители от природата.

"Багренето с растителни бои се е практикувало даже и преди новата ера, първите бои, които са се използвали, природни бои са минералите, с тях са рисували телата си и са рисували по пещерите, те не стават за тъкани и по-късно вече преоткриват и растителните багрила", допълва Димитрина Илиев.

За разлика от химическите бои растителните дават пастелни цветове, а голямото предимство на естествените багрила е, че не провокират алергични реакции. Минусът е, че процесът е много бавен и два пъти трудно се постига един и същ цвят, обяснява Димитрина. Цветовете се получават, според това по кое време на годината е събирано растението, дори от коя страна на дървото са брани листата.

Целия репортаж на Велина Махлебашиева можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Баба Калинче от Варвара

Баба Калинче от село Варвара премина към второто си столетие тази година с хоро и песни!

На 13 април 2025 г. баба Калинче от от пазарджишкото село Варвара навърши 100... И влезе във второто си столетие.  Калинка Александрова Янчева  е родена на 13 април 1925 година. В "Нощен Хоризонт“ вече ви разказвахме за един газен фенер, за една стара икона, за любов, за живота през три епохи – демокрация, социализъм, Царство България, за..

публикувано на 24.06.25 в 15:39

Връчват наградите "Млад благодетел" - отличени са ученически проекти с каузи

Тази вечер, в централната сграда на БАН, в 18:00 часа, ще се проведе церемонията по връчване на наградите "Млад благодетел" . Доброволци ще разкажат какво са успели да направят в рамките на 7 благотворителни проекта. За събитието пристигат младежи от Варна, спечелили първо място с проекта си " Дигитална фолклорна палитра "...

публикувано на 24.06.25 в 10:12

С аромат на локум и халва в Ябланица

В град Ябланица се проведе традиционният вече празник на халвата и локума, който събира производители и ценители на вкусните сладкарски изделия. Оказва се обаче, че прочутата ябланска халва идва в този край от македонския град Прилеп. "Ние сме най-сладкият град, така е останала традицията, оттук е някогашния производител на халвата и локума -..

публикувано на 23.06.25 в 10:58
Празник на турските обичаи в село Чуковец, община Алфатар

Празник на турските обичаи и кухня събра хората в село Чуковец

С пъстри носии, автентична музика и апетитни аромати село Чуковец, община Алфатар, се превърна в сцена на културно многообразие. Празник на турските обичаи и кухня събра жители и гости от различни етноси, за да отпразнуват заедно богатството на традициите, които съжителстват в малкото, но колоритно добруджанско село. На..

публикувано на 19.06.25 в 17:05

Силистренският театър пред финансов срив. Застрашено ли е бъдещето му?

Драматично-кукленият театър в Силистра изигра последната си постановка за лятото, което тепърва започва. Ситуацията в театъра е критична, след като културната институция се озова с 30% по-малък бюджет за дейността си през настоящата година. Съкратеният от Министерство на културата бюджет, получен преди две седмици, ограничава възможностите за..

публикувано на 19.06.25 в 11:15

В Правдино мобилното покритие е лукс. Чакат бързия интернет

Високоскоростен интернет за повече от 200 населени места в 140 български общини обеща транспортният министър Гроздан Караджов. В началото на юни той подписа договори с трите мобилни оператора, които ще изпълняват дейности, финансирани в по-голямата си част по Плана за възстановяване и устойчивост, на обща стойност над 440 млн. лева...

публикувано на 19.06.25 в 09:25

Проф. Михаел Бар-Зоар: Израел се бие за своето съществуване

В репортажа на Феня и Искра Декало може да чуете повече за готовността на болниците в Израел да приемат ранени.  Целта на Израел е свалянето на режима в Иран Иран: Израел премина нова червена линия с ударите срещу ядрени обекти Целият репортаж може да чуете в звуковия файл.

публикувано на 17.06.25 в 13:55