Галин Стоев: Демокрацията не е последна спирка на автобус

Гражданското общество трябва да бъде коректив на политиците, които избира, за да му служат. „В момента, в който започнат разминаванията между думите и делата на политиците, гласоподавателят трябва да е готов отново да излезе на улиците и да им поиска сметка“, заяви Галин Стоев в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт".

„Това, което в момента разиграва официалната власт като стратегия, е да постави каруцата пред коня, задава въпроси от типа – ние като си тръгнем, кой ще ни замени, защо няма водачи на протеста. И също така ни плаши, вадейки плашилото на ужасното бъдеще, което ни чака в момента, в който тази власт ще си отиде. Този тип подмяна на проблематиката не върши работа и не би трябвало да се хващаме на това какво ще стане. Ще започнем да си задаваме въпроси на изборите.“

„Адресатът премиер-министър беше само повод. То не е писано само той да го прочете“, изтъкна Стоев по повод писмото си.

„Това е дълъг процес в годините на това управление, когато у мен, както и в много хора се трупаше постепенно негативизъм, фрустрация и гняв. Протестите канализираха това възмущение и аз трябваше просто да му намеря адекватна форма.“

Стокхолмският синдром е нещо отдавна познато - парадоксално привързване на жертвата към мъчителя. При интелектуалците той се изразява по-скоро през дългогодишното пълно маргинализиране на културната и на критическата мисъл, отбеляза Галин Стоев.

„В този смисъл нашите културтрегери са подложени на нещо, което спокойно може да се нарече културен геноцид. Те са екзистенциално маргинализирани, Covid-19 засили тези процеси, за някои от тях ситуацията в момента е въпрос на чисто физическо оцеляване.“

Стоев се е опитал в писмото си да отправи критичен поглед към „именно тази ненормалност, която се опитват да ни продадат като нормалност“.

Според режисьора един от позитивите на ситуацията с коронавируса е връщането на младите хора тук - от един друг контекст, в който те са осъзнали, че държавата може да ти бъде не враг по презумпция, с когото да се бориш на всяка цена и да го заобикаляш, а структура, която да ти помага и да прави живота ти по-лесен.

„Тези хора, които са изживели тази опитност да съществуват в контекст, в който държавните институции работят и са там, за да ти помогнат, а не за да те смачкат. Тези хора вече знаят, бих казал на клетъчно ниво, че това е възможно, че това работи, че това се случва“, допълни Галин Стоев.

От момента, в който не се замисляш дали да направиш най-доброто за себе си или най-доброто за всички, започва и промяна в парадигмата на мисленето, посочи режисьорът.

„Това, което можем да научим в момента, е да хванем тази енергия, на този нов тип мислене и да го усвоим. Факт е, че от няколко години си казваме, че критична маса няма, че тя не съществува, че тя е смазана. Но концепцията за това, че може би натиск ще дойде от българи, които са извън България, защото те стават все повече и повече, в това може би има някаква надежда и стратегия за бъдещето.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.