Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Граници и съдби. Добруджа 1940 година“ - малките истории и големите събития

Изложба „Граници и съдби. Добруджа 1940 година“
Снимка: Добрич онлайн

Изложбата „Граници и съдби. Добруджа 1940 година“ в Регионалния исторически музей в Добрич е посветена на 80-годишнината от подписването на Крайовския договор и връщането на Южна Добруджа към пределите на България. 
Експозицията представя исторически факти, свързани с военните действия, довели до подписването на договора, драматични съдби на хора от Северна Добруджа, останали под румънска власт, както и статии от тогавашния периодичен печат, свързани със събитията пред 1940 година.

Събитията от 1940 година оживяват. Всеки посетител може да усети историческата значимост на Крайовския договор, парадното влизане на българската армия в Добрич, както и завинаги променените човешки съдби. 

В първата част на изложбата са експонатите, представящи самото подписване на договора и влизането на администрацията и армията в Южна Добруджа, случило се между 7 септември и 1 октомври. Експозицията съдържа и богат снимков материал от различни градове в Добруджа. Може да се види кметското бюро на тогавашния управник на Добрич Кирил Старцев и възстановка на посрещането на българските войници от местното население, разказва Живко Марков от отдел „Нова и най-нова история“.

"Писалката на генерал-лейтенант Георги Попов, който е назначен за генерал управител на Южна Добруджа. Той  е бил член на българската делегация в Крайова. Това е неговата писалка, която той използва в Крайова и с която той разписва не самия договор, а картата с новата граница между България и Румъния. Тази карта е приложена към договора", поясни Живко Марков.

Новото в изложбата са копринени кърпичките с лика на Стефан Караджа, които са били изработени от тогавашното дружество „Майчина грижа“ и с които са закичвали българските войници и официалните лица на 25 септември. Цялата първа част на изложбата представя опиянението и радостта на жителите на Южна Добруджа, затова втората част от нея е отделена за другия аспект на тези исторически събития, свързан с преселването на над 67 000 севернодобруджанци, които остават под румънска власт

За тъгата от напускането на родните домове и дългия преход, коствал живота на мнозина, разказва Лена Кирилова от отдел „Етнография“. 

"Често зад политическите решения, зад успешната дипломация, зад величавите исторически събития се крият съдбите на хора, които невинаги тръгват по един лек път, защото зад целия този възторг, зад цялата тази радост, която виждаме по фотосите и документите, остава скрита болката, тъгата на 67 хиляди българи, които в мразовитата, изключително дъждовна есен и сурова зима на 1940 поемат трудния път на преселението." 

Достигайки до Южна Добруджа те са принудени да се справят и с недотам гостоприемното отношение на местното население. За тях новодошлите са изостанали, дрехите им са старовремски, обичаите им са непроменени от десетилетия. 

"Въпреки всичко надеждата и непоколебимата вяра, че те ще се вкопчат в майката земя, надделява и животът отново продължава", изтъква Лена Кирилова.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Музей

250 предмета от античността и Късножелязната епоха до днес в историческия музей в Търново

65 дарители са предоставили на Регионалния исторически музей във Велико Търново през последната година около 250 предмета от античността и Късножелязната епоха до наши дни .  Сред тях са родословно дърво на Васил Левски , колекцията от 120 медала, грамоти и снимки от състезателя по стрелба с лък Петьо Кишев, бригадирски униформи, снимки на..

публикувано на 03.11.24 в 08:15

Учителката Тотка Георгиева дари гоблен с образа на светите братя Кирил и Методий на Клисурския манастир

Гоблен на светите братя Кирил и Методий подари на Клисурския манастир бившата учителка от Берковица Тотка Георгиева. 37 години Тотка Георгиева е била учителка. От дълго време тя се занимава с изработката на гоблени, които бе подредила в изложба в Берковица. Гобленът на братята Кирил и Методий изработила за месец и половина. 52 000 маниста с 44..

обновено на 03.11.24 в 05:30

Патриарх Даниил: С Божията помощ да преодоляваме всички изпитания на времето

Българският патриарх Даниил отслужи Патриаршеска литургия в столичния храм "Света Неделя", където бяха изнесени за поклонение мощите на сръбския крал Стефан Милутин.  Стефан Милутин e сред най-тачените сръбски владетели, царувал  45 години ( от 1275 г.), запомнен с благотворителност и със строителство на църкви и манастири. Днес от храма..

обновено на 03.11.24 в 05:28

Нестинарите - кой има право да влиза в огъня?

Нестинарството е една от традициите, с която ние изключително много се гордеем. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България" .  Тайнственият обред , за чиито корени продължава да се..

публикувано на 01.11.24 в 13:41
Отец Андон Шавулев

Отец Андон Шавулев: Когато няма грижа, тревопасните намаляват, хищниците се увеличават

В Рубриката "Горещи сърца" ви срещаме със свещеника от благоевградския храм "Въведение Богородично" отец Андон Шавулев .  Неговата проповед излиза от стандартите на църковните книги , за да влезе в душата на човека, потърсил общение с Бога .  Свещеникът е само посредник в това тайнство , казва отец Андон и определя себе си..

публикувано на 29.10.24 в 10:25

В село Радуй политик не стъпва, гласуват "за по-малкото зло"

В пернишкото село Радуй депутат или кандидат за депутат не е стъпвал от години . Нито един от стотиците претенденти да коват законите на страната не е дошъл в селото, за да види как живеят хората тук. "Няма ги. Никой няма тук. Нито преди избори, нито след избори . Политиците гледат собствения си интерес." А проблемите не са малко. Те..

публикувано на 27.10.24 в 12:21

Бяла Слатина за вота: "Загубили сме интерес, защото сме много "добре"

Изсечен от камък бюст на Цола Драгойчева на площада , носещ нейното име, в родната й Бяла Слатина, се взира в градския център, наскоро ремонтиран с евросредства. Какви са настроенията преди поредния предсрочен вот: " Загубили сме интереса вече. Защото сме много "добре" . Какво ни е? Безпаричие." "Млади хора – всичко отишло по чужбина...

публикувано на 27.10.24 в 09:34