24 май - Ден на славянската или на българската писменост

"Смущава ни това, че Кирило-Методиевото дело и Глаголицата, създадена от тях, остават на заден план и тази част от културното наследство изцяло се зачерква". Това каза пред БНР доц. Явор Милтенов от БАН във връзка с преименуването на празника 24 май - от Ден на славянската в ден на българската писменост. Той припомни, че мотивите на депутатите, които са внесли предложението за преименуване на празника, са, че Кирилицата е изцяло българско творение, но изтъкна, че тези мотиви не са съвсем коректни.

"Мнозинството от старобългарски ръкописи, които са достигнали до нас, са на глаголица", посочи доц. Милтенов. По думите му терминът славянска не се използва, за да обезличат българския дял в това дело, а означава, че това дело достига до всички славяни и им дава писменост. 

Според него предизборната ситуация е основен план в повдигането на този тип въпроси, които разделят общественото мнение.

Становището на БАН е, че Кирилицата трябва да се нарича българска азбука, категорично подчерта доц. Милтенов, но подчерта, че този въпрос с преименуването на празника 24 май трябва да се подложи на широко обществено обсъждане.

В предаването "12+3" историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет, коментира, че и Кирилицата, и Глаголицата са български азбуки, защото са създадени на основата на старобългарския език. Той посочи, че старобългарският език е третият език на християнството и на Средновековна Европа.

"Вносителите на тази важна корекция явно са търсили някаква кратка формулировка, което крие рискове. Че писмеността е българска - в това няма никакво съмнение, това се отнася за Кирилицата, създадена в Плиска, Преслав и околните манастири. Но се отнася и за Глаголицата, защото тя е създадена, за да се превежда Светото писание от Гръцки на Старобългарски език", обясни проф. Павлов и уточни, че без делото на българския княз Борис-Михаил вероятно делото на Кирил и Методий е щяло да загине.

Средновековна България има огромно влияние в Средновековния свет, категоричен беше историкът и предложи формулировката "Ден на българската писменост, просвета и културно влияние в славянския свят".

Интервюто на Снежана Иванова с доц. Явор Милтенов и проф. Пламен Павлов в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.