В София работи единственият засега не само в страната, но на целия Балкански полуостров „тъмен ресторант“, в който гостите могат да влязат в обувките на незрящите домакини.
Вечеря на тъмно е социален експеримент, в който хора с нарушено зрение въвеждат за кратко желаещите да се потопят в тъмнината. Гостите се адаптират в непрогледния мрак с помощта на звуци, допир и вкусове.
Посрещнати от незрящите служители, които тук не се наричат сервитьори, а домакини, прекрачваме прага на залата за хранене. Първите стъпки са плахи и несигурни. Не тъмнината, а неизвестността поражда страх. Чувството, че ще се спънеш в препятствие, ще паднеш или ще се удариш в стена не те напуска, докато не заемеш мястото си на масата. Да излезеш от зоната си на комфорт понякога е хубаво, разказва посетителят Боряна Драганова.
„С първите стъпки на влизането определено усетих дискомфорт, малко ми се сви под лъжичката. Имах усещането, че има стъпала и препятствия, които ще трябва да преодолявам и няма да знам къде са. Това беше страхът ми. Когато усетих стола и масата, определено се почувствах по-спокойна. Усетих, че в тъмнината човек се чувства много комфортно.“
Когато общуването между хората преминава в пълен мрак, комуникацията е пълноценна, а предразсъдъците и излишната суета - оставени на прага.
„Няма притеснението отсреща дали ме приемат в момента, как реагират на това, което казвам. Аз казвам това, което мисля и съм искрена и съответно от другата страна, когато друг говори, аз го чувам някак си по-ясно, по-добре, с цялата си същност, а не само с ушите си.“
В мрака разбиранията за храната също се преобръщат - в тъмното посетителите трудно различават сервираното в чиниите и до приключването на вечерята не знаят какво консумират. Усещат вкусове и аромати, които не са предполагали, че съществуват.
„Открих, че всяка хапка има по-различен вкус, когато не виждаш какво ядеш. Изключително удоволствие е да пиеш вино на тъмно“, допълва Борислава.
По време на интензивното емоционално преживяване гостите на ресторанта се доверяват на онези, за които животът в тъмнина е съдба, а не бягство от реалността. При смяната на ролите незрящите хора се превръщат във водачи на виждащите.
Преживяването променя нагласите. „Успях да придобия поне малко усещане за техния свят и колкото и да ме шокира, ме развълнува много. Смятам, че гледам с едни по-широко отворени очи на света, който ме заобикаля. Усетих колко силна може да бъде връзката със света, когато не виждаш“, споделя Борислава Драганова.
Трябва по-често да влизаме в обувките на различните от нас, за да живеем и собствения си живот по-смислено, уверила се е тя.
Тъмният ресторант е работното място на Милена Костадинова. Незрящата млада жена разказва, че хората с увредено зрение непрекъснато се сблъскват с дискриминация при търсеното на работа.
„Имаше един период, в който бях ходила на 50-60 интервюта и попадах на най-различни работодатели. Голяма част от тях не се интересуваха от моите умения. Да, има незрящи, които нямат необходимата квалификация, но има такива, които имат и е важно да бъде направена разликата. Което няма как да се случи, без да бъде даден шанс“, коментира Костадинова.
Промяна в обществените нагласи към хората с увреждания е и основната цел на кампанията „Мостове от хора за хора“. В нея отблизо се показват историите на вдъхновяващи делнични герои, които не спират да полагат усилия обществото да стане по-разбиращо и отворено към различните. Инициативата е на сдружението „Общност МОСТОВЕ“. Всеки от членовете на неправителствената организация е водил своя лична битка, за да направи най-доброто за детето си или за свои близки с увреждания.
„Промяната в нагласите трябва да тръгне от съседа, до министър-председателя. Тя е всеобхватна. От свободата на придвижване, до право на гласуване, право на работа, право на образование. Т.нар. достъпна среда, за която се говори, не са само тротоарите и плочките, а и адаптираното образование, достъпът до работни места, цялостното отношение към хората с увреждания – погледът към тях не като към хора, които нещо не могат, а хора с потенциал, които могат да допринасят за обществото.“
В по-голямата си част обществото не познава моделите за общуване с хората в неравностойно положение, смята Милена Крумова, творчески директор в рекламна агенция. При срещите си с хора, страдащи от различни заболявания Крумова е усвоила правила, които улесняват комуникацията и изграждат невидими мостове на доверието.
„Когато искаме да се снимаме до човек в количка, е добре да приклекнем до количката, защото така с един жест показваме съпричастност, а не да има разлика във височините.“
Боряна Драганова, която влезе в тъмния ресторант в началото на този репортаж, е майка на 22-годишно момиче, родено с детска церебрална парализа и множество увреждания. Тя е категорична, че от раждането на дъщеря си не е спирала да се сблъсква със стереотипно мислене и враждебно отношение. Когато водела сина си на детска градина заедно с дъщеря си, децата проявявали естествено любопитство и идвали при тях, докато родителите ги дърпали нервно настрани с думите – нямаш работа тук. Две десетилетия по-късно обществените нагласи не са се променили, отбелязва Драганова.
„Тя е в количка и не е контактна, не говори. Автоматично, когато отидем където и да е, най-често в болница, дори навън – и в парка или в ресторант, не сме много желани гости там, защото нарушаваме визуално гледката. Когато по-любопитните успеят да дойдат да поговорят с нас, преградата пада. Можем заедно да променим нагласите. Просто трябва да отворим сърцето си за това.“
Снимките в публикацията са на ресторант "Тенебрис".
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
Какви са мерките за безопасност в България днес? Това са само част от останалите въпроси, чиито отговори ще научите, ако чуете цялата история на радиевите часовници в звуковия файл. Изображения: от Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
В родопското село Арда възстановяват традицията на тъкачеството. В съвместна инициатива народното читалище "Извор – 1920" и основното училище "Св. св. Кирил и Методий" са се заели да възродят занаята . Идеята: той да бъде запазен за идните поколения . В миналото през селото е минавал главният път от Тракия към Беломорието ...
Доброволци от Балчик вече две години и половина полагат грижи за бездомните животни в морския град. Събират се и обединяват усилията си с идеята да създадат първия коткодом в страната , а за реализирането ѝ получават помощта на Община Балчик и дарители. До момента коткодомът се е погрижил за лечението и намирането на постоянен дом за..
Кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало се стараят всяка година да намерят неочакван аспект, свързан с библейските разкази за раждането на Исус Христос. Тази година го откриха, в новооткритата сграда на Национална библиотека на Израел. На изложба там е показана запазена книга от 16 век, в която Спасителят е представен като истински..
Риана Пратчет и Габриел Кент се познават от 20 години. Работили в индустрията за видеоигри, двете избират да обединят сили и да създадат заедно с илюстратора Пол Кидби красивия "Наръчник за вещици на Тифани Сболки" – любима на читателите героиня на Тери Пратчет, започнала обучението си за вещица от 11-годишна. Двете са в България, за..
Георги от Силистра е дете на "Българската Коледа ", а любовта на семейството е тази, която му помага да се справя всеки ден с предизвикателствата на..
Христо Иванов доведе Делян Пеевски , заяви пред БНР юристът Радомир Чолаков, бивш депутат от ГЕРБ, бивш председател на конституционната и правната..
Борба за интеграция и достоен живот на хората със Синдром на Даун има и преди това да засегне семейството на рап певеца Криско, и преди раждането на..