Борба и поезия в живота на Никола Викторов

19-годишният младеж от Велико Търново съчетава ежедневно тренировки и лекции, с които се подготвя за бъдещ пиар.

Никола Викторов е част от националния отбор по борба. Мечтае за олимпиада. Не се срамува да си признае, че понякога плаче. Не заради загубена среща на тепиха, а от щастие и споделяйки радостта на приятел. Писането е негово хоби.

„Моите много близки роднини, приятели ме познават като много емоционален човек. За пред хората не изглеждам такъв. Но истината е, че аз съм емоционален човек, който се влияе много от положителните емоции“, споделя Никола.  

Никола Викторов е генетично свързан с борбата. Баща му Николай Викторов е част от треньорския щаб на великотърновския клуб „Етър-Виктори 2011”.  Момчето влиза в борбата случайно, когато е в четвърти клас и тренира лека атлетика. Наблюдава тренировките на баща му с борците в съседната зала и… така остава на тепиха.

Никола е завършил с отличен успех Спортното училище във Велико Търново в паралелката за помощник-треньор. Днес учи редовно в първи курс „Връзки с обществеността“ във Великотърновския университет. 

Как изглежда ежедневието му? „Ставам рано, отивам на тренировка в осем без петнайсет сутрин. След това тренирам до 9 часа. От 10 часа, зависи кога са ми лекциите точно, ходя на лекции. След тях имам още една тренировка от 17 часа. След това се прибирам вкъщи и си подготвям материали за следващия ден. Като си разпределя графика и ми остава време за всичко.“ 

Допреди две седмици младежът се съревноваваше в категорията 54 килограма, а от новия състезателен сезон се подготвя за по-горна категория в свободната борба. Носител е на десетки медали от различни шампионати, пет от които са сребърни от държавните първенства.

„2019-а на държавния шампионат в Бургас, януари месец. На финала загубих точно с една точка. 7:8 беше крайният резултат. Не бях достатъчно подготвен и това е до ден днешен нещото, което ме гложди отвътре и ми е оставило неприятен спомен“, разказва за най-тежката си загуба борецът. 

Никола Викторов няма специален ритуал преди за излезе на тепиха. Концентрира се върху срещата и излиза на състезание все едно му предстои тренировка.

„Моята цел е да постигна големи успехи в най-голямата възрастова група – мъжете. Мечтая за олимпиада. Тя ми е най-крайната цел и ми е последна в списъка. Просто си следвам мечтите една по една.“