Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

2
Жозе Луиш Пейшото
Снимка: Личен архив

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед". Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература. Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и "Понеделник вечер":

"Това бе втората ми книга, но първи роман. Излезе преди 25 години. Докато пишех се опитвах да си докажа, че мога да създам история. Не бях работил по художествена книга до сега. Реших да пиша за неща, които познавам отблизо. Бях вдъхновен и от корените си. Историята в романа се развива в португалско село, създадено на база мястото, където съм пораснал. В него живеят около 1000 души и по времето, когато написах този роман, ми се струваше много естествено да се насоча натам. Реших да използвам мястото и за други свои книги след това".

"Когато написах историята, все още откривах начините по които се структурира една книга. От дистанцията на времето смея да кажа, че този мой първи опит се оказа много свеж. Това е и една от причините тази книга да е толкова успешна. Тя промени живота ми година след публикуването. Заглавието получи наградата „Жузе СарамАго“ – една от най-важните награди за литературата на Португалия. По това време бях на 27 години. Оказа се, че все още съм най-младият автор получил отличието. След това романът започна да пътува по света. Хората го превеждаха. Това събуди интереса у много читатели към мен и това, което правя. Така се превърнах в професионален писател".

Колко често днес Луйш Пейшото се връща към мястото на своето детство?

"Вече не живея на това място. Преместих се в района на Лисабон. Една от основните характеристики на региона за който пиша е, че той загуби много от населението си през последните десетилетия. Връщам се там поне три пъти в месеца. Много от роднините ми също се преместиха, но се опитвам да поддържам връзка с мястото. Мисля за него. Все още пиша за този регион и ще продължавам. Когато пишеш книги един от въпросите, които трябва да си зададеш е – Какво искам да кажа на останалите? За мен, едно от най-важните неща, които искам да припомня е как се живееше някога там, където съм пораснал".

"Ни един поглед" е история за скромни хора, носещи библейски имена. За това си решение ми разказва Жозе Луиш Пейшото.

"Някои от имената са избрани с ироничен тон. Други – с малко по-буквален. Най-важният аспект на този мой избор е, че той идва заедно с тона на романа. Малко по-митичен е. Фактът, че тези герои носят подобни имена допринася много за атмосферата. Католическият аспект е много важен за Португалия. Моралния и религиозен свят на книгата ми са част от идентичността на мястото, където се развива действието. По този начин мислех, че има смисъл да взема назаем малко повече от този интертекстуален свят".

Героите не просто са с библейски имена, но някои от тях са пряко свързани с митовете.

"Някои от героите идват директно от този свят. Чувствам, че това не са просто измислени истории, възприемани за популярни. Понякога ги виждам и като напълно реални. Те са ми разказвани от баба ми. Героите за които говоря носят различни идентичности. Например Дяволът, той идва и от религиозната страна. Или Гигантът и сиамските близнаци, свързани с пръстите им. Този тип митология съществува в региона за който пиша, но те са и част от нещо много по-голямо, което съществува както в по-малката, така и в голямата среда".

Ето каква е ролята на поезията в живота и творчеството на Жозе Луиш Пейшото:

"Винаги е била важна за мен. Дори и тази моя книга е свързана с търсенето на истинската поезия. В Португалия сме приели, че сме страна с важни традиции в поезията. Имаме много обичани поети, които вдъхновяват дори автори на проза, като мен. Един от тях, разбира се, е Фернанду ПесОа – нашият голям поет на 20-ти век. Много важен глас за Португалия. Неговото влияние е толкова силно, че автор като Жузе СарамАго му посвещава роман. Повечето ни автори са писали поезия, дори и това да не е основният фокус на работата им. Четири са моите публикувани поетични книги. Открих красотата на писането именно чрез стиховете. Усещам, че, по някакъв начин, поезията обединява най-важните характеристики на писането. Усещам, че литературното писане винаги има сърцевината на поезия. В този мой роман това го има, не само в езика му. Но и в перспективата, която историята предоставя. В определени метафори, символи. Дори и героите и събитията в историята – те могат да бъдат възприети символично, не само в буквален смисъл".

В "Ни един поглед" творенията опитват да живеят животите си. Но къде е творецът?

"Отчасти заглавието е посветено именно на тази липса. Чувствам, че библейските имена и митологичният тон на книгата допринасят към този въпрос. Един много смислен въпрос. Надявам се, че читателят ще се запита сам себе си също. Когато виждаме цялото страдание през което преминават героите е много интересно да се запитаме защо едно божествено същество може да позволи цялата тази болка. Това е един екзистенциален въпрос. Няма един верен отговор".

Живеем в сложен свят. Докато се справяме с трудностите по пътя ни, намираме ли време да помислим и за създаването на един по-добър свят?

"Отново важен въпрос. Едно от трудните неща в тази история е да наблюдаваш как героите вървят по стъпките на една съдба, която чувстват, че не могат да променят. Като читатели наблюдаваме как потъват в цялото това страдание. Понякога си представям, че читателят се чувства малко безсилен докато чете подобна история. Но писането е и задаване на въпроси. Отговорите трябва да бъдат намерени от читателя през начина по който възприема света. Мисля, че преминаваме през период, в който е много трудно да отделим време на подобна ретроспекция. Непрестанно сме обкръжени от импулси, които се опитват да уловят виманието ни. Опитваме се да наваксаме с всичко, но развитието на света е много бързо. Литературата обаче е едно малко въстание срещу това. Аз съм оптимист и вярвам, че има място в човешкото същество за размисъл. Имаме нужда от него. Ако се откажем – бъдещето ни няма да е толкова светло. Чувствам, че, въпреки трудностите, през които преминаваме като общество, ще успеем да разберем колко е важно да мислим за съществените неща в живота. Не бих казал, че изведнъж всички ще започнат да четат и да се интересуват от сложни, екзистенциални въпроси – ако погледнем историята, четеното и културата винаги са били част от малцинство. Те не са били най-разпространената характеристика на никое общество. Чувствам обаче, че ще има хора, които ще пазят дълбоките мисли живи и ще успяват да променят света".

Докато правим интервюто, виждам, че на стената в уютната зала на Португалското посолство има плакат със снимка и представяне на Жозе Луиш Пейшото. „Това е снимка от преди 25 години“, през усмивка ми казва авторът. Спомня си за дните малко след създаването на „Ни един поглед“. Онзи първи роман, превърнал се за него в мост към световната литература.

"Не се страхувах особено. По това време бях много щастлив. Нямах търпение да публикувам книгата си. Не беше много сигурно, че ще стане. Отне ми година, за да намеря издателство. Дори и приятелите ми не бяха особено заинтригувани да прочетат ръкописа. Когато намерих издателска къща, бях много щастлив. Романът бе радушно приет. Превърнах се от непознат човек, в име, което се появяваше по корици и страници на книги. Бях и малко заблуден, поне по това време. Малко по-късно започнах да мисля по-отговорно и трезво. Така се появиха съмненията. Започнах да се страхувам и замислям повече. Поне в моя случай – писането става все по-сложно с всяка издадена книга".

Трудностите за Пейшото идват със следващите книги.

"Докато пишех първата си книга можех да разкажа каквото поискам, без ограничения. Нямах никакви истински амбиции. Животът ми си вървеше и се чувствах добре. Във втората си книга не можех да пиша за каквото и да е. Успехите на романа ми създадоха и очаквания у публиката, които трябваше да взема предвид. Третата книга ме затрудни още повече. Дойде четвъртата и петата. Не се оплаквам, но писането е едно постоянно предизвикателство. Става все по-трудно с всяка написана книга. Ако не успееш с първата си книга, се появява една дилема. Започваш да се питаш какъв е проблемът? Защо читателите не те оценяват така, както ти оценяваш себе си? Това прави втората книга, например, по-трудна за реализиране. Лично за мен издаването на втория ми роман мина леко. По това време все още бях малко безотговорен и заблуден. Написах една много крайна втора книга. Тя раздели публиката. След нея читателят или оставаше с мен или се отказваше от творчеството ми. В един момент започнах и да работя по книги свързани с трудностите при писане на една история".

С Жозе Луиш Пейшото се спираме и на звученето на португалската култура. Музиката и текстовете изпълнени с красива меланхолия, безкрайният дъх на океана и истинска страст. Защо красивата болка е толкова чест герой в сърцето на стила "фадо".

"Отговорът на този въпрос е заложен дълбоко в португалската идентичност от векове. Чувствам, че това се отнася дори към географското разположение на държавата. Обградени сме от океан. Близо сме и до Испания с която имаме много сложни исторически отношения. Чувстваме се като на изолиран остров. В Португалия, дори и хората, които не са читатели, имат някакъв контакт с португалската поезия, например. Ползваме в ежедневието си много цитати, които идват от много популярни наши поети. Понякога хората дори не подозират кой е авторът на съответния цитат. Фадото, много популярен музикален жанр у нас, е изградено върху текста на песента. Или по-точно поемата, както я наричаме. Думите трябва да бъдат разбираеми и изречени с отношение. Поемите са много важни, когато слушаме. Тези артистични прояви дават глас на дълбоките чувства заложени в културата ни. Те ги подхранват".


Слушайте интервюто на Иван Русланов с Жозе Луиш Пейшото в "Понеделник вечер" по "Хоризонт". 
По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Главният икономист на КНСБ. Между числата и романтиката със стихосбирката си SAUDADE

Ще летя, ще тичам… ще плувам, Към звездите бих тръгнал аз пеш, Без вода, без храна да купувам, океан… океан от копнеж Това е цитат от едно от стихотворенията с автор Любослав Костов.  Директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения и главен икономист на КНСБ беше гост на предаването "Нощен..

публикувано на 31.07.25 в 13:43

Тарологът Орлин Христов с откровения за най-загадъчната от всички системи за гадаене

Картите Таро съпътстват човечеството от поне 600 години, въпреки че има редица хипотези, които пращат раждането им много по-назад във времето в Древен Египет. Свързват ги с кабала, нумерология, астрология, теории на Карл Юнг, образи от Древногръцката митология, тамплиерите и розенкройцерите.   Скептиците виждат в тях само псевдонаучен инструмент,..

публикувано на 31.07.25 в 11:49
Васил Драганов и Пламена Бачийска

Актьорът Васил Драганов - гост в поредицата - "Магията на театъра" на "Нощен Хоризонт"

Васил Драганов е актьорът, който вдъхва доверие и предизвиква интереса на зрителите със своите превъплъщения на сцената и на екрана. Той гостува в поредицата "Магията на театъра" на предаването "Нощен хоризонт". Всички помнят Васил Драганов от ролята му на Радко Чеканов в телевизионния сериал "Столичани в повече". Но той играе и във филмите "Мисия..

публикувано на 30.07.25 в 09:50

Учителят, който те води по стръмното: Методий Кирилов

"И всеки помни по един учител - из стръмното ръката му поел". С този цитат от стихотворение на Харалампи Харалампиев гостът в "Изотопия" - учителят по Български език и литература Методий Кирилов, отговаря на въпрос за трудностите на преподавателската професия.  Методий Кирилов : Трябва да разбираш ученика. Да вникваш..

публикувано на 29.07.25 в 13:59

Лицата на Брюксел в романа на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен"

Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел.  Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..

публикувано на 22.07.25 в 14:38
Гергана Дилова в Африка

Гергана Дилова пътува до Африка с различни каузи

Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й.   Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..

публикувано на 20.07.25 в 06:26