„Новини с добавена стойност” от Г-н Балев: Да издигнем тиквения фенер като факел на просвещението

Здравейте и пак здравейте, скъпи приятели на ексцесивната лирика и радикалната публицистика. Започват “Новините с добавена стойност”, един бюлетин с магнитут 6 по Рихтер и 7 по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Тази седмица, както обикновено, препускахме със събитията, държахме ръка на пулса на времето, ловихме мига, правихме разрез на епохата. Разрез на епохата се прави трудно. Това е като да режеш и дълбаеш тиква за фенер - трудоемко и опасно, а крайният резултат на нищо не прилича, ако не се направи с изкуство и вещина. И така покрай Хелоуин и Деня на будителите ние задълбахме из епохата-тиква. Ние бръкнахме в бездните на времето, ние разлистихме най-новата ни история, за да отправим един упрек към кръстника на г-н премиера, който преди години даде гражданственост на един от грозните прякори на Борисов. 

Вие сте забравили, но аз помня като слоница-поетеса! Медиите на г-н Пеевски през 2009 преди парламентарните избори наричаха г-н Борисов “Боко Тиквата” - и това е един от най-упоритите му прякори. Отдавна не се употребява например героичното “Генерала”, което бе така популярно в зората на Епохата ГЕРБ. А впрочем, едвам си изкривих устата да кажа оня грозния прякор. Не обичам такива псевдоними, харесвам изящното слово, което възвисява душата. Привързан съм към Словото, което дава кураж на страхливите, надежда на обезсърчените, воля на слабите, характер на шушумигите и пробивност на импотентните. Затова през годините се опитах да наложа по-мек и лиричен вариант на прякора - да не го наричаме Тиква, а Харизматиква. Но не успях да популяризирам това прозвище, защото нямам медийното влияние на г-н Пеевски. И тиквата през годините у нас се превърна в символ на властта, а харизматиквата си остана слабо познат термин. А ние продължаваме нашия разрез на епохата-тиква. 

Продължаваме да дълбаем тиквата на Времето, вадим съдържание, вникваме в същината, за да запалим после светлината и да издигнем тиквения фенер като факел на просвещението! Неслучайно Деня на будителите у нас идва след Вечерта на жълтия фенер. И днес в тоя национален празник се питаме: какво остана от прословутата харизма на Бойко Борисов. Тя не беше само медиен мит, имаше такъв един дълъг исторически момент, в който почти всички бяхме паднали в плен на тази харизма за масово поразяване. Харизмата е това, което превръща лъжата в чаровно хитруване. Харизмата превръща насилието в “решителни мерки”. Харизмата превръща байганьовщината в национална ценност. Харизмата превръща тиквата в каляска. Или Тойота-Секвоя. Или дори Вила “Секвоя”. Ето виждате ли какви огромни преобразувания и реформи се осъществяват с една харизма, а ние през годините забравихме за това ценно явление. И дори ми е малко трудно да я премеря тая харизма - колко е останало от миналия ореол? Да се мери харизма е като с мерената реч. Това става по следния начин.

Вадиш кантар, метър, хронометър, хекзаметър, пускаш един метафизичен отвес - и мериш в килограм по метър за секунда на квадрат под корен абстрактен. Готово. С харизмата постъпваме по същия начин и при най-прецизни изчисления виждаме, че от великата харизма на нашата епоха е останала една увехнала хризантема и половина. Едни отломки печални и нищожни, както е казал клетият поет. 

Понякога, когато много се увлечем в някоя обществена дейност, почваме неволно да се чувстваме като Инструмент на Бога. Това е, може би, нормална реакция, когато си натоварен с тежка отговорност. Ето ни например нас - издълбахме една жълта тиква, а се чувстваме като просветител от ранга на Ян Коменски или Антон Макаренко. Чак ни иде да си поръчаме някой биографичен филм, в който да ни обрисуват с устни, така да се каже. Направо, да ви кажа, малко се самозабравяме в тая обществена дейност - като един Дон Кихот, който препуска срещу мелниците и всеки момент ще го перне някое витло през брадата. А на мен наистина ми се случи подобно нещо - като Дон Кихот срещу мелниците. Мотаех се из Бояна с един приятел Панчо, бях си изкарал Пегаса на паша в Боянските ливади и си търсехме приключения, исках да спася някой в беда. Обяснявах на моя приятел нещата от живота, просвещавах го какво нещо е финансовата свобода. И му викам така: “Свободата, Панчо, е на върха на финансовия инструмент! А най-големият финансов инструмент е държавният бюджет. С него можеш да възвисиш едни и да унизиш други. Можеш да биеш хората с пържолки, а те да ти викат: Още, още! Бюджетът е могъщо природно явление с финансови последици за цял един народ. По-рано ти обясних, Панчо, каква сила имат Харизмата и Словото. Бюджетът има още по-грамадно по сила въздействие и потресаващ потенциал...” 

И както си плувахме в тая дружеска беседа с приятеля ми Панчо, изведнъж видях в района на вила “Секвоя” някакви хора в качулки да разнасят фенери. Забравих за Хелоуин, помислих, че има шествие на Ку-клукс-клан. Сложих маска и шлем, сложих маска и на моя Пегас. Препуснах към местошествието, решен, ако трябва да жертвам живота си, но да не позволя линч над човешко същество. Знаете ги притчите, че поетът не се интересува от изгодите и не търпи неправдите, за мен тези притчи важат всичките до една. Това се случваше някъде си в района на вила “Секвоя”, където аз долетях в търсене на жертва, която да спася. Но сам станах жертва на някаква летяща пачка, която ме перна по тиквата и паднах от коня. Обаче нямаше никакъв Ку-клукс-клан, ами хората се маскирали за Хелоуин и налазили вила “Секвоя” да си искат парчета от държавния бюджет. То беше интересна гледка, да ви кажа. Всички викат: “Дай пара, да не става бела” (trick or treat), а от терасата хвърчат пачки и долу ги ловят като кръста на Йордановден. И така - и аз бях там, и аз скачах да ловя парчета от бюджета, а какво съм си хванал, то си е моя работа. Аз съм идеалист и финансови въпроси не обсъждам! 

Това бяха “Новините с добавена стойност”, един потресаващ бюлетин за сеизмичната обстановка на колективния разум. 

Аз съм Г-н Балев от вестник СЕГА, медията на свободните хора. От тиквата ще сторим колесница, ще впрегнем искрометния Пегас.