„България е моята родина, чиито корени се пазят въпреки времето и разстоянието“, казва роденият в Аржентина Густаво. Времето от близо век и разстоянието от почти 12 хиляди километра не са успели да заличат усещането му за България.
Густаво Гергов е второ поколение аржентинец, но корените му са български. Преди почти 100 години, както много други българи, дедите му тръгнали за Южна Америка в търсене на по-добър живот:

„Дядо ми по майчина линия е роден във Велико Търново. А баба ми и дядо ми от страната на баща ми са от Пещерна. Защо дедите ми са решили да напуснат България тогава? Те пристигнали в Аржентина около 1930 година, след Първата Световна война и последвалата я световна финансова криза. По това време в Европа имало бюра на „Марина Мерканте Аржентина“, които представяли Аржентина като възможност за изход от сложните условия, които правели живота на Стария континент труден в онези години. Моите баба и дядовци са живеели в селата, където животът бил обикновен и винаги свързан с работата на полето, обработването на земята и отглеждането на овце.“
Тези традиции, свързани със земята, оставили в наследство и на внука си, който живее в аржентинския град Берисо. Със земята, макар и в по-различен план, е свързана и работата на Густаво Гергов. Той е доктор по естествени науки от Националния университет „Ла Плата“ в Аржентина. Агроном, инженер лесовъд и преподавател. Работи като изследовател към Националния съвет за научни и технически изследвания на Аржентина. Носител е на две научни награди.
„В момента съм научен ръководител на трима докторанти. Работата ни е свързана с физиологията на растенията, плодовете и семената. Публикували сме разработки в различни международни научни списания. Фокусирани сме върху изследването на един от важните витамини в храната – витамин С. Работим заедно с други изследователи от Франция, Германия, Великобритания, САЩ и Япония. Работим и по технология за събиране на реколтата от плодове, зеленчуци и семена, в сътрудничество с лаборатории от същия университет. В миналото съм работил и в чужбина, два пъти в Германия. България може да е следващото място. Имам нужда само от добра идея и от група изследователи в България.“

Докато работел по научен проект в Германия, Густаво Гергов имал шанса да види и прародината си. „Имах възможността да се свържа с част от роднините си в България. Успях да видя и къщата на баба ми, която си беше на същото място, в същото село, почти непокътната.“
А връщането към корените носи смисъл, както и впечатленията от България.
„Както се казва, семейството винаги е в сърцето! Приличаме си по чертите на лицето, независимо от времето и разстоянието. Българският език е много богат. Опитвам се да го уча през последните години, но е твърде сложен. Нося българската музика в сърцето си. Слушам я и на работа, и вкъщи. Всичко това е в паметта ми. За мен България е втора родина, но родина, която е голяма част от семейството ми“, споделя Густаво Гергов, който предпочита да разговаря на испански и на английски, макар че се опитва да разкаже историята на семейството си и на български. „България са моите корени, моето наследство.“
Връзката с корените носи смисъл. Те държат България будна. Въпреки печата на времето - близо век и разстоянието - почти 12 хиляди километра, кръвта вода не става.
Снимките са от личния архив на Густаво Гергов.В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..
Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..
По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..
Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории". Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..
"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език. " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..
Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...
В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..
"Пеевски е във властта. Никой не може да го спре. Той има цяло правителство и е в изключително изгодна позиция . Той излиза и той казва какво ще..
"В Европа винаги е имало две тенденции. Едната, която призовава за повече автономност в европейската сигурност , а в последните години и отбрана, а..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред..