Коментар на Петър Волгин: Тръмп си отива, политиката му остава

Дълбоко бъркат всички, които смятат, че когато Джо Байдън стане президент, Съединените щати моментално ще се превърнат в това, което бяха при Джордж буш-син и Барак Обама. Че една загуба на Тръмп, ще означава нов разцвет на либералния глобализъм и неограничения американски интервенционизъм. Тези, които действително мислят така, нищо не се разбрали от това, което се случва в света през последните години. Включително и в Америка. Преди четири години Доналд Тръмп спечели президентските избори, не защото е някакъв политически гений. Спечели ги, защото най-добре олицетворяваще един начин на мислене, харесван от все повече хора. Тези хора искаха държавата да престане да прахосва своите ресурси за неясни мисии в чужбина и да се заема основно с решаването на вътрешните проблеми. Искаха елитът да излезе от либералния пашкул и най-накрая да заживее в реалността. Беше им писнало от „вашингтонското блато“ и искаха начело на държавата да застане някой, който ще може да го пресуши. Доналд Тръмп най-добре отговаряше на този образ. И затова беше избран.

През следващите четири години дълбоката държава в Съединените щати, т.е. либералното статукво от политици, медии, анализатори, направи всичко възможно, за да накара хората да повярват, че новият американски президент е нещо средно между Хитлер и Чикатило. Имаше безброй фалшиви обвинения срещу него, имаше дори процедура по импийчмънт. В самото навечерие на изборите гласоподавателите бяха заливани с изследвания, според които Байдън води с до 10 процента, че се очаква да размаже действащия президент и че демократите без проблем ще спечелят съкрушително мнозинство в Камарата на представителите и в Сената. Е, нищо от това не се случи. Да, Джо Байдън най-вероятно ще спечели, но това ще бъде победа, която поражда много въпросителни. Най-вече заради съмнителната честност на подадените по пощата гласове за него.

А самият Байдън е класическо олицетворение на политическото статукво. От половин век е в политиката. С всички произтичащи последици. Включително и с така добре познатата в България шуробаджанащина. Бидейки американски вицепрезидент, татко Байдън уреди сина си Хънтър на високоплатена работа в „Бурисма“, най-голямата частна енергийна компания в Украйна. Хънтър Байдън не разбираше нищо от енергетика, но когато баща ти е вицепрезидент, това няма никакво значение. А когато тогавашният украински главен прокурор Виктор Шокин започна да разследва неправомерните действия на „Бурисма“, татко Байдън заплаши, че ако прокурорът не си отиде, той лично ще спре траншът за Украйна в размер на един милиард долара. И Шокин си отиде.

А сега човекът, който изнудваше цяла държава с искането да бъде спряно разследване срещу компания, в която работи синът му, ще бъде следващият американски президент. Честито на всички онези, които твърдяха, че Тръмп нямал необходимия морал за този висок пост. Явно Байдън е свръхморален. Джо Байдън беше избран за кандидат на демократите не защото притежава някакви забележителни качества. Като класически дългогодишен хлъзгав политик, той може да се изменя като хамелеон. Байдън представлява една неясна картинка, която всеки може да оцвети според предпочитанията си. Крайнолевите ще си го нарисуват като борец срещу расизма, а по-умерените ще си го представят като спокоен и уравновесен държавник. А тези, които инвестираха в него, имат едно единствено желание – да върне страната във времето на неограничаваните от нищо пазарен фундаментализъм и американска хегемония.

И именно тук защитниците на дългогодишното статукво грешат. Ама много грешат. Съединените щати, а и целият свят, никога няма да се върнат към онзи модел отпреди десет години. Говоря за модела, при който всичко се решава от пазарите, мегакорпорациите и наднационалните институции, а държавите са безмозъчни изпълнители на техните желания. Нормалните хора, и в Америка, и в други страни, вече вярваат много повече на националните държави, а не на някакви наднационални структури, обитавани от анонимни чиновници с измити физиономии. Хората повече не желаят да бъдат пешки в ръцете на либералните кукловоди. Ето затова гласуват за политици като Борис Джонсън или Доналд Тръмп. За да разритат статуквото.

И наистина, статуквото вече е така разритано, че никой не е в състояние да го възстанови. То е в състоянието на онзи толкова популярен герой от английските детски стихчета Хъмпти-Дъмпти, който пада от стената и цялото кралско войнство не е в състояние да върне предишния му облик. Статуквото от времената преди Тръмп да стане президент никога няма да се върне. Америка е велика страна и ще продължи напред. И колкото по-бързо се откаже от либералните извращения и претенциите за глобално господство, толкова по-далеч ще стигне.