Задава ли се краят на виртуалните овце и пасища, за които се вземат реални пари

Не по-малко от 120 хиляди са виртуалните овце и кози, за отглеждането на които се вземат субсидии, но реално няма такива животни във фермите. За това предупреди през август в интервю за БНР Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тогава от организацията пресметнаха, че по този начин се източват около 20 милиона лева годишно.

Три месеца по-късно животновъдите алармират, че освен за измислените животни, които фигурират само в системите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), но не и в действителност, субсидии се получават и за пасища, на които пасат виртуалните овце.

За да се промени абсурдната ситуация, фермерите внесоха предложения за законови промени. До края на ноември Министерството на земеделието ще съгласува предложенията и те тръгват по своя законодателен път към постоянните парламентарни комисии. 

Причината за тези виртуални животни се крие в методиката, по която до момента се разпределят пасищата, обяснява Симеон Караколев. От общината гледат в системата колко животни притежаваш, без да ги проверяват физически, и на база на това се раздават пасища, допълва той.

„Съответно, ако твоето влияние в дадени общини е малко по-голямо от на останалите животновъди, ти получаваш едни хубави, много пасища, за сметка на местните животновъди. Нищо че си от 50-40-30-80 километра. Всякакви случаи има в цялата страна. Тоест местните животновъди – за тях няма пасища или ако има, на тях им се дават пасища, които са в абсолютно лошо състояние“, описва картината Караколев.

Така бизнесменът, който живее някъде далече, получава европейски пари за пасища, които не използва. „Получава пари от директните плащания на площ. На един декар се получават, в зависимост от района 30, може да стигне 40, може и 60 (лева на декар - бел. ред.), зависи какви мерки се прилагат в този парцел.“

От по-миналата година започнахме да алармираме за инвентаризация първо в системата за животни заради отчетливи сигнали за виртуални такива, припомня Симеон Караколев. По думите му Агенцията по храните е започнала „по-сериозна офанзива по прочистване на системата, но явно не е достатъчна“.

„И се натъкнахме на случаи с десетки хиляди. Това е фермер, който очертава над 150 хиляди декара пасища в две области“, дава пример Симеон Караколев.

При внезапни проверки е установено, че въпросният фермер притежава хиляди виртуални животни. „Той е получавал годишно около 4-5 милиона субсидия.“

„Повечето от тези хора получават административни наказания глоби – от рода на 200 до 500 лева. Това е перфектната среда за развитието на подобни механизми“, подчертава Симеон Караколев.

Обезкуражени, животновъдите влизат в ролята на законотворци. Предлагат първо да се върне логичното разпределение и ползване на пасищата. „Сиреч аз съм в това село, отглеждам животни в това село и аз съм с приоритет да получа пасища в това село.“  

Чак след като оземлим местните фермери, тогава можем да даваме остатъчния фонд от пасища на търгове, „да играят други хора, от други общини, от други области“, изтъква Симеон Караколев. Според него е недопустимо местните животновъди да стоят без пасища или да им се дават буквално гори и захрастени земи.

Фермерите настояват и за нормативна възможност да се санкционират чиновниците, които не изпълняват закона. „Оказва се, че много от длъжностните лица и в общините, и в някои областни дирекции по земеделие не прилагат закона, както е разписан“, аргументира предложението Караколев. 

„Факт е, че това се случва на много места. Има доста данни за подобни действия“, казва още той и не крие съмненията си, че някои чиновници „биват мотивирани, по един или друг начин, да прилагат този субективизъм“.

На местно ниво трябва да има прозрачност за вида, броя и собствениците на отглежданите животни и съответно да се знае кой колко пасища е получил от публичната собственост, гласи друго предложение на животновъдите.

Сегашната практика трябва да се прекъсне, защото по този начин се стимулират хора да създават много виртуални обекти с много виртуални животни, категоричен е Симеон Караколев. „Интересното е, че те вземат невиртуални пари, вземат реални средства.“

Наближаващите избори може да са от полза за исканията на животновъдите, смята Симеон Караколев.