Пиер Биньолас е роден в Нант. Завършил е магистърска степен по уеб мениджмънт в бизнес училище във Франция, две години е работил за световния гигант IBМ, а след завършване на висшето си образование се мести да живее в Швеция, където основава собствена компания и работи по европейски проекти. От четири години французинът живее със семейството си в село Ребревци в Еленския Балкан. 32-годишният икономист казва, че е избрал България за семейството си заради спокойствието и гостоприемството, които са коренно различни от западния модел, откъдето идва:
„Като общество не ми хареса как се държат хората, много технологии, много бюрокрация, много скъп живот, не е спокойно. Като дойдохме с Лора, жена ми, която е българка, дойдохме в България за малко и усетих, че тук, в България, още има свобода, още има хора със сърце, хора с краката на земята просто и затова усетих, че това е добро място, живея здрав живот, спокоен живот“.
Пиер Биньолас прави икономически анализи, активно се включва в обществения живот на възрожденската община Елена, помага на местните хора със съвети за начинанията им и ремонтира дома си. Животът става все по-бърз, по-скъп, по-сложен, по-стресиращ. Хората са объркани, разочаровани, ядосани. „Нормалният живот“ или западният стандарт на живот, е неустойчив. Той се превръща в краткосрочен модел, който, за съжаление, става като крайно решение без алтернатива и лека-полека се пропуква. Хората искат промяна, но им е трудно да намерят към кого точно да се обърнат, посочва в анализите си французинът, избрал спокойствието и топлината на хората в Еленския Балкан. Хората губят концентрация и здрав разум, а причините са в основата на икономическите системи за развитие в световен мащаб, казва Пиер Биньолас:
„Всичко стана евтино, всичко стана лесно, бързо - самолети, хладилници, интернет, компютри, комфортът отиде нагоре. Колкото сега не могат да намерят много петрол евтин и трябва да се изкопае по-надълбоко и по-далеч, трябва да продължаваме да работим повече и повече, за да компенсираме това“.
Старият ритъм на живот в новите икономически и политически реалности няма как да бъде същият, ще се увеличи броят на уморените и ядосаните на реалностите хора, кризата ще се задълбочи, а изходът не е обнадеждаващ, коментира френският икономист:
„Ние искаме да продължаваме да живеем както сме свикнали, обаче не може. Все едно беше лято, а сега идва зимата, а ние искаме на плаж и пак искаме. Нещата се въртят и не може да живеем както сме живяли до сега. Изходът ли - има няколко варианта, или политиците и хората да се разбират, да говорят и приемат, че така са нещата и трябва да се променят и по-лекичко така ще променим нашия начин на живот. Обаче аз не го виждам това нещо. Мисля, че изходът ще е брутален, както с природата - ако се натрупват облаци и не вали лек дъжд, става буря. И така ще стане за съжаление, не виждам друг изход, отколкото брутални движения. Както виждаме в целия свят - протести навсякъде“.
България запазва стабилността си, икономическата криза не е толкова сериозна, държавата не е тръгнала по дълговата спирала, а и българите знаят как да се справят с кризи, казва 32-годишният французин Пиер Биньолас и няма никакво намерение да си тръгва от село Ребревци в Еленския Балкан:
„А, не, не, не. Още тук е много добре като в Европейския съюз и като в западна държава. Много е добре в България, защото още нямаме голям публичен дълг, нямаме много кредити, не живеем като другите държави на кредит още, но лека-полека и така става. Но тук сме още краката на земята, имаме градини, имаме знание как да се държим, знаем какво е криза, знаем в България какво е глад, знаем, че ще се оправим. Тук хората са свикнали да се оправят“.
Трябва да имаме отговорността към себе си, към близките си и към обществото, казва французинът Пиер Биньолас от Еленския Балкан.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото . Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...