Адела Качаунова: Защитата на журналисти от съдебен тормоз не е разпозната в Европа

Ние сме едва в началото на този път, но вече има текст, предложен за обсъждане. Този текст е изготвен от граждански организации от цяла Европа и предстои да бъде внесен в Европейската комисия с надеждата, че тя ще го разпознае и подкрепи като законодателно предложение, обясни пред БНР адвокат Адела Качаунова, директор на програмата за правна защита на БХК.

Нееднократно ЕК е давала заявки, че разпознава делата срещу журналисти като системен проблем в цяла Европа, посочи тя: „Това не е запазена марка само на България. Случва се навсякъде“.

Няма държава в Европа, която да има специално законодателство, защитаващо от подобни дела както журналисти, така и активисти от различни сфери, които повдигат теми от голямо обществено значение. Подобно законодателство е факт в някои щати на САЩ и провинции в Канада.

Едва след убийството на малтийската журналистка Дафне Галиция е бил отворен разговорът за специално законодателство, отбеляза Качаунова в предаването „Преди всички“.

„Клеветата отпадна от Наказателния кодекс на Малта, но това е крайно недостатъчна мярка. Тя не е била съдена за клевета. Тя е била обект на множество дела, както се разбра след смъртта ѝ. 47 висящи производства срещу нея от големи, огромни компании, зад които стои голям финансов интерес“.

БХК следи дела в България, които могат да се характеризират като такива „съдебни шамари“, изтъкна Адела Качаунова.

„В България практиката е по-особена, защото се използват също мерки от областта на държавната принуда. Често наблюдаваме новини, когато хора са викани за справки в полицията, да дават обяснения по предварителни проверки. Това е честа практика и срещу нея не виждам поле за защита“, коментира юристът.

Според адвокат Качаунова тези предварителни проверки целят сплашване. „Срещу журналисти, срещу фармацевти, срещу протестиращи хора...“

Европейска директива не би ни защитила срещу такива действия, уточни още тя.