Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акад. Лъчезар Трайков: Спечелихме 10 години в ранната диагностика на Алцхаймер

Невролозите вече могат да засекат промените в мозъка почти в зародиш

Акад. проф. Лъчезар Трайков
Снимка: БГНЕС

Утре се навършват 105 години от смъртта на Алоис Алцхаймер - германският психиатър и невропатолог дава името си на една от най-мъчителните и загадъчни болести за човечеството.

Докъде стигна науката в откриването на причините за болестта на Алцхаймер? „За съжаление точно този въпрос все още е на нивото, на което Алцхаймер го описва през 1906 година“, казва акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в София

Това, което знаем днес – промените в мозъка се дължат на два типа „лоши белтъци“, които бавно и постепенно унищожават нервните клетки.

По времето на Алцаймер не е имало много технически възможности за изследване на проблема в дълбочина. Днес учените навлизат на молекулярно ниво, пояснява акад. Трайков.

Доста подробно описахме целия път на образуване на „лошите белтъци“ и целия път на смъртта на нервната клетка“. 

Клиничната изява, било с поведенчески, било с интелектуални нарушения, както са описани от Алцхаймер, е доста късна проява, уточнява Лъчезар Трайков.

„Лошите белтъци“ започват да действат много по-рано – започват да се отлагат в мозъка 15-20 години преди това.

И точно тук е големият напредък – ако все още не знаем причините, то знаем в детайли какъв е механизмът на увреждане.

И се научихме със сравнително достъпни методи да диагностицираме процеса в неговия зародиш почти. Изместихме ранната диагноза с 10 години по-рано“. 

Неизвестността относно причините не е характерна само за болестта на Алхаймер, но и за много други заболявания в неврологията.

От доста години е известна методика за разпознаване на ранни симптоми на болестта, която може да се прилага включително от общопрактикуващи лекари – нервно-психологични тестове, уточнява акад. Лъчезар Трайков.

„Нещо, което е евтино като скрининг. От 90-те години досега извоювахме един терен от десет години в ранната диагноза благодарение точно на този подход. В началото тръгнахме с паметовите тестове. Разработихме два-три много удачни теста.“

След това надградили с други тестове, засягащи промени в мрежите на невронното функциониране. Два от тези тестове отчитат и минимални промени още преди началото на паметовите нарушения.

Трудно превключване от една дейност в друга, по-трудно организиране на предстоящи събития на непознати места, затруднено общуване в по-големи общности – това са някои от симптомите, които невролозите вземат под внимание.

При пациентите 60+ е добре в ежедневните дейности да се следват някои предписания - кратки разходки няколко пъти седмично, средиземноморска диета, интелектуални стимули, социални контакти, съветва акад. Трайков.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20