Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Акад. Лъчезар Трайков: Спечелихме 10 години в ранната диагностика на Алцхаймер

Невролозите вече могат да засекат промените в мозъка почти в зародиш

Акад. проф. Лъчезар Трайков
Снимка: БГНЕС

Утре се навършват 105 години от смъртта на Алоис Алцхаймер - германският психиатър и невропатолог дава името си на една от най-мъчителните и загадъчни болести за човечеството.

Докъде стигна науката в откриването на причините за болестта на Алцхаймер? „За съжаление точно този въпрос все още е на нивото, на което Алцхаймер го описва през 1906 година“, казва акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в София

Това, което знаем днес – промените в мозъка се дължат на два типа „лоши белтъци“, които бавно и постепенно унищожават нервните клетки.

По времето на Алцаймер не е имало много технически възможности за изследване на проблема в дълбочина. Днес учените навлизат на молекулярно ниво, пояснява акад. Трайков.

Доста подробно описахме целия път на образуване на „лошите белтъци“ и целия път на смъртта на нервната клетка“. 

Клиничната изява, било с поведенчески, било с интелектуални нарушения, както са описани от Алцхаймер, е доста късна проява, уточнява Лъчезар Трайков.

„Лошите белтъци“ започват да действат много по-рано – започват да се отлагат в мозъка 15-20 години преди това.

И точно тук е големият напредък – ако все още не знаем причините, то знаем в детайли какъв е механизмът на увреждане.

И се научихме със сравнително достъпни методи да диагностицираме процеса в неговия зародиш почти. Изместихме ранната диагноза с 10 години по-рано“. 

Неизвестността относно причините не е характерна само за болестта на Алхаймер, но и за много други заболявания в неврологията.

От доста години е известна методика за разпознаване на ранни симптоми на болестта, която може да се прилага включително от общопрактикуващи лекари – нервно-психологични тестове, уточнява акад. Лъчезар Трайков.

„Нещо, което е евтино като скрининг. От 90-те години досега извоювахме един терен от десет години в ранната диагноза благодарение точно на този подход. В началото тръгнахме с паметовите тестове. Разработихме два-три много удачни теста.“

След това надградили с други тестове, засягащи промени в мрежите на невронното функциониране. Два от тези тестове отчитат и минимални промени още преди началото на паметовите нарушения.

Трудно превключване от една дейност в друга, по-трудно организиране на предстоящи събития на непознати места, затруднено общуване в по-големи общности – това са някои от симптомите, които невролозите вземат под внимание.

При пациентите 60+ е добре в ежедневните дейности да се следват някои предписания - кратки разходки няколко пъти седмично, средиземноморска диета, интелектуални стимули, социални контакти, съветва акад. Трайков.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марк Галеоти

Марк Галеоти: Арестите в Русия не отстраняват основните проблеми на системата

Украйна и съюзниците ѝ с право могат да бъдат притеснени от правителствените промени, предприети от Владимир Путин в началото на петия му президентски мандат. Промените ще направят руската военна машина по-ефективна в близките месеци, но нито те, нито арестите на висши военни и бюрократи от министерството на отбраната изтръгват из корен..

публикувано на 30.05.24 в 17:34

"Затворник №1 съм." Защо националната програма за достъпна среда не помага на хора с увреждания?

Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност за хора с увреждания се оказва трудна или неприложима за някои от потенциалните ѝ бенефициенти. 76-годишният Кольо Колев от Ловеч живее затворен в апартамента си . За да излезе навън, съпругата му и приятели го изнасят на ръце в инвалидната му количка. "В блоковете..

публикувано на 30.05.24 в 10:55
Ирина Манушева

Ирина Манушева: Да скъсаме с масовото и задължително кандидатстване с външни оценявания!

Националното външно оценяване разтваря изключително много ножицата между училищата . Това заяви в интервю за БНР Ирина Манушева, бивш учител и граждански активист. " Образованието трябва да отваря врати, а не да затваря, както е в момента ", смята тя. Според нея е необходимо " да скъсаме с масовото и задължително кандидатстване с външни..

публикувано на 30.05.24 в 07:59

Асоциацията на екскурзоводите ще обжалва становище на КЗК

Ще обжалваме становището на Комисията за защита на конкуренцията , обяви пред БНР Николай Миндов от Асоциацията на екскурзоводите относно  документ на КЗК, според който нормативната уредба, регулираща дейността на екскурзоводите, съдържа ограничение на конкуренцията. В становището се казва, че всеки може да направи подробно проучване на..

публикувано на 29.05.24 в 12:36

Присъдите на обвинените за измами във Великобритания българи се очакват в четвъртък

Петимата български граждани, обвинени в една от най-крупните измами със социални помощи в Обединеното кралство, се явиха днес в лондонския съд в Ууд Грийн. Присъдата се очаква да стане известна в четвъртък. Очакват се присъдите на 5-мата българи, обвинени в измама във Великобритания Стоян Стоянов, Галина Николова, Цветка Тодорова и Патриция..

публикувано на 28.05.24 в 18:54
Стилияна Николова, Боряна Калейн и Елвира Краснобаева

Грациите благодариха за подкрепата: Усещането в залата беше сякаш сме пред родна публика

" Усещането в залата беше сякаш сме пред родна публика. Имаше повече български знамена, отколкото унгарски.  Благодарни сме на всички, които ни подкрепиха на живо и на тези, които ни стискаха палци пред телевизорите. Искаме да им кажем, че ги обичаме".  Това сподели пред БНР  Боряна Калейн, част от грациите в Националния ни отбор по..

публикувано на 28.05.24 в 14:01

Експеримент: Кози предпазват горите от пожари, пасат в рисковите зони под тях

Състоянието на горите у нас не се е подобрило особено в последните няколко години . Тяхното стопанисване през активна лесовъдска намеса е силно снижено. Тази оценка направи в интервю за БНР доц. Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и бивш заместник-министър на земеделието. По подбалканската линия изсъхват иглолистни..

публикувано на 28.05.24 в 07:55