Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акад. Лъчезар Трайков: Спечелихме 10 години в ранната диагностика на Алцхаймер

Невролозите вече могат да засекат промените в мозъка почти в зародиш

Акад. проф. Лъчезар Трайков
Снимка: БГНЕС

Утре се навършват 105 години от смъртта на Алоис Алцхаймер - германският психиатър и невропатолог дава името си на една от най-мъчителните и загадъчни болести за човечеството.

Докъде стигна науката в откриването на причините за болестта на Алцхаймер? „За съжаление точно този въпрос все още е на нивото, на което Алцхаймер го описва през 1906 година“, казва акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в София

Това, което знаем днес – промените в мозъка се дължат на два типа „лоши белтъци“, които бавно и постепенно унищожават нервните клетки.

По времето на Алцаймер не е имало много технически възможности за изследване на проблема в дълбочина. Днес учените навлизат на молекулярно ниво, пояснява акад. Трайков.

Доста подробно описахме целия път на образуване на „лошите белтъци“ и целия път на смъртта на нервната клетка“. 

Клиничната изява, било с поведенчески, било с интелектуални нарушения, както са описани от Алцхаймер, е доста късна проява, уточнява Лъчезар Трайков.

„Лошите белтъци“ започват да действат много по-рано – започват да се отлагат в мозъка 15-20 години преди това.

И точно тук е големият напредък – ако все още не знаем причините, то знаем в детайли какъв е механизмът на увреждане.

И се научихме със сравнително достъпни методи да диагностицираме процеса в неговия зародиш почти. Изместихме ранната диагноза с 10 години по-рано“. 

Неизвестността относно причините не е характерна само за болестта на Алхаймер, но и за много други заболявания в неврологията.

От доста години е известна методика за разпознаване на ранни симптоми на болестта, която може да се прилага включително от общопрактикуващи лекари – нервно-психологични тестове, уточнява акад. Лъчезар Трайков.

„Нещо, което е евтино като скрининг. От 90-те години досега извоювахме един терен от десет години в ранната диагноза благодарение точно на този подход. В началото тръгнахме с паметовите тестове. Разработихме два-три много удачни теста.“

След това надградили с други тестове, засягащи промени в мрежите на невронното функциониране. Два от тези тестове отчитат и минимални промени още преди началото на паметовите нарушения.

Трудно превключване от една дейност в друга, по-трудно организиране на предстоящи събития на непознати места, затруднено общуване в по-големи общности – това са някои от симптомите, които невролозите вземат под внимание.

При пациентите 60+ е добре в ежедневните дейности да се следват някои предписания - кратки разходки няколко пъти седмично, средиземноморска диета, интелектуални стимули, социални контакти, съветва акад. Трайков.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Чернева

Весела Чернева: Европейците все повече разбират, че войната в Украйна е за Европа

" Европейците все повече разбират, че това е една война за Европа, една война, в която Европа трябва да спечели, а не просто да не оставят Украйна да загуби ".  Това заяви пред БНР Весела Чернева - зам.-директор на Европейския съвет за външна политика.  "Фрагментирането на Запада е голям въпрос. За пълно фрагментиране не може да става дума на..

публикувано на 21.06.25 в 12:11
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Иран има интерес от война на изтощението

На този етап Израел има само тактическо предимство. Говорим обаче за стратегическа дълбочина на една държава - във военния компонент трябва да се включат и други измерения:  численост на населението, брой войски – тук Иран има превъзходство. Израел има стратегически съюзници, готови да помогнат. Иран остана без съюзници – дори Русия говори..

публикувано на 21.06.25 в 10:00

Змиеловецът Владо Русев предупреди: Змиите често се пренасят с багаж!

Нашите водни змии не само че не са отровни, но и не хапят. Това увери пред БНР общинският змиеловец  Владо Русев. Той работи за община Харманли и се отзовава на такива сигнали.  Той подчерта, че често змии се пренасят с багаж, когато хората се прибират от друго място - от село или риболов например.    По думите му змиите по принцип излизат..

публикувано на 20.06.25 в 19:21

Добромир Бориславов: Голямо предизвикателство ще е да се хване избягалият хищник

Ще бъде доста сериозно предизвикателство да бъде открито такова животно. Това заяви пред БНР директорът на столичния зоопарк Добромир Бориславов, след като днес от полицията съобщиха, че хищник от семейство котки – пума, пантера или ягуар, се издирва в Шуменското плато. Местността остава блокирана, като полицаи следят за това там да не се..

публикувано на 20.06.25 в 18:21
Разрушената сграда на иранската държавна телевизия (IRIB) в Техеран, пострадала от израелски ракетен удар, 19.06.2025 г.

Проф. Йозден Октав: Конфликтът между Иран и Израел ще се отрази на войната между Русия и Украйна

Войната между Иран и Израел вече надхвърля границите на Близкия изток и може да се отрази дори на конфликта между Русия и Украйна. Това заяви в интервю за БНР професор Йозден Зейнеп Октав, специалист по международни отношения и член на комитета по сигурност и външна политика към президентството на Турция. Още за позицията на Анкара и за това дали..

публикувано на 20.06.25 в 08:30

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, сочи изследване

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, особено за децата. Това сочат данните на ново проучване, което обхваща ЕС, Великобритания и Норвегия и е първото, което анализира височината на капаците на автомобилите.  В последните 10 години автомобилните производители залагат много агресивно на кампании за промоция на все по-високи..

публикувано на 18.06.25 в 11:13
Богомил Николов и Григор Сарийски

Богомил Николов и Григор Сарийски: Еврозоната - черно и бяло или черно на бяло?

" Осем държави минаха вече пътя на влизането в еврозоната , като се започне от Словения през 2007 - 2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх, като най-близо до нашата картина бяха трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава беше в Естония - 37..

публикувано на 18.06.25 в 09:16