Бюлетинът за нивото на река Дунав се излъчваше 67 години по БНР

Бюлетин има, но в компютрите на капитаните. И вероятно така трябва да е, макар често да забравяме, че България не е просто европейска държава, а Дунавска страна.

За капитаните на кораби като Цончо Цонев тази информация е била изключително важна:

"Знаейки нивото, ти можеш да прецениш можеш ли да минеш през определени критични участъци, каква дълбочина има там".

Не можем да коментираме с какво са свързвали тази информация хората, които живеят далеч от Дунава. За тези, обаче, чийто дом е на километър 495, хидрологическият бюлетин е особено важен.

Нещо повече - бюлетинът е станал и част от речника ни, жалон, който е сигурен ориентир за състояние и време. "Като кажат "без он", работата е зле!", казваше един приятел.

На хората в единствената извънстолична "Агенция за проучване и поддържане на река Дунав" им е тъжно. Директорът капитан Павлин Цонев е наясно, че тази информация вече е ненужна на корабоплаването, но му е мъчно: 

"Честно казано, мъчно ми е, защото първо, че е една традиция, освен това е като един лейбъл на Агенцията, всеки ден безплатно чуваш името си. Агенцията е 60 години на терена и това някак си те свързва. От една страна тази емоционалност, от друга страна технологично това може да стане по електронен път, което и го правим. Това е голямото предимство на сайта - вече можем да предложим и други форми на информация, не само като числа, които да показват какво е било нивото, но и визуално какъв участък му предстои да премине, какви условия има там".

Няма как лесно да се разделим с нещо, което е съществувало 67 години в ефира на Българското национално радио. Думи от бюлетина са станали част от поезията, от речника ни, от чувството ни за устойчивост. А самият бюлетин беше ежедневно делнично напомняне, че България е Дунавска страна.

"Да имаш една 60-годишна традиция за голяма част от западните страни е нищо, обичайно е да имаш, ние имаме. Не знам колко може да струва това всеки ден трима души да четат по един бюлетин, да, разходи са вероятно, но опираме до сферата на престижа, опираме до знаците, които ние самите излъчваме към себе си и към околните. Ето, в 15.00 часа Българското национално радио не споменава река Дунав. Река Дунав явно за мнозина от страната, като изключим тези покрай реката, е абсолютно непозната, направо им е ненужна, да не кажа, че някои може да се гнуси от мътните ѝ води, но тя е особен знак, защото реката ни свързва със сърцето на Европа и ако ние не гледаме към сърцето на Европа, то тогава накъде гледаме, накъде сме тръгнали“, подчерта проф. Ненов, директор на музея в Русе. 

Може да е вярно, че тийнейджърите предпочитат други радиостанции, но и най-малките знаят, че нивото на река Дунав се измерва в сантиметри. Споменът за това, за интонацията на говорителите, за красивото изброяване на българските градове с френско ударение, ще останат у нас завинаги. Толкова дълго, колкото Бог ни е отредил да се радваме на прекрасния Дунав.