В продължение на 67 години хидрологическият бюлетин за нивото на река Дунав звучеше всеки делничен ден след новините в 15.00 часа в ефира на Българското национално радио. Бюлетинът започва да се излъчва през 1949 година като задължение на страната ни по Дунавската конвенция. Същото правят във всичките 10 държави, през които реката има плавателен път. На 6 юни 2016 година прозвуча последният.
В продължение на 40 години Ивайло Бойчев работи като хидролог. Вече е пенсиониран, както и бюлетинът му, но спомените му от службата са интересни. Първо получавали телеграми от всички дунавски държави и съответно изпращали международни телеграми за нивото до всички останали. После минали на телекс, а след това на компютър. И така до цифровите навигационни системи.
"Нашата грижа беше да измерим дебита, защото няма човешка дейност, която да мине без вода. От всички колеги, които са работили като хидролози, аз съм единственият, който е видял най-високите води и съм видял два пъти замръзването на река Дунав и големия лед в Тутракан - със самолети бомби хвърляха, защото бяха станали натрупвания от няколко метра", разказва Ивайло Бойчев.
Бюлетинът, който изготвяли хидролозите, бил от изключителна важност за тези, които са на реката. Като Николай Генчев - един от най-добрите познавачи на Дунав и автор на книги пътеводители по цялото му течение:
"За някои това предаване може да се е струвало монотонно, за други скучно, но за нас, хората от водния транспорт, то беше ежедневно чакано, много интересно и много важно за нашата работа, защото зад фразите за нивото на реката в сантиметри се криеше разнообразният и динамичен свят на дунавското корабоплаване".
Все пак, през 21 век, когато на всеки в джоба има смартфон с интернет, бюлетинът по радиото е излишен.
"Това прилича малко на разказа на Николай Хайтов "Когато светът си събуваше потурите". Всичко се променя на този свят и то много бързо, а на река Дунав, особено след като влязохме в Европейския съюз, по различни програми бяха финансирани много големи проекти в модернизацията на всички средства, свързани с безаварийността на корабоплаването, неговата сигурност, неговата обезпеченост във всяко едно отношение и практически този бюлетин, който някога се излъчваше по радиото, сега влиза не само в сайта на управлението за поддържане и проучване на река Дунав, той влиза в огромна нова модерна система, която се нарича БУЛРИС - речната информационна система, в която по много канали върви информация, свързана с корабоплаването", подчерта Генчев.
Бюлетин има, но в компютрите на капитаните. И вероятно така трябва да е, макар често да забравяме, че България не е просто европейска държава, а Дунавска страна.
За капитаните на кораби като Цончо Цонев тази информация е била изключително важна:
"Знаейки нивото, ти можеш да прецениш можеш ли да минеш през определени критични участъци, каква дълбочина има там".
Не можем да коментираме с какво са свързвали тази информация хората, които живеят далеч от Дунава. За тези, обаче, чийто дом е на километър 495, хидрологическият бюлетин е особено важен.
Нещо повече - бюлетинът е станал и част от речника ни, жалон, който е сигурен ориентир за състояние и време. "Като кажат "без он", работата е зле!", казваше един приятел.
На хората в единствената извънстолична "Агенция за проучване и поддържане на река Дунав" им е тъжно. Директорът капитан Павлин Цонев е наясно, че тази информация вече е ненужна на корабоплаването, но му е мъчно:
"Честно казано, мъчно ми е, защото първо, че е една традиция, освен това е като един лейбъл на Агенцията, всеки ден безплатно чуваш името си. Агенцията е 60 години на терена и това някак си те свързва. От една страна тази емоционалност, от друга страна технологично това може да стане по електронен път, което и го правим. Това е голямото предимство на сайта - вече можем да предложим и други форми на информация, не само като числа, които да показват какво е било нивото, но и визуално какъв участък му предстои да премине, какви условия има там".
Няма как лесно да се разделим с нещо, което е съществувало 67 години в ефира на Българското национално радио. Думи от бюлетина са станали част от поезията, от речника ни, от чувството ни за устойчивост. А самият бюлетин беше ежедневно делнично напомняне, че България е Дунавска страна.
"Да имаш една 60-годишна традиция за голяма част от западните страни е нищо, обичайно е да имаш, ние имаме. Не знам колко може да струва това всеки ден трима души да четат по един бюлетин, да, разходи са вероятно, но опираме до сферата на престижа, опираме до знаците, които ние самите излъчваме към себе си и към околните. Ето, в 15.00 часа Българското национално радио не споменава река Дунав. Река Дунав явно за мнозина от страната, като изключим тези покрай реката, е абсолютно непозната, направо им е ненужна, да не кажа, че някои може да се гнуси от мътните ѝ води, но тя е особен знак, защото реката ни свързва със сърцето на Европа и ако ние не гледаме към сърцето на Европа, то тогава накъде гледаме, накъде сме тръгнали“, подчерта проф. Ненов, директор на музея в Русе.
Може да е вярно, че тийнейджърите предпочитат други радиостанции, но и най-малките знаят, че нивото на река Дунав се измерва в сантиметри. Споменът за това, за интонацията на говорителите, за красивото изброяване на българските градове с френско ударение, ще останат у нас завинаги. Толкова дълго, колкото Бог ни е отредил да се радваме на прекрасния Дунав.
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..
Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..
С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..
Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..
"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..
Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..