„За съжаление модата в момента е една индустрия, в която има много проблеми и те са от всякакъв вид. Липсата на съюзи, на браншови организации, които да защитават интересите, които работят в текстилната индустрия, са само част от тях. Масовата мода, която е на улицата, загива. Не с темповете, с които ни се иска, но истината е, че в масовата или т.нар бърза мода ще видим огромна разлика в начина й на потребление и това ще се случи до пет шест години. Дори този тип брандове започнаха да правят екосъобразни колекции, което означава, че имат нужда да влязат в това течение. Клиентите, хората, които потребяват нас като производители и дизайнери, имат голяма промяна в отношението. Те започнаха да се интересуват какво стои зад историята на една дреха.“

За десет години Lora Gene преминава през различни периоди, но един от тях е изключително важен.
„За мен най-големият катализатор беше преди четири години, когато стигнахме до десетки хиляди продажби на годишна база. Нещата не се случваха, виждах много трудности и от наша страна, но и от страна на изпълнители и подизпълнители. Имаше една изключително трудна амалгама, в която никой не печели, опитвахме се да преборим нещо, което не е ползотворно за никого и тогава започнах да премислям бизнес модела, в който съществуваме и как да ни заведе напред, но без да нарушава баланса на света, в който живеем.
Всички текстилни нишки идват от земята и човек, който познава това нещо като продукт, не може да остане безразличен към факта, че се използват природни ресурси в огромни количества. Осъзнах, че не е възможно да функционираме в този модел дълго време. Би трябвало всички да реиновираме начина, по който бизнесите функционират.
Малкият бизнес има възможността да прояви гъвкавост в израстването и изграждането на нови структури, които да сложат едно ново начало за следващите поколения“, смята дизайнерката.
Интервюто с Лора Джийн можете да чуете в звуковия файл.
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..
Петър Делчев - един от изявените български цигулари, завърши житейския си път на 24 октомври 2025 г. в Италия - страната, в която живя в последните години. Той остава в историята на българското цигулково изкуство като носител на награди от престижни международни конкурси - първа на „Ян Коциян“ в Чехословакия и двукратен носител на четвърта награда..