„За съжаление модата в момента е една индустрия, в която има много проблеми и те са от всякакъв вид. Липсата на съюзи, на браншови организации, които да защитават интересите, които работят в текстилната индустрия, са само част от тях. Масовата мода, която е на улицата, загива. Не с темповете, с които ни се иска, но истината е, че в масовата или т.нар бърза мода ще видим огромна разлика в начина й на потребление и това ще се случи до пет шест години. Дори този тип брандове започнаха да правят екосъобразни колекции, което означава, че имат нужда да влязат в това течение. Клиентите, хората, които потребяват нас като производители и дизайнери, имат голяма промяна в отношението. Те започнаха да се интересуват какво стои зад историята на една дреха.“
За десет години Lora Gene преминава през различни периоди, но един от тях е изключително важен.
„За мен най-големият катализатор беше преди четири години, когато стигнахме до десетки хиляди продажби на годишна база. Нещата не се случваха, виждах много трудности и от наша страна, но и от страна на изпълнители и подизпълнители. Имаше една изключително трудна амалгама, в която никой не печели, опитвахме се да преборим нещо, което не е ползотворно за никого и тогава започнах да премислям бизнес модела, в който съществуваме и как да ни заведе напред, но без да нарушава баланса на света, в който живеем.
Всички текстилни нишки идват от земята и човек, който познава това нещо като продукт, не може да остане безразличен към факта, че се използват природни ресурси в огромни количества. Осъзнах, че не е възможно да функционираме в този модел дълго време. Би трябвало всички да реиновираме начина, по който бизнесите функционират.
Малкият бизнес има възможността да прояви гъвкавост в израстването и изграждането на нови структури, които да сложат едно ново начало за следващите поколения“, смята дизайнерката.
Интервюто с Лора Джийн можете да чуете в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..