Ще успее ли човечеството да ваксинира всички

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

2020 година изпратихме като годината на пандемията, а 2021 година посрещнахме като годината на ваксината, началото на края на кошмара Covid-19. Дали обаче човечеството ще успее да постигне заветните 70% ваксинирани, които според учените ще ни осигурят връщане към нормалния начин на живот? 

Може би най-голямото препятствие пред масовата ваксинация е дезинформацията. Всеки с достъп до интернет и профил в някоя социална мрежа вече се е натъкнал на теориите, че  ваксините са дело на дявола, целят чипиране на населението или са масов биологичен експеримент. Още по-сериозно става, когато антиваксърите ударят тънката струна на чувствата. Пример за това е видеоклипът с медицинска сестра от американския град Нешвил, щата Тенеси, която припада малко след поставяне на ваксината. Фалшивата новина бързо беше опровергана, след като се оказа, че в посочената болница изобщо няма работник с подобно име. Но клипът постигна целта си  - да уплаши и разколебае, обяснява проф. Андрю Полард от Оксфордския университет. 

Подобно нещо се случи и с информациите за 33-ма възрастни хора в Норвегия, починали след имунизация срещу Covid-19. Много медии разпространиха новината, наблягайки на леталния изход и пропускайки уточненията, че всички починали са били много възрастни, с крехък организъм и в много случаи със сериозни придружаващи заболявания. Норвежките власти заявиха, че разследването им не е установило пряка връзка между смъртта и ваксинацията и призоваха за по-добра преценка кои точно хора в рисковата група да се имунизират. 

Световните лидери бяха сред първите ваксинирани, именно за да покажат, че ваксините не са опасни и да разсеят притесненията на хората. От новия американски президент Джо Байдън до папа Франциск - всички си поставиха ваксината публично. 

Оказа се, че доверието в постиженията на науката не е достатъчно. Обещаните милиони дози доста бързо се изчерпаха и компаниите заявиха, че трябва да отложат или да намалят доставките заради недостатъчен производствен капацитет. 

Някои държави като Великобритания и Израел решиха да увеличат периода между поставянето на двете дози от ваксината. Според първите данни обаче това не забавя разпространението на вируса, но води до намаляване на случаите на тежко протичане на инфекцията, отбеляза професор Дани Алтман, имунолог от кралския колеж в Лондон. 

Професор Алтман отбелязва също, че сезонната противогрипна ваксина е с ефикасност от 40 до 60 процента, но въпреки това спасява хиляди животи всяка година. 

Много държави потърсиха ваксини извън одобрените от ЕС. Унгария стана първата страна членка, която ще използва руската ваксина "Спутник V", съобщи председателят на руския фонд за преки инвестиции Михаил Мурашко.

По този повод говорителят на Европейската комисия Стефан де Керсмакер заяви, че оценката на Агенцията е гаранция за ефективност и безопасност, като страните членки могат да купуват и други ваксини. 

А Сърбия купи 1 милион дози от китайската ваксина на компанията "Синофарм". По думите на президента Александър Вучич ваксината е била продадена на Белград с отстъпка. "С един милион дози ще ваксинираме петстотин хиляди души, което е огромна стъпка напред в борбата ни с коронавируса", подчерта Вучич и добави, че страната очаква нови пратки с ваксини на компания "Пфайзер" и на руската "Спутник V". 

Страните от Западните Балкани са едни от държавите, които се чувстват изоставени що се отнася до разпределението на ваксините, въпреки механизма на ЕС КОВАКС, съгласно който съюзът ще осигури ваксини за минимум 20% от населението на по-бедните си съседи до края на годината. Еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидис. 

Албанският премиер Еди Рама обаче възрази, че запасяването на по-богатите европейски страни е морално и политически неприемливо. Сръбският депутат Средан Майсторович заяви, че ЕС губи сърцата и душите на Западните Балкани. А македонският епидемиолог Драган Даниловски сравни поведението на Брюксел с това на пътниците на Титаник: "Богатите взеха всички спасителни жилетки и оставиха бедните на произвола на съдбата". 

Германският канцлер Ангела Меркел също подчерта, че ваксините са най-добрият начин светът да излезе от коронакризата и призова за справедливото им разпределение на фона на изостряща се конкуренция между страните поради ограниченото предлагане на фармацевтичните компании.

Генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус също предупреди, че светът е на прага на "катастрофален морален провал". Той цитира данни, че 39 милиона дози ваксини са били раздадени на 49 по-богати държави, докато една бедна страна е получила едва 25 дози. 

Тедрос призова 180-те страни в механизма КОВАКС да обединят усилия, за да може в Международния ден на здравния работник - 7 април, да се похвалят, че медицинските служители на първа линия в борбата с пандемията са ваксинирани. Това ще е символът на надеждата, че ще превъзмогнем пандемията, подчерта Гебрейесус.