Учебна лаборатория в Биологическия факултет на СУ ще готви студенти за генетични изследвания

Според декана на биологическия факултет проф. Стоян Шишков това е пример как бизнесът мисли за подобряването на качеството на образованието. „Това ще е поредният бисер в короната на Биологическия факултет“, каза Шишков пред БНР. 

В началото на пандемията от коронавирус от РЗИ изпратили запитване за включване на студенти доброволци, които да помагат за PCR тестовете. Тогава станало ясно, че теоретично студентите са много добре подготвени, но практическата им подготовка липсва, разказа ръководителят на лабораторията гл. ас. Димитрина Георгиева. Появила се идеята за закупят един или два PCR апарата с дарения от фирми, за да може обучението за прилагане на молекулярните методики да бъде на съвременно ниво.

Така се стига до оборудване на цяла учебна лаборатория с 18 апарата от Фондация „Петър Манджуков“. Самата лаборатория не е направена за PCR тестове, това е едно от направленията, за да се справят след това студентите в реална среда.

„PCR тестове не могат да се правят в лабораторията - ние сме учебно заведение, но апаратурата за полимеразна верижна реакция в реално време се превръща в златен стандарт за откриване и количествено определяне на ДНК и на РНК в клетките. И пандемията го показва. Нашата цел е да използваме апаратурата, за да могат студентите да придобият възможност да правят самото изследване, да анализират резултатите, да интерпретират правилно тези резултати“, уточни Димитрина Георгиева в предаването „Хоризонт до обед“.

Лабораторията разполага и с други апарати, за да се научат студентите да използват различни молекулярно-биологични методики, изтъкна Георгиева.

„Имаме възможност да работим с изолирана ДНК, но като учебно заведение нямаме право да получаваме биологичния материал директно. Ако получаваме биологичен материал, той не е заразен.“

„Могат да се предоставят изолирани геноми от различни организми, включително от вируси и други патогени. Тези изолирани геноми не са инфекциозни, така че няма проблем да се работи с тях в областта на геномиката – да се изолират съответните гени, да се види дали има някакви мутации“, допълни проф. Стоян Шишков. Освен патогенен биологичен материал от хора и животни, във факултета се работи и с растителни материали и растителни биотехнологии, посочи той. „Което означава, че могат да се изследват и биологични материали от растения.“

Няма нищо, което да озадачава вирусолозите от гледна точка на биологията на сегашния коронавирус, подчерта проф. Шишков. Той лично е озадачен от много бързото му мутиране.

„Нормално е, когато един нов патоген попадне в нова популация, премине видовата бариера и започне да се предава от човек на човек, той да еволюира с цел най-добре да се адаптира към този организъм, към съответния вид, към човешкия род в случая. Целта му не е да убива, а да се разпространява свободно и така да се реализира“, коментира ученият.

Повече по темата слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Ани Петрова