Ще съживят ли „зелените сертификати“ въздушния трафик

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Тема на Мила Младенова в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ще пътуваме ли свободно през ваканциите си, по бизнес или на гости? По какви правила ще пътуваме? 

Идеята на Европейската комисия за дигитален „зелен сертификат“ е на път да счупи веригите на ограниченията за пътувания, ако механизмът бъде приет до началото на лятото. 

Сертификатът ще съдържа информация дали сме преболедували Covid-19, резултати от направени тестове, данни за поставена ваксина. Предложението е удостоверението да бъде безплатно, електронно, с възможност за разпечатване и да е валидно за всички държави в Европейския съюз, както и удостоверенията да могат да бъдат проверявани навсякъде в общността. 

Всяка държава обаче ще може да определя какви ограничения да отпаднат за пътуващите с това удостоверение - например PCR тестове или карантина, дали ще има изискване за изследване за антитела за ваксинираните с продукти, които не се използват в Евросъюза и не са получили одобрение на енгова територия. Възможно е дигиталният „зелен сертификат“ да осигурява и достъп до развлечения, ресторанти и хотели. 

Що се отнася до международните пътувания, неотдавна Международната асоциация по въздушен транспорт (IATA) оповести идеята си за дигитални здравни паспорти, които да помогнат за възстановяването на международните пътувания по въздух. Според организацията, която обединява 290 авиокомпании, чрез този инструмент ще има по голяма ефективност в проверките на здравната документация. Александър Богоявленски – пилот и авиоексперт пояснява: 

До момента това е единствената инициатива, разработена на наднационално международно ниво от една от най-влиятелните организации, присъединили са се над 20 авиокомпании, коментира пред БНР пилотът и авиоексперт Александър Богоявленски. Той очаква подобен документ да се превърне в глобален стандарт, който ще бъде възприет от голяма част от превозвачите, а покрай тях и от туристическия бизнес.

„И може би ще бъде въведен под една или друга форма и в сухопътните, морски и всички останали видове пътувания и придвижвания, не само с цел туризъм, но бизнес и всички останали“, прогнозира Богоявленски в предаването „Хоризонт до обед“.

Пандемията наложи търсенето на варианти за избягване на струпванията по летищата и осигуряване на социална дистанция. Лицевото разпознаване чрез камери вместо използването на бордни карти, което бе въведено на няколко летища в Германия, показва, че по този начин се скъсява времето за обработка на пътниците. 

Друго технологично решение е чекирането чрез мобилния телефон. Тези нововъведения обаче поставят редица въпроси, свързани със защитата на личните данни и с поверителността.

Начините, по които се легитимираме при представяне по границите, непрекъснато се променят с технологичното развитие, отбелязва Александър Богоявленски.

„Няма как да избегнем от това „Биг брадър“ да ни проследява. Китай в момента е лидер в това отношение. Лицевото разпознаване, разпознаването на хората по силует, черти на лицето не се различава много от биометриката, която вече и в България включително се съдържа в нашите паспорти и документи за пътуване. Това представлява следващото ниво на разпознаване на пътуващите.“

„Огромните бази данни, които се съхраняват по света – така или иначе знаят прекалено много за нас. Не само благодарение на технологичните компании, но и на все по-засилващата се правителствена намеса в това отношение. Дали е за добро или за лошо – със сигурност за едни ще бъде в едната посока, за други – в другата“, изтъква Александър Богоявленски. 

Как ще пътуваме и на каква цена, до голяма степен зависи и от финансовото състояние на авиокомпаниите, от които пък зависят пътуванията на далечни разстояния. Според Александър Богоявленски в началото на кризата авиокомпаниите са реагирали неадекватно.

„Сега започват да реагират адекватно спрямо различните регионални и национални действия и мерки, които се променят непрекъснато. Авиокомпаниите станаха по-гъвкави.“

И малки, и големи превозвачи обаче приключват отминалата година с огромни загуби, обобщава експертът. По думите му авиационният сектор продължава да бъде най-силно засегнатият на глобално ниво.