"Аз уча на английски, за мен е по-лесно да уча на английски", добавя той.
Ако намери възможност за реализация в България, ще остане у нас. Майка му и брат му живеят в Германия, възможно е да продължи с по-висока степен на образование - магистратура в Германия.
"Знам, че там е по-лесно, финансово им помагат, осигуряват жилище".
Нарт Харуан сподели, че има приятели в университета и на работното си място:
"Примерно, когато взимаш квартира под наем, плащаш всеки месец, добър си към хазаина, той няма да каже, че сирийците не са добри".
Диана Георгиева - Фай е от София. Още като студент в Биологическия факултет на Софийския университет решава да продължи във Франция. Завършва специалност „Биология на популациите и на екосистемите“, в Университета на Дижон, а след това специализира „Екология“ в Париж. Дипломната си работа подготвя в Музея на природните науки в столицата, където изследва как обществото възприема и използва ресурси на околната среда.
За българката е ясно, че при внедряването на новите технологии като енергиен източник до голяма степен думата имат политиците, а не биолозите. Това я навежда на мисълта, че е по-добре да остане вярна на науката за природата и избира учителската професия. Във Франция я задържа не само образованието, но и семейството, което създава още като студентка. От пет години цялата ѝ фамилия живее на село, където обаче отглеждат и български домати.
Дистанционното преподаване на уроци на учениците във Франция е свързано и с проблеми с интернет връзката в селата във Франция.
"С много ученици по време на пандемията нямахме връзка, не можехме да им изискваме да са на линия", казва Диана Георгиева - Фай .
Тя споделя, че и във Франция се сблъскват с проблема с липсата на кадри за преподаватели в училищата:
"Започнах като заместник-учителка в друго малко селце. Малките селца като тук им липсват кадри, на които могат да разчитат, нямах избор. Идва някой, който им върши работа с желание, интегрира се в екипа".
Росица Лазарова, по мъж Сбаралия, е широко скроен човек и светът е тесен за нейните множество таланти. Сигурно затова животът я отвежда от площад „Славейков” в София до италианския град Пескара. За хората, които я познават, няма нищо по-естествено от това Росица Лазарова да започне да преподава в местното Българско неделно училище „Булгарина”, в което се обучават над 40 деца. Извън това си амплоа обаче, тя от дете изпълнява български фолклор, пяла е в „Мистерията на българските гласове“, продуцент е на свой самостоятелен албум и на документални филми. Неотдавна е била жури в международен конкурс "Природните чудеса на България". А неотдавна тя беше жури в международния конкурс „Природните чудеса на България“, проведен съвместно от училището и Културната асоциация AIBIA в Пескара, под патронажа на българското посолство в Рим:
"Месец март миналата учебна година, когато светът се разтресе от новата ситуация и се луташе, не знаейки какво точно го очаква, един ден в часовете по география онлайн беседвахме за Рило-Родопския масив, Родопа планина, разказахме на децата за пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, задълбочихме се върху археологически обекти като Перперикон, Белинташ, Чудните мостове, Триградското ждрело...
Всяко дете, не само със слово, но и с цветове да разкаже за всички тези светини, за да я запомни за цял живот...Много е важно децата да имат стремеж към знание, но и да се чувстват спокойни".
"Детето и неговите познания от училище трябва да бъдат обгрижени, трябва да има мотивация да изучава езика на мама или татко или и двамата. Държавата ни трябва да бъде по-бдителна какво се пише в учебниците в чужбина за историята и културата на народа ни и какви образни средства се поставят", добавя тя.
„Ние, българите, сме много уважавани и ценени сред хората в Словакия. Това е може би единствената държава, където съм усетила истинска почит и гордост, че съм българка“ ‒ така започва разказа си за Словакия Димана Иванова, възпитаник на университета в Прага.
Първо тя следва славянска филология с профил "Чешки език и литература" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това е одобрена за докторантура в специалност "Сравнително литературознание" в Карловия университет в Прага. Тя решава да живее в Словакия, където пише и първите си стихове.
"Още по време на моите студентски години в София имах интересна, близка връзка с един колега словак, който изучаваше българска филология и след това се запознах с други българи от Словакия. През това време успях по-задълбочено да опозная не само Братислава, но и други градчета, словашката култура, литература. Как се озовах там - пак чрез личен, по-интимен контакт, имах приятел словак, който беше родом от този град. Кандидатствах в гимназията в този град и бях приета за учител по френски език и изкуство и култура".
Повече можете да чуете от звуковия файл.12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Свидетели сме на една груба злоупотреба с правосъдие , престъпление срещу правосъдието, тъй като на четирима младежи им се вменява действие, което те..
Това е отделен кадър, никой не знае кога е започнал конфликтът . Аз видях един откъс, в който между неясни фигури има някакъв диалог, който може да е..
Съпругата на старши комисар Николай Кожухаров сподели пред БНР актуални данни за състоянието му: " Възстановява се, в Интензивно отделение е"...