Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Борбата с вируса се превръща в борба за власт в Германия

Усложнява ли федералната структура на Германия борбата с пандемията?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Една година след началото на пандемията Германия забуксува. Ако миналата година се възхищавахме на това как Ангела Меркел управлява ковидкризата, сега тя се видя принудена да признае, че форматът за взимане на решения за ограничаване на заразата не е добър. Форматът е 16+1 - канцлерът и премиерите на 16-те федерални провинции. За прилагането на мерките отговорност носят регионалните власти. Затова в отделните провинции в Германия важат различни ограничения. Сега обаче, недоволна от „свободното тълкуване“ на провинциите на взетите заедно решения, Меркел поиска повече правомощия за централната власт

През 1962 година бъдещият германски канцлер Хелмут Шмид е вътрешен министър на града със статут на федерална провинция Хамбург. През февруари градът е наводнен, във водите на Северно море загиват над 300 души. Бурята изненадва жителите на Хамбург през нощта. Без да се съобразява с йерархията, Шмид е първи на барикадата и организира спасителната операция. 

„Това, което се случва днес в Германия, е все едно Хелмут Шмид да види прииждащите води, да се обади на канцлера и ако той не вдигне телефона, да си легне обратно да си доспи“. Думите са на проф. Михаел Кос от университета Лойфана в Люнебург. Докато във Федералната република кипи спор дали федералното държавно устройство пречи на Германия да се справя по-успешно в коронакризата, в интервю за „Събота 150“ политологът обвинява политиците в Германия в бездействие

„Федералната структура на Германия борбата не усложнява борбата с пандемията. Федерализмът в Германия не е чак толкова ограничаващ, както често се смята. Централната и регионалните власти могат да взимат решения независимо една от друга. Проблемът е, че не го правят. Те се опитват да постигнат компромис, да стигнат до общо решение, но това има както преимущества, така и недостатъци. Най-големият недостатък е, че такива решения стъпват на най-малкия общ знаменател. Точно това се случва в момента в Германия“. 

„Критиката е основателна - Германия не успява да намали броя на заразените“, казва проф. Натали Бенке. За изследователя на федерализма в университета в Дармщад обаче не държавното устройство на Германия спъва политическите действия: 

„Това отчасти се дължи на федералната система на управление, но не само. Разбира се, в отделните провинции има различни виждания за това кои мерки са ефективни. Но проблемът не се изчерпва с това, че отговорността е разпределена между прекалено много политици, които взимат решенията. Трудностите, които изпитват Германия и целият ЕС се дължат на управлението на кризата, а не на федералното устройство на управлението. В днешна Германия федерализмът непрекъснато се критикува, защото Берлин не води единна политика. Но тази критика стъпва на погрешната теза, че пандемията изисква бързи и ефективни решения, които от своя страна изискват концентрация на властта. Няма време за губене в преговори и дискусии, трябва да се действа. Това обаче означава, че тази централна власт знае, какво се прави по време на пандемия. Ами ако греши? Ако повече хора с различен опит обсъждат мерките, не е ли по-вероятно да се напипа правилният път? Във федералната държава политическата отговорност е споделена, а принудата да се обсъжда политиката води със сигурност до по-добри решения и от там - до по-добро възприемане на решенията от гражданите“. 

Според проф. Кос обществената дискусия около държавното устройство е заместващ дебат

„Сочим с пръст нещо, заобикаляйки същинския проблем. Сега сочим с пръст федерализма, а това, което искаме да „замажем“, е фактът, че политиците нямат смелост да взимат политически решения, да правят политика. Проблемът е, че не искат да го правят. Големият проблем на Германия е, че никой не иска да прави политика. Оттеглянето на Меркел е основната причина за буксуването на германската политика в момента. Времето на Ангела Меркел във властта изтича и това никой не може да промени. Авторитетът ѝ е накърнен, просто такива са правилата на демократичната държава... Още по-сложен става ребусът заради динамично променящите се нагласи на германците. А за Меркел общественото мнение винаги е било много важно. Наблюдавахме го по време на бежанската криза, когато обществените нагласи рязко се обърнаха. Тогава Меркел не успя да се справи много добре с това. А сега настроенията се менят всеки ден“. 

В Германия борбата с вируса се превръща в борба за власт

„Състезанието за изборите за Бундестаг е между Армин Лашет на ХДС и Маркус Зьодер на ХСС, но освен това тази година предстоят още регионални избори. Политиците са под силно напрежение, натискът е много голям и те не мислят само за овладяването на пандемията, а и за представянето си на изборите. В момента всички се страхуват да не сбъркат. А и не може да се каже категорично, какво искат избирателите. Едни искат разхлабване на марките, други смятат, че ограниченията не са достатъчно строги. Как да угодиш“, пита проф. Бенке и допълва, че нажежената политическа обстановка вероятно пречи да се взимат добре обмислени решения

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ружа Игнатова

САЩ обявяват 5 млн. долара награда за информация за Ружа Игнатова

Американското правителство обявява нова награда от 5 млн. долара за информация, която би довела до ареста на криптокралицата Ружа Игнатова, а българската прокуратура се готви да ѝ повдигне задочно обвинение за финансови измами. Това обявиха в съвместно изявление посланикът на Съединените щати у нас Кенет Мертен и временно изпълняващият..

публикувано на 26.06.24 в 14:50
Мохамед Халаф

Мохамед Халаф: Не изключвам да има още една война в Близкия изток

Не изключвам да има още една война в Близкия изток. Тази прогноза направи пред БНР журналистът Мохамед Халаф и добави, че  ако Израел атакува "Хизбула", САЩ няма как да не се включат в тази война . " Всичко зависи от това дали Иран е готов да създаде нова война в региона, или цели да покаже на ЕС и на САЩ, че трябва да преговарят сериозно с него..

публикувано на 26.06.24 в 14:32

Вилис Цуров: Марк Рюте има способността да посредничи и преговаря, поема НАТО в сложен период

Марк Рюте, новият генерален секретар на НАТО, има способността да посредничи, да преговаря, убеждава , коментира избора на холандеца полк. Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантис“, в интервю пред БНР. „Очаквахме той да бъде избран за генерален секретар на НАТО още когато беше предложен, тъй като е много..

публикувано на 26.06.24 в 14:21
Атанас Атанасов в НС, 26 юни 2024 г.

Спор в НС: Опитвал ли се е Атанас Атанасов да вербува офицери от военното разузнаване?

Офицери от служба "Военно разузнаване" са докладвали пред директора ѝ бригаден генерал Венелин Венев, че лидерът на ДСБ Атанас Атанасов в качеството си на председател на ПГ на ПП-ДБ в 49-ия парламент се е опитал да ги "вербува". Разговорите с разузнавачи от службата от негово име е водил Веселин Марков - съветникът на тогавашния премиер Николай..

публикувано на 26.06.24 в 14:14
Юлиян Петров

КТ "Подкрепа" ще иска 150% увеличение на учителските заплати

КТ "Подкрепа" ще настоява пред следващото редовно правителство и парламента за увеличение със 150% на учителските заплати. Синдикатът настоява в срок от 5 г. парите за образование да нараснат до 6 на сто от брутния вътрешен продукт. Това обяви председателят на синдикат "Образование" Юлиян Петров в Ловеч, където се провежда Национален съвет на..

публикувано на 26.06.24 в 13:54
Илияна Цанова

Илияна Цанова: Има сериозен риск България да загуби средства по ПВУ

Има сериозен риск България да загуби средства от Плана за възстановяване и устойчивост, предупреди в интервю за БНР Илияна Цанова- зам.-генерален директор на направление "Бюджет" в Европейската комисия. По думите ѝ честата смяна на правителства и липсата на приемственост е сред водещите причини за сериозното забавяне. България трябва да направи определени..

публикувано на 26.06.24 в 13:47

ЕЦБ: Инфлацията в България остава доста над референтната ѝ стойност в еврозоната

Инфлацията в България остава доста над референтната ѝ стойност в еврозоната, докато бюджетният дефицит и държавният дълг са под референтните нива. Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на Европейската система на централните банки (ESCB), както се изисква съгласно член 131 от Договора, при спазване на условията и..

публикувано на 26.06.24 в 13:42