Една година след началото на пандемията Германия забуксува. Ако миналата година се възхищавахме на това как Ангела Меркел управлява ковидкризата, сега тя се видя принудена да признае, че форматът за взимане на решения за ограничаване на заразата не е добър. Форматът е 16+1 - канцлерът и премиерите на 16-те федерални провинции. За прилагането на мерките отговорност носят регионалните власти. Затова в отделните провинции в Германия важат различни ограничения. Сега обаче, недоволна от „свободното тълкуване“ на провинциите на взетите заедно решения, Меркел поиска повече правомощия за централната власт.
През 1962 година бъдещият германски канцлер Хелмут Шмид е вътрешен министър на града със статут на федерална провинция Хамбург. През февруари градът е наводнен, във водите на Северно море загиват над 300 души. Бурята изненадва жителите на Хамбург през нощта. Без да се съобразява с йерархията, Шмид е първи на барикадата и организира спасителната операция.
„Това, което се случва днес в Германия, е все едно Хелмут Шмид да види прииждащите води, да се обади на канцлера и ако той не вдигне телефона, да си легне обратно да си доспи“. Думите са на проф. Михаел Кос от университета Лойфана в Люнебург. Докато във Федералната република кипи спор дали федералното държавно устройство пречи на Германия да се справя по-успешно в коронакризата, в интервю за „Събота 150“ политологът обвинява политиците в Германия в бездействие.
„Федералната структура на Германия борбата не усложнява борбата с пандемията. Федерализмът в Германия не е чак толкова ограничаващ, както често се смята. Централната и регионалните власти могат да взимат решения независимо една от друга. Проблемът е, че не го правят. Те се опитват да постигнат компромис, да стигнат до общо решение, но това има както преимущества, така и недостатъци. Най-големият недостатък е, че такива решения стъпват на най-малкия общ знаменател. Точно това се случва в момента в Германия“.
„Критиката е основателна - Германия не успява да намали броя на заразените“, казва проф. Натали Бенке. За изследователя на федерализма в университета в Дармщад обаче не държавното устройство на Германия спъва политическите действия:
„Това отчасти се дължи на федералната система на управление, но не само. Разбира се, в отделните провинции има различни виждания за това кои мерки са ефективни. Но проблемът не се изчерпва с това, че отговорността е разпределена между прекалено много политици, които взимат решенията. Трудностите, които изпитват Германия и целият ЕС се дължат на управлението на кризата, а не на федералното устройство на управлението. В днешна Германия федерализмът непрекъснато се критикува, защото Берлин не води единна политика. Но тази критика стъпва на погрешната теза, че пандемията изисква бързи и ефективни решения, които от своя страна изискват концентрация на властта. Няма време за губене в преговори и дискусии, трябва да се действа. Това обаче означава, че тази централна власт знае, какво се прави по време на пандемия. Ами ако греши? Ако повече хора с различен опит обсъждат мерките, не е ли по-вероятно да се напипа правилният път? Във федералната държава политическата отговорност е споделена, а принудата да се обсъжда политиката води със сигурност до по-добри решения и от там - до по-добро възприемане на решенията от гражданите“.
Според проф. Кос обществената дискусия около държавното устройство е заместващ дебат.
„Сочим с пръст нещо, заобикаляйки същинския проблем. Сега сочим с пръст федерализма, а това, което искаме да „замажем“, е фактът, че политиците нямат смелост да взимат политически решения, да правят политика. Проблемът е, че не искат да го правят. Големият проблем на Германия е, че никой не иска да прави политика. Оттеглянето на Меркел е основната причина за буксуването на германската политика в момента. Времето на Ангела Меркел във властта изтича и това никой не може да промени. Авторитетът ѝ е накърнен, просто такива са правилата на демократичната държава... Още по-сложен става ребусът заради динамично променящите се нагласи на германците. А за Меркел общественото мнение винаги е било много важно. Наблюдавахме го по време на бежанската криза, когато обществените нагласи рязко се обърнаха. Тогава Меркел не успя да се справи много добре с това. А сега настроенията се менят всеки ден“.
В Германия борбата с вируса се превръща в борба за власт.
„Състезанието за изборите за Бундестаг е между Армин Лашет на ХДС и Маркус Зьодер на ХСС, но освен това тази година предстоят още регионални избори. Политиците са под силно напрежение, натискът е много голям и те не мислят само за овладяването на пандемията, а и за представянето си на изборите. В момента всички се страхуват да не сбъркат. А и не може да се каже категорично, какво искат избирателите. Едни искат разхлабване на марките, други смятат, че ограниченията не са достатъчно строги. Как да угодиш“, пита проф. Бенке и допълва, че нажежената политическа обстановка вероятно пречи да се взимат добре обмислени решения.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
Прекратяването на огъня между Израел и ливанската шиитска организация "Хизбула", влязло в сила тази нощ, засега се спазва. Международната общност приветства примирието и призова за спиране на бойните действия и в Ивицата Газа. Влезе в сила прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула" Американският президент Джо Байдън обяви: "Днес имам добри..
В рамките на официалната си визита във Виетнам президентът Румен Радев се срещна днес в Хошимин с представители на Асоциацията за приятелство "България - Виетнам". По-рано д ържавният глава участва в откриването на виетнамско-български бизнес форум. Президентът участва във виетнамско-български бизнес форум Президентът в Ханой: Мъдрата..
Посланиците на страните членки на ЕС постигнаха предварително съгласие по проекта на решение за отпадане на проверките на вътрешните сухоземни граници между България и Румъния. Предвижда се това да стане от 1 януари догодина. Очаква се решението да бъде окончателно прието на заседанието на Съвет "Правосъдие и вътрешни работи" на 12 декември...
Българските власти възнамеряват да засилят борбата с дезинформацията. Действията ще бъдат обсъдени от работна група, която предстои да бъде създадена, обяви Ася Цветанова от Министерството на външните работи. Тя поясни, че тези стъпки са в изпълнение на меморандум, сключен с Държавния департамент на САЩ: "Нашите усилия са фокусирани конкретно за..
Не трябва цената да е трупът на демокрацията. Това каза пред БНР депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков и уточни: " Отиваме на избори винаги е на масата като опция . Въпросът е как отиваме на тези избори и каква перспектива ще ни дадат те. Когато нови избори ни гарантират задълбочаване на кризата, не трябва с лека ръка да произнасяме тази..
Сериозен спад на отказите за издаване на визи за българи, пътуващи за САЩ, отчитат от Министерство на външните работи като се позовават на информация, публикувана от Държавния департамент. През тази година отказ е имало в малко над 6 на сто от заявленията, което е най-ниският процент от последните 18 години. Един от основните критерии за премахване..
Българският еврокомисар Екатерина Захариева, която отговаря за "Стартъпи, изследвания и иновации", определи като свой приоритет диалога с младите хора. Първата голяма инициатива на новата ЕК: Компас за конкурентоспособността След като европейските депутати одобриха състава на новата комисия на Урсула фон дер Лайен, Захариева посочи като..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в..