Повече от четвърт век във всяко издание на предаването „Алегро виваче“ припомням на нашите слушатели забравени български музиканти от миналото и констатирам, че много рядко съм говорила за нашите великолепни изпълнители на духови инструменти. Спомням си, че през 50-те години, когато започнах да посещавам редовно симфонични концерти, Софийската филхармония имаше невероятна група дървени духови инструменти. Спомням си флейтиста Иван Бончев, обоиста Георги Теодосиев, кларинетистите Кирил Димитриев и Сава Димитров, фаготиста Кирил Коцев - и това са само водачите на групите. Какви прекрасни музиканти бяха, как темброво се сливаха в една великолепна звучност, колко артистични бяха в своите изяви.
Имаме повод да си спомним за обоиста Георги Теодосиев - на 7 април 1921 г. отбелязваме 100-годишнината от неговото рождение. Близо 20 години той е солист на Софийската филхармония, но в началото на 60-те години заминава да работи в чужбина и внезапно си отива от света на 49-годишна възраст през 1970 г.
Роден в Хасково, Георги Теодосиев учи обой при местния капелмайстор Борислав Благоев, а вероятно и при вуйчо си Сава Панев - обоист в Царския симфоничен оркестър. Следва в Държавната музикална академия, в класа на д-р Спасов - личност, за която трябва да се говори и която не трябва да бъде забравена. После се обучава при проф. Христо Петков, а камерно музика учи при проф. Никола Стефанов.
На Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Теодосиев е награден и това дава тласък на кариерата му като концертиращ инструменталист, въпреки че още като студент той става солист на Царския симфоничен оркестър (по-късно прераснал в Софийска филхармония). По негова инициатива е създаден Филхармоничният духов квинтет, в който участват водачите на групите в оркестъра. С този състав изнасят много концерти в цялата страна. Сслед това е създадена и нова формация - Български духов квинтет, в който участват Борис Стоянов - флейта, Геори Теодосиев - обой, Сава Димитров - кларинет, Марко Минев - фагот и Христо Хараламбов - валдхорна - много престижен състав с преставителни изяви.
Теодосиев е бил солист и на всички симфонични оркестри в страната. Все пак най-впечатляващи са били неговите изяви със Софийската филхармония. Неслучайно видни диригенти като Абендрот и Бонгарц при гастролите си в София веднага обръщат внимание именно на солиста обоист и го канят за оркестрант в големи оркестри на Германия като Дрезденската филхармония, например. Уви, тогаващните власти не му дават тази възможност за професионална изява. Интересен факт е, че при повторното гостуване на Абендрот в България той специално донася една кантата от Йохан Себастиан Бах за сопран и обой, имайки предвид възможностите на Теодосиев - и изпълнението е блестящо. Чак след 6 години, когато диригентът на Белградската филхармония Живоин Здравкович е впечатлен от качествата на обоиста и го кани за солистична изява в Белгард, а след това и за солист оркестрант на Симфоничния оркестър на град Кайро в Египет, където той е главен диригент, властимащите позволяват на Теодосиев да замине. В Кайро цели 7 години той жъне успехи като обоист и продължава активната си дейност като камерен изпълнител.
Георги Теодосиев притежава и дарбата да преподава - винаги обкръжен от млади музиканти, които го търсят, за да споделя щедро ценния си опит. Но и в тази дейност той има затруднения – допуснат е да преподава само във Филхармония „Пионер“. Независимо от всички създавани в онези времена пречки, много от обоистите от следващите поколения дължат част от успехите си именно на своя „нещатен“ учител.
Георги Теодосиев е роден музикант - от тези, на които природата е дала всичко. Той носи музиката в себе си и я подарява на всички.
Изпълнение на Георги Теодосиев като солист в Концерт за обой №3 от Хендел можете да чуете в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Въвеждането на еврото ще се отрази върху цените на имотите у нас , сочат прогнозите на представители на бранша. Част от тях стигат и до конкретика -..
Има шанс за голяма катастрофа и всички го знаем - партийни ръководители и на площада. И този път нещата са опрели на кокал, предупреди..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..