През 70-те години на миналия век на територията на днешната община Ковачевци е построен язовир "Пчелина". Водите му залели село Пчелинци, чието население било изселено. Оцелели няколко сгради, сред тях и извисяващата се на скалите над язовира стара църква на селото "Св. Йоан Летни". Параклисът, както днес наричат средновековния храм, не само пази жив спомена за някогашното село, но е и истински символ за силата и непреходността на вярата.
С указ на Държавния съвет от 12 януари 1978 година от списъка на населените места в България е заличено село Пчелинци. 10 години преди това селото е изселено, а на негово място е построен язовир. Хората получили обезщетения и се разпръснали. Основната част от тях се заселили в Радомир в т.н. Пчелински квартал, други отишли да живеят в Перник, в София, в Ковачевци и в останалите околни села. За по-младите, новината, че ги изселват, по-скоро била добре дошла, за по-старите обаче донесла само тъга. Половината от старите умряха, след като ги изселиха …от мъка, разказа един от изселниците - Първан Лазаров.
Язовирът погълнал къщите и дворовете, за историята на пчелинци останали да напомнят само църквата, училището, половината от гробищата и отделни къщи. Останал и параклисът „Св. Йоан Летни”, издигнат върху извисяваща се над язовира скала. За да се знае и помни, местните хора преместили всички паметни знаци, в оцелелия училищен двор построили и паметник, който да посочва мястото на бившето село.
„На това място беше село Пчелинци, което бе изселено за направата на язовир. Отначало той се казваше „Лобош”, но ние правихме постъпления и го прекръстиха на язовир „Пчелина”. Язовирът още не беше завирен 75-а година, а от тогава ние си правим земляческа среща там. И оттогава всяка година се събираме на последната неделя на август”, обясни Първан.
В Държавен архив Перник се съхраняват два лични фонда и колекция от документи за село Пчелинци.
"Първият фондообразувател е проф. д-р Михаил Попов - агроном, краевед, който е родом от селото. Колекцията от документи, които той ни е предоставил, съдържа невероятно красиви албуми със снимки на село Пчелинци, на жители на село Пчелинци, снимки с частични родословия. В това постъпление е и протоколната книга на селския общински съвет от 1920 до 1925 година. Интересен документ, с който разполагаме, е неговото слово, произнесено по време на първата земляческа среща. С принос към обогатяването на нашата памет за миналото на селото е и учителят и общественик Първан Гълъбов”, разказа Милена Симова- експерт в архива.
И ако тези, чиито родови корени са оттам, знаят и помнят, то за останалите, които посещават язовира, най-силно впечатление прави параклисът върху скалите - като символ на вярата.
Милена Карамфилова, уредник в РИМ в Перник, посочи:
„То си е черква за онези години. Тя се датира от изследователи, като основната публикация е на Стамен Михайлов от преди повече от 40 години вече. Той дава датировка от 15-16 век, въпреки че там има една плоча, на която е запазена дата 1350 г. Но дали това е истинската година на построяването - не може да се каже. Вероятно може да е преизградена по-късно. Тя си е типичната архитектура за този край - с малки размери, леко вкопани в земята. И днес тя ни напомня, че вярата винаги ще бъде над нас. Каквито и начинания да предприемем - тя ще ни води”.
През годините храмът е бил обект и на много посегателства. Външно е съхранен, но стенописите са в много лошо състояние. С консервацията на храма се е заел Радослав Александров. Той живее в София, но корените му са тясно свързани с този край:
"Моите корени са от село Поцърненци. От ранна възраст моите родители ме водеха там и макар че съм бил много малък, този параклис и тази гледка на язовира много ме впечатли. Аз често ходя там и виждам колко са осквернени стенописите. Свързах се с един прекрасен консерватор и реставратор - Китан Китанов, лично той ми обеща, че ще направим всичко възможно за консервация на храма. Сега започваме набирането на средства. Тъй като вероятно никой няма да ни помогне. Не сме се отказали от това да поискаме, да помолим за някаква помощ, но много вероятно е да се започне една кампания за набирането на средства", разказа Радослав.
За съхраняването на параклиса и на спомена за Пчелинци милеят и бившите жители на селото.
„В месеца по един - два пъти отиваме там, да видим. Там са ни минали младостта, детство. Всичко си спомняме”, каза Първан.
Репортаж на Елена Тамакярска в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл.
В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..
Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..
В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
"Честит празник на всички, които обичат София. Аз съм от хората, които много обичат София. Трябва да обичаме града си" . Така певицата Богдана..
Управлението на водите в България страда от дефицит на експертиза. Това заяви пред БНР кметът на град Троян и зам.-председател на Националното..
Във великотърновското село Шемшево вече няма нито къщи за продан, нито терени. Това каза пред БНР кметът му Кирил Ангелски. Разпределиха..