„За мен наистина е голяма чест да свиря с този оркестър. Изпитвам истинско уважение към националните оркестри на всички радиа, дали в Германия, Испания, към всички, където съществуват. Очарован съм от начина, по който тук, в България свирят, от работата с диригента Кадин“, споделя своите впечатления музикантът в интервю за БНР.
„Китарата ме откри, смятам, че тя ме избра, защото аз никога дотогава не бях казвал, че искам да свиря на китара. А след това, поради различни обстоятелства в живота и някак по детски, не толкова съзнателно, избрах китарата. Съвсем неочаквано и изведнъж - докато слушах диска на много известен китарист, професионалист – беше сюблимен момент, като дежа вю, прераждане, сякаш вече съм бил китарист в предишен живот.“
Рафаел Агире признава, че е доста взискателен към себе си и има характер на състезател.
„Стремеж към това да се усъвършенствам непрекъснато. Особено когато искам китарата да не звучи само като китара, а да звучи сякаш цял оркестър свири, или сякаш някой пее, или да носи със себе си различните музикални стилове.“
„Слушам музиката не като човек, който е в колата и си пуска музика, за да се наслади. За нас, музикантите, е различно. Ние се стремим да научим, подобно на писателите, които не четат просто, за да четат. А четат по начин, за да могат после да напишат книга, така е при нас музикантите. Винаги сякаш си в работен режим и се изисква постоянство“, казва още Агире.
Испанската музика е тясно свързана с фолклора ни, с различните ритми. И ако не ги носиш в себе си още от детството, не си танцувал или пял под тези ритми и звуци, не си ги слушал – в началото е по-трудно, разказва китаристът.
Рафаел Агире има номинация за „Грами“. Запитан какво е усещането на тази възраст човек да е постигнал толкова много, той отговаря, че се чувства окрилен.
„Съвсем наскоро дискът, в който взех участие - на Warner Classic, получи наградата на BBC Magazine в Лондон, бе номиниран като най-добър диск за опера. Всичко това е чудесно. Наградите ти напомнят и са признание за труда. Не е лесно, но всяка сутрин като се събудя винаги си казвам: „Трябва да ставам по-добър в това, което правя“ и така е всеки ден всеки за мен. Като изкачването на планина, чийто връх никога не стигаш, но винаги се стремиш към него.“
Как изглежда музикалното ежедневие на Рафаел Агире?
„Само за китарата всеки ден отделям по три часа. А след това изучвам и други неща, слушам музика, чета партитури, книги, свързани с музиката. На 19-годишна възраст отделях по шест часа на ден, тоест учех двойно повече. А когато се занимаваш с музикален инструмент, за мен е сякаш да четеш дълго време книга с хиляди страници. Това е една книга без край.“
„Постоянството и концентрацията са много важни. Живеем в толкова хаотичен свят, с телефони, интернет, много неща, които ни отвличат вниманието и се налага аз като китарист да се посветя само на това нещо и е наистина доста трудно.“
Пандемията за Агире била шанс и нова възможност.
„Да се замисля за много неща и да ги погледна от друг ъгъл. Моят живот беше много шеметен, френетичен и това затваряне беше важен момент, в който да осъзная какво точно искам да правя, къде да насоча моето време и енергия и дори когато не свиря или не съм на турне. Имах и ясно осъзнаване за някои неща, както и за това да прекъсна или да оставя други неща, или да се преборя с някои лоши навици. Да, това време ми позволи да се насоча ясно към неща, които харесвам.“
Kaкви хобита има Рафаел Агире?
„Може и да ви зчучи налудничаво, но много обичам да ходя пеша и то без посока. Излизам на улицата и сякаш започвам да импровизирам, на момента си създавам нови пътеки. Когато съм в друга държава, пак го правя. /…/ Изведнъж попадам на някой ресторант, който много ми допада или на магазин със старинни вещи, или пък се заговарям с човек, като го питам за часа. Не обичам да следвам препоръки, виж това и това, посети този паметник.“
От кого се учи Рафаел Агире, има ли свои идоли?
„Много са наистина. Марадона, Реноар, Ал Пачино, Пако де Лусия, Каетано Велосо - харесвам хора с различни таланти. Вярвам в това, че всеки човек има талант, който може да развие. За съжаление, по света не се обръща внимание на това всеки да открие своя талант. Ето, ако аз не бях започнал да свиря на китара, никога нямаше да разбера за този талант. Аз наистина бях късметлия, но продължавам да вярвам, че всеки от нас има определен талант и ако човек сериозно се замисли, ще си даде сметка, че носи в себе си нещо уникално, че е с нещо по-добър от неговите съседи или приятели и това наричаме талант. А като го откриете, задължително трябва да го развивате и споделяте. Наистина малцина са тези, които имат късмета да го открият.“
След краткия си престой в България, открива ли Агире нещо общо между испанците и българите?
„Да, замислям се, че хората тук са много широко скроени, каквито са в Испания, това е нещо общо. После - близостта с Гърция, може би. За нас Гърция също е близо. Като цяло Гърция е оказала влияние върху европейката култура, политика, архитектура, в много области. Тази близост със средиземноморска държава е друга точка на сближаване, нещо като мост.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Славена Илиева"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..