Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

4
Роберта Верна
Снимка: Личен архив

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна. В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин.

Роберта Верна е родена и израсла в Германия, в семейство на музиканти. Завършила е Музикалния университет във Вюрцбург. Носителка е на множество награди от национални и международни конкурси. Работила е с различни оркестри. Надява се в бъдеще да има професионалния шанс да свири и със Софийската филхармония. Интересен факт е, че цигулката, с която Роберта Верна се изявява по международните сцени е изработена от българския лютиер Владо Тилев.

Във вените на цигуларката тече смесена кръв. Разказва, че баща й е италиано - германец с корени от Сицилия, а майка й е българка от Велико Търново. Като дете Роберта е расла в многоезична среда и днес свободно говори четири езика - английски, немски, италиански и български. Казва, че българският език е много специален за нея и се радва всеки път, когато има възможност да говори езика на майка си, макар и с лек акцент.

"За съжаление аз толкова много не говоря. Малко ми е съвестно, но се старая, когато сме сами с майка ми вкъщи говорим си на български. Когато съм в България се старая да говоря на български. Най-много немски говоря с фамилията ми. Баща ми говори на немски, брат ми предпочита на немски и моите приятели говорят на немски. В момента уча италиански език и затова много смесвам. За мен е много важно да говоря езика на майка ми. Той е нещо като обогатяване", казва младата музикантка.

Роберта Верна

Роберта Верна разказва, че родителите й от рано я въвели във вълшебния свят на класическата музика. И така ..още като дете започнала да свири на цигулка.

"Аз започнах да свиря на цигулка на пет години. То за нас беше нещо нормално, защото баба ми, леля ми, майка ми и баща ми, всички са музиканти. И брат ми свири на виолончело. Целта на майка ми беше да имаме някакво хоби. Когато бях на 14 години, тийнейджърка, на мен не ми се свиреше вече. Мислех си, "родителите ми го искат, а аз нямам решение". И реших да отида на курс по камерна музика и да свиря в един младежки оркестър. Там се влюбих в професията. Разбрах, че музиката - това ми е животът."

За крехките си 26 години Роберта Верна е пожънала редица успехи. Носителка е на множество награди от национални и международни конкурси. На 14 години прави соловия си дебют с оркестър. Няколко години по - късно става първи концертмайстор на Копенхагенската и Люксембургската филхармония. Едно от големите професионални предизвикателства за Роберта е участието й в края на миналата година в конкурс на Берлинската опера, където успява да пребори голяма конкуренция и печели поста първи концертмайстор на Дойче опер Берлин.

"То е интернационално. Всеки може да се запише за конкурса. В Берлин на конкурса бяхме поканени 6 души.....Започва се от нула. Свири се зад завеса. Никой не знае кой свири. По принцип се правят 3 - 4 тура. Аз минах втори тур, трети тур и....така си заех мястото и много се радвам", казва нашата сънародничка.

Виртуозната цигуларка казва, че най - голямата награда за нея са аплодисментите на публиката. Радва се, когато залите са пълни, но признава, че все по - рядко вижда млади хора на класическите концерти.

"По принцип ние музикантите се радваме, когато хората ценят какво правим, защото това е професия, в която толкова много време и труд даваш. Аз имах хубаво детство, но има и много неща, които не съм правила като приятелите ми. Например, не съм ходила на ски - курсове. Не ходих на партита за рождени дни, защото си стоях вкъщи и свирех. Бях си поставила за цел да стана добра. Исках и професорът ми да е щастлив с това, което правя. Пазя си ръцете. Има много неща, които не се правят. Много съм щастлива, когато хората се радват на концерта. Те ръкопляскат и това на нас музикантите ни е първата реакция, която получаваме. Но аз забелязвам на концертите в Германия, в по - малките градчета, там млади хора не ходят. Мисълта на младите хора е, "аз не разбирам от класическа музика, не съм информиран , няма да ходя, защото не ми е удобно". Това е грешно. Отиваш и взимаш, каквото се получи", съветва цигуларката.

По думите на Роберта Верна, друга негативна тенденция, която се забелязва напоследък, е орязването на бюджетите за култура.

" В Германия имаме 16 федерални провинции. Примерно, в Бавария има много пари за култура. В Мюнхен има много голяма оперна къща, която никога няма да затвори. Но в по - малките градчета театрите затварят, защото няма достатъчно пари. В Берлин например, сега има малко орязване на парите за култура", казва младата цигуларка.

С голямо вдъхновение и хъс за работа Роберта Верна започва мандата си в Берлинската опера. Тепърва ще разгръща таланта и уменията си пред публиката. А за какво още мечтае младата цигуларка и с какво са свързани амбициите й.

"Аз имам много амбиции. Първо, искам да си направя име в България. Досега много свирих в Италия и в Германия, а в България най - малко. Много ми се иска повече да свиря. Може и с оркестър да се пробвам. Искам да се запозная с повече музиканти от България. По принцип искам да съм някой, който не е само виолист, цигуларка в оркестър. Искам да направя нещо като фестивал, голям проект. Планирам да е в Италия, може и в България. Една къща за култура, където артистите на спокойствие да могат да си работят нещата, които искат да работят. И аз ще организирам рамката на това. Ще организирам концерти, галерии. Младите хора могат да отидат и да видят как едно парче на камерна музика се изработва от начало до край. Това ми е мечтата, да има едно място, където да се вижда раждането на културата. Когато мен ме няма вече, поне нещо да остане на тази планета. Просто културата да оживее."

А иначе Роберта обича България, морето, иска да научи още по-добре българския език и се надява един ден да има професионалния шанс да свири със Софийската филхармония.

"Почти всяка година идвам в България поне един път. Много ми харесва културата, хората, яденето, цветовете. Всичко е много специално за мен. Това ми дава много енергия. Това ми е вкъщи. Аз изобщо не се чувствам като германка, повече може би италианка, отколкото българка като манталитет. Много ми харесва енергията на българския народ, казва в заключение Роберта Верна.


Още в интервюто на Даниела Големинова с Роберта Верна за "Закуска на тревата". 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература .  Авторка на над 50 книги,..

публикувано на 09.09.25 в 10:21

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18