Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ловешка област е една от най-привлекателните туристически дестинации у нас

Снимка: Мария Димитрова

Ловешка област е една от най-привлекателните туристически дестинации у нас както зарази богатото културно-историческо наследство, което съхранява региона от времето на траките, на римската империя, на Средновековието, Възраждането, така и с впечатляващата си природа - старопланинските върхове и местности, реките със своите живописни каньони, скалните образования са само част от красивата природа на региона.

Пещерата Съева дупка се намира на територията на община Ябланица, в близост до село Бресница. Тя е открита преди повече от 200 години. От 1967 година е осветена, облагородена и отворена за посетители.

"Температурата в пещерата е между 7 и 11 градуса, влажността 96 - 99 процента. Дъждовните води минават през скалите и пукнатините, увличат със себе си варовика и така правят тези интересни образувания от тавана към пода - сталактити, от пода към тавана - сталакмити, свързаните пред вас сталактони. В пещерата има и друг вид образувания, наклонения настрани, те се наричат хеликтити. Дълга е 250 метра. Един сантиметър от образуванията се образуват за около 150-160 години. Пещерата е на около 3 милиона години", каза за БНР Георги Георгиев, екскурзовод в пещерата Съева дупка.

Пещерата Съева дупка разполага с няколко зали. Една от тях е уникална концертна зала.

"Тук са изнасяни много концерти - хор "Планинарска песен" е пял, Лили Иванова е пяла, Софийската филхармония е свирила. Правени са сватбени церемонии. Това е най-големия сталактон в пещерата. Неговата обиколка е около 60 метра и по това се съди, че пещерата е на около 3 милиона години. Тук пред вас е интересно образувание, оприличено от посетителите на Дева Мария с Младенеца на ръце", допълни Георгиев.

Пещерата Съева дупка               Снимка: bulgariatravel.org/

Деветашката пещера е най-голямата пещера в България, тя се намира в Деветашкото плато.

"Общата й дължина е 2 хиляди 442 метра. На около 40 метра навътре от входа на пещерата има просторна входна зала, чийто размери я правят най-голямата пещерна зала в страната. Вътре в пещерата има два клона, през единия от тях протича река, а другия е сух и топъл и завършва със зала, носеща мистичното име "Олтара". Добрите условия за живот, които предлага пещерата, големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана в съседство с извор и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са налице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха. Пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те години на XX век е била използвана за складова база за съхранение на петролни продукти", каза Сабина Миленска от отдел "Туризъм" в Община Ловеч.

Деветашката пещера е известна и с голямото си биоразнообразие. Там се намира най-голямото находище на прилепи у нас.

"Налични са 15 вида прилепи, тук обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, 13, от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници, 4, от които включени в Червената книга на България, а 15 в Световния червен списък. Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември - 1 април, а сухата галерия в периода 25 май - 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно", допълни  Сабина Миленска.

Крушунски водопади      Снимка: Теодора Михова

В Северозападната част на Деветашкото плато се намират уникалните Крушунски водопади. Те са най-голямата туристическа атракция на Община Летница и годишно се посещават от повече от 150 хиляди туристи.

"Крушунските водопади представляват травестинова каскада от поредица водопади, които се формират от Крушунската река, протичайки през бигоров терен", каза Красимир Джонев, кмет на Община Летница. 

Една от пещерите в Деветашкото плато е Гарваница.

"Тя е на почти еднакво отстояние от селата Карпачево и Горско Сливово. Представлява най-голямата в България проходна, отвесна дупка, съоръжена с метална обезопасена стълба. Пещерата и до ден днешен предизвиква голямо възхищение в хората, тъй като влизайки човек в тази  отвесна дупка усеща прилива на адреналин и косите му настръхват. Ранният пролетен сезон, когато има обилни валежи Гарвацина е възможно да бъде напълнена до горе, 63 метра дълбочина има тя. Цялата тази огромна пропаст се напълва с вода, която се оттича като в сифон с един огромен водовъртеж", допълни Джонев. 

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Няма установен умишлен палеж в област Пазарджик за тази година

31 досъдебни производства за причиняване на пожари по непредпазливост са образувани в област Пазарджик от началото на годината. По-голямата част от тях са причинени през последните два месеца.  Към момента няма установен умишлен палеж. Заради умишлен палеж изгоряха 50 декара сухи треви и горска растителност в Тервелско В сравнение с миналата..

публикувано на 09.08.25 в 11:20

Броени дни до OPEN BUZLUDZHA 2025

Разнообразни музикални изпълнения ще има в трите вечери на предстоящия фестивал Open Buzludzha, който ще се състои от 15 до 17 август край монумента  "Бузлуджа" . Организаторите са фондация "Проект Бузлуджа". Това е петото издание на фестивала, като тази година той е с вход свободен по повод десетата годишнина на фондацията, която работи..

публикувано на 09.08.25 в 10:01
ХІII Национален събор на народното творчество в Копривщица

ХІII Национален събор на народното творчество в Копривщица

Над 6 000 участници от близо 800 формации се очаква да вземат участие в Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица , който ще се проведе до 10 август. В Националния събор на народното творчество в Копривщица ще вземат участие носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци,..

публикувано на 09.08.25 в 08:52
Бойко Димитров

Бойко Димитров: Екипът на Васил Терзиев не се е разпаднал

"Още в началото на мандата в Столична община бяхме наясно, че ще сме в много трудна ситуация и особено за мнозинството ". Това обясни пред БНР  Бойко Димитров , общински съветник от ПП-ДБ: "То се видя, че за определени неща може да се намира мнозинство, но когато се засягат икономически интереси, то е почти невъзможно , тоест там си има една..

публикувано на 08.08.25 в 15:04
Мирослав Зафиров

Мирослав Зафиров: В Газа има колосална хуманитарна криза вече 22 месеца

" В Газа има една колосална хуманитарна криза, която тече вече 22 месеца и с плановете, които тази нощ са станали факт за окупация на Газа като територия, не само на града Газа,  не мисля, че ще видим каквото и да било решение на проблема , който продължава да се развива". Това коментира пред БНР Мирослав Зафиров , дипломат от ООН: "Няколкото..

публикувано на 08.08.25 в 14:27
Никола Газдов

Никола Газдов: Има силна дезинформационна кампания срещу възобновяемата енергия

" Има много силна класическа дезинформационна кампания срещу възобновяемата енергия ". Това каза пред БНР Никола Газдов , председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия: " Разпространяват се всякакви фалшиви твърдения - колко е опасно да се разполагат перки близо до населени места, как фотоволтаичните панели..

публикувано на 08.08.25 в 11:09
Проф. Тодор Кантарджиев

Проф. Тодор Кантарджиев: Епидемичната обстановка в страната е благоприятна

" Тази година епидемичната обстановка в нашата страна е благоприятна , за жалост на тези, които обичат драматизмите". Това заяви пред БНР проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести: "Мога да кажа, че големите жеги, които бяха предишния месец, минаха с едно не много голямо..

публикувано на 08.08.25 в 10:19