В специално интервю за БНР кметът на Юнгерсайм Жан-Клод Менш каза, че са се насочили към иновативни решения и действия.
Община Юнгерсайм стартира през 2009 г. програма за демокрация на участието, озаглавена „21 дейности за 21-ви век“, която обхваща всички аспекти на ежедневието: хранене, енергия, транспорт, място за живеене, пари, работа и училище.
„Тази програма се основава на три големи глави – интелектуална автономия, енергийна независимост, която е свързана с гражданското общество, демокрацията, свободата, солидарността. Най-емблематичната дейност е гражданското участие – демокрация на участието. Хората правят инвестиции, участват със своите знания, ноу хау и житейския си опит. По втората глава – енергийна независимост – най-емблематичната дейност е монтажът на фотоволтаични панели, така че оттук нататък ще произвеждаме толкова енергия, колкото е необходима на общината за консумация. А по отношение на изхранването – последната глава – създаване на верига от зърното до чинията. Това означава, че ние сеем, трансформираме процеса, ако е необходимо, комерсиализираме го и накрая се изхранваме с онова, което сме си произвели. Така създаваме веригата от зърното до чинията".
По думите му цената на тока в това селище е по-ниска.
„По-евтино е, доколкото ние консумираме онова, което сме произвели. След това продаваме голяма част от продукцията на доставчици на енергия и тогава енергията не е по-евтина.
В Юнгерсайм е създадена местната валута „репичка“ - „Le Radis“.
„Обращението на валутата репичка се измерва със скоростта на движението ѝ или с процента на нейната употреба – т. е. колко домакинства я използват. Това са приблизително между пет и десет процента от домакинствата през годината. Това все още е доста малко. Но в сравнение с процента, който забелязваме в други региони на Франция – сме доста добре. Освен това валутата се измерва съобразно скоростта на циркулация. Колкото по-бързо циркулира, толкова повече са хората, които я използват, толкова по-добре е за икономиката", допълни в предаването "Графити по въздуха" Жан-Клод Менш.
Защо местната валута е наречена репичка?
„Репичка, защото отдавна бяхме решили да създадем допълнителна местна валута и за да намерим име, стартирахме конкурс. Така че помолихме населението да ни предлага идеите си за име. Избрахме репичката в резултат на конкурса, за да покажем, че идеята ни има и хумористична страна, за да не се вземаме много на сериозно, освен това можем да произнасяме думата и на местния диалект. Ние си имаме местен елзаски диалект, който все още се практикува и думата при нас се произнася не Ради, а Радик".
В Юнгерсайм е създадена фермата „Червената детелина“.
„Да кажем че с коронакризата, точно в тази област забелязахме най-голямата промяна. Хората бяха затворени и малко или повече бяха принудени да купуват местни продукти. И точно тук видяхме възможност за развитие на местното производство, че има повече консуматори на местна продукция и хора, които са склонни на тази форма на консумация. С една дума – кризата понякога дава възможност да бъдат изтикани напред определени дейности. Такъв е случаят и със зеленчуковото производство. Такава е тенденцията – хората все повече да се придвижват към био и местни продукти“.
Някои от земеделските стопани използват стари сортове зърно от 19 век. На въпрос може ли човекът на бъдещето да се изхрани с храна от миналото, Жан-Клод Менш отговори:
"Това е дълга история. Тук не става въпрос да се храним с храна от миналото, а да се храним с натурална храна. Установено е, че нашите предци, нашите прадядовци и баби са отглеждали натурални храни, натурално зърно. В последните генерации все повече отиваме към индустриални сортове зърно, хибридна, мутираща пшеница с все по-силно скъсени стъбла, за да се избягнат пораженията от проливните дъждове, за да се произвежда по-едра пшеница с по-високи добиви. Но този начин на производство води до много болести по зърното – гъбични заболявания, заболявания, причинени от насекоми, заради които растенията трябва да се третират. За да се избегне употребата на пестициди, която след това остава в произведения продукт, се обръщаме към тези стари сортове пшеница, това се видя и във филма – това често е сорт зърно с височина на стъблата от около два метра, които просто задушават плевелите. Няма нужда от химически препарати, понеже са резистентни на заболявания. Добивите са по-ниски, но човек трябва да знае какво иска. Така че това не е храна от миналото, а по-натурална храна, с по-ниска продуктивност".Той коментира, че екологията означава да живееш сред природата и да я уважаваш и да се държиш към нея, както са правили предците ни.
"Земята се предава от поколение на поколение. От нашите прадядовци и баби, нашите дядовци и баби не са живи вече, те са притежавали тази земя, тя си остава и винаги е била предавана в добро състояние на следващото поколение. Но сега ние ще предадем тази земя на следващото поколение и това е голям проблем – в лошо състояние. Това не е много логично. Не е доброжелателно към тях. Трябва да направим така, че да предадем тази земя – майка, която ни дава храна, в добро състояние".
Той отправи съвети към българите, които традиционно гледат скептично на подобни екологични инициативи:
"Ще им кажа – не правете грешките, които ние направихме. Грешки, които се състояха в това да слагаме тонове и тонове химически торове върху почвата, за да се борим с болестите и да имаме по-високи добиви, когато има други решения. Да не хвърляме тези тонове торове върху почвата, за да не я тровим. По тази причина и върху бидоните с подобни препарати има знак на череп. Когато се казва пестициди, се има предвид препарат, който убива. Така че не правете същите грешки. Разполагате с прекрасна земя, грижете се за нея по правилния начин. Станете шампиони на натуралните култури. Както вероятно се стремите да бъдете, и както бяхте в недалечното минало".
Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.
Ако при умишлен пожар има изгорели животни, да се повдига обвинение на виновника за убийството им. Това се надява управителят на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" д-р Руско Петров. Невидимите жертви на пожарите - дивите животни Студенти и преподаватели от Тракийски университет търсят живот сред пепелта след..
Британската група "Колдплей" представя на пазара свои изпълнения върху прозрачни плочи, направени от рециклирани пластмасови бутилки . "Колдплей" несъмнено са голяма група. Днес е голям ден за музикалния свят, който ще види първите плочи, изработени от рециклирани пластмасови бутилки . Групата е посветена на мисията за борба с климатичните..
"А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата.“ Това е цитат от Битие, първа глава, първи стих. Така започва всичко, в първия ден на Сътворението. Днес науката определя водата като най-важното условие за възникването и поддържането на живота . Знаете ли колко от нея ни е нужно? За целия си..
Преговорите за първото международно споразумение за ограничаването на замърсяването с пластмаса са в задънена улица, предадоха световните агенции. Разговорите трябва да приключат днес в Женева, но не е ясно дали държавите ще преодолеят различията си. 30 часа преди края на поредния кръг на преговорите над 100 държави отхвърлиха проекта за обвързващ..
" За мен най-важното нещо за човека е да има свобода", казва алпинистът Николай Петков . За него свободата е далече от хората, някъде, където човешката ръка няма досег - като в планината. Преди точно 239 години на 8 август се поставя началото на съвременния алпинизъм с покоряването на връх Монблан от Жак Балма и Мишел Пакар. Това се случва..
Съвременният начин на живот много ни отдалечи от природата и я скрити зад комарници, щори и дебели стъкла и вече почти не забелязваме нейните нощни обитатели. Къде са нощните пеперуди , които така често влизаха в домовете ни, привлечени от светлината. Плашат ли се нощните пеперуди от големия град. На тези въпроси отговаря доц. Марио..
Стартира 11-ото издание на традиционната културно-образователна кампания на Столична библиотека за насърчаване на четенето Най-разпознаваематакампания на една от най-старите културниинституции на София Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“, е утвърден креативен формат за насърчаване на четенето от ранна детска възраст..
Срещата в Аляска е своеобразен подарък към Тръмп, който ще бъде легитимиран като посредник и стратег на този изход от войната, а същевременно и..
Вирусът се разпространява с шеметна бързина. Една четвърт от породата вакла маришка овца в страната вече е унищожена , като 66% от популацията в..
Да станеш родител не винаги значи да чуеш първия плач в родилната зала . Понякога срещата с детето ти е в малка стая, с много очакване, тихо..