Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Яйцедентът” - осмисляне на метафори, кодирани в изкуство

"Яйцедентът" на Алекси Иванов
Снимка: Национална галерия / National Gallery

Художникът Алекси Иванов има нов проект, наречен „Яйцедентът”, който той нарисува в атриума на Националната галерия „Квадрат 500”. Така Алекси стана вторият творец, изправил се по фатихакиновски срещу „Стената”. Всъщност тя е проект на галерията, който дава 26-метрово поле за изява на съвременни стенописци. Ако се изправят срещу стената и я връхлетят със страшна сила и спокойствие, най-вероятно изявата ще се превърне в необятна възможност. 

Такава тя стана и за Алекси, който имаше три дни да рисува. В петък, събота и неделя той се опълчи на дъжда и вятъра, стъпил на най-обикновена щайга, въоръжен с бои, четки, спрейове и малко синьо рибарско столче за отмора. Всеки, който пожелаеше, можеше да го наблюдава в следобедните часове.

Днес пред готовото си произведение Алекси ще посрещне децата на София, за да отпразнуват най-доброто възможно начало на юни по най-добрия възможен начин - рисувайки.  .

Първия художник, изрисувал „Стената” в Националната галерия, е Николай Петров - Glow. Случи се през септември миналата година. Glow пък посочи и препоръча Алекси да твори след него. След месеци живот на ярката, стилизирана работа на първия, от галерията се наложило да унищожат произведението, за да осигурят чисто бяло пространство за втория. Съвсем в духа и философията на уличното изкуство.


Кой ще наследи Алекси няма да стане ясно поне до края на годината. Има идеи кой да бъде стеноразбивач №3, но засега фокусът на галеристите е изцяло върху „Яйцедентът”, който ще остане в атриума, докато от календара не отлети март 2022-ра.

Атриумът може да бъде място за почивка и осмисляне на видяното в галерията, но е и дом на част от произведенията, които тя притежава. Разхождаме се под погледите на не една и две мълчаливи и все пак силно експресивни скулптури, както и пред зорките очи на Св. Климент Охридски. Той ни гледа от мозайка, където съжителстват класическите произведения със съвременния стенопис, стрийт арта, графитите или както още пожелаят да нарекат работата си онази порода артисти, за които говорим. Според Мартин Косташки, който е сред кураторите на „Стената”, всички форми на изкуството си добросъседстват в най-буквалния смисъл на думата.


А интерес от посетителите на галерията наистина има. В неделя например само 15 минути след обявения начален час, в който хората можеха да заповядат в атриума, първите любопитни погледи вече се насочваха към стената. За тях Алекси имаше малко време, но ще отдели повече за експерименти със специалната група посетители днес.

От 16.00 до 17.30 ч. деца между 7 и 12-годишна възраст ще могат да участват в ателие с Алекси и служители на галерията. Входът е свободен.

А „Яйцедентът” е въпрос на поглед и осмисляне на метафорите, кодирани в изкуство.

Още по темата в звуковия файл.

Снимки от процеса на работа: Лора Търколева 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50

Ангел Каралийчев - разказвачът на българското детство

На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден  знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със  своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му  сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..

публикувано на 25.09.25 в 03:00

Защо Добрич празнува на 25 септември?

Добруджанският град Добрич има драматична съдба през годините. От 1878 година насам градът е освобождавам три пъти – при Руско-турската война, след това по време на Първата световна война след битката, останала в историята като Добричката епопея през 1916 г., а  третото освобождение на града е от румънската власт, продължила 23 години. То се..

публикувано на 23.09.25 в 12:54