Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как ще бъдат осигурени допълнителните плащания за първата линия в борбата с Covid-19

Снимка: Ани Петрова

Ще има ли средства, които да осигурят допълнителните плащания към заетите на първа линия в борбата с Covid-19? Този въпрос излиза на дневен ред, след като служебното правителство гласува удължаване на епидемичната обстановка.

До края на юни се очаква да свършат 50-те милиона лева финансиране от държавния бюджет, предвидени за допълнително заплащане на заетите на първа линия в борбата срещу Covid-19. Те бяха отпуснати допълнително по бюджета на здравното министерство през март.

23-24 милиона лева на тримесечие отиват за хората на първа линия. До юни месец тези средства 50 милиона най-вероятно ще свършат, трябва да бъдат прехвърлени от този буфер средства, за да продължи изплащането на 1000 лева на хората, които са на първа линия“, предупреди д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на Здравната каса.

„Тези пари се осигуряват, като се приспадат от по 5% от бюджетите на всички държавни институции или се формира този буфер, за да могат да се ползва за такива цели“, обясни той.

Министерският съвет удължи срока на обявената извънредна епидемична обстановка до 31 юли 2021 г. Това означава, че здравното министерство трябва да направи нов трансфер към Касата.

След въпрос от БНР към Министерството на здравеопазването в какъв размер ще бъде трансферът и ще бъдат ли покрити разходите на Касата за допълнителните възнаграждения за заетите на първа линия, получихме писмен отговор, в който се казва, че се подготвя нов проект на постановление, за допълнителни разходи и трансфери по здравния бюджет. В съобщението се казва още, че допълнителните 1000 лева към заплатите, ще се изплащат до края на срока на удължената епидемична обстановка.

Според д-р Кокалов, който е и вицепрезидент на КНСБ, е необходима спешна актуализация на бюджета, за да се подсигурят парите не само за хората на първа линия.

„В момента, в който имаме парламент, може да се внесе актуализация на бюджета. Парите за справяне не са само за хората, които работят на първа линия. Те са за компенсация и на бизнеса. Това временно правителство, тъй като няма парламент, няма как да актуализира бюджета и то трябва да търси други буфери в бюджета, за да ги осигури“.

От началото на пандемията от Covid-19 България е получила 1 милиард и 300 милиона лева от Европейския съюз по програмата „REACT-EU“, като средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 година, които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на пандемията, сочи справка от документи на Министерството на финансите. Общо от европейските програми на същия програмен период са заделени 2 милиарда и 300 милиона лева, сочат данните.

Според икономиста Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика липсва отчетност на средствата:

„Най-големият проблем от това, което имаме досега и което досега е направено от страна на финансовото министерство като цяло от правителството е липсата на отчетност на парите“.

Въпреки това през март тази година правителството, още докато работеше 44-ото Народно събрание, гласува отпускане на допълнителни 96 милиона лева като трансфер в бюджета на здравното министерство, което от своя страна трансферира пари в Здравната каса. От тях 46 милиона лева за лекарството Ремдесивир, а останалите 50 милиона лева за премии по 1000 лева на заетите на първа линия в борбата с Covid-19.

Недостигът на средства правителството пребори, след като създаде компенсаторен механизъм към член 106 от  Закона за държавния бюджет, с който да осигури лекарства, предпазни средства и апаратура в кризисна ситуация. Това обаче стана за сметка на бюджетните дружества, като министерства и обществени медии, които бяха ощетени с до 5% от бюджетите си. Например Българското национално радио е с близо милион по-ниска издръжка.

„Основният въпрос е дали има пари в този буфер. През годините винаги са съществували и въпросът е дали те не са изчерпани, дали не са изразходени по други пера - да бъде проверено от новия финансов министър и от служебното правителство как точно и защо по този начин се е случило“, допълни Аркади Шарков.

Размерът на следващия трансфер все още е неизвестен.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владислав Панев

Владислав Панев: 133 млн. лева загуба на Топлофикация "София" за първото тримесечие

"133 млн. лева загуба на Топлофикация "София" за първото тримесечие на годината , баш в разгара на отоплителния сезон, когато би трябвало да е печатница за пари. Миналата година за първото тримесечие Топлофикация "София" има печалба 65 милиона лева , което е характерно за първото тримесечие на всяка година, тъй като това е отоплителният сезон...

публикувано на 10.09.25 в 15:47
Доц. Христо Христев

Доц. Христо Христев: Няма как Франция да избегне тази необходима реформа

"По отношение на протеста, който протича днес във Франция под мотото: "Да блокираме всичко" , всъщност това е протест, който беше анонсиран още преди седмици, преди страната да изпадне в политическа криза , в резултат на отхвърления искан вот на доверие от правителството на Франсоа Байру ". Това посочи пред БНР доц. Христо Христев , юрист и..

публикувано на 10.09.25 в 15:11
Емануил Йорданов

Емануил Йорданов: Към този момент не виждам причина някой от МВР да подава оставка

"Към този момент аз не виждам причина някой от МВР да подава оставка" . Това подчерта пред БНР Емануил Йорданов - адвокат и бивш вътрешен министър: "Мисля, че би трябвало да имаме пълно изясняване на фактическата обстановка по случая , след което да се прецени какви мерки трябва да бъдат взети. В началото ми се струва, че има някакъв опит да..

публикувано на 10.09.25 в 14:17
Весела Герчева

Весела Герчева: Българските музеи не са това, което бяха преди 10 или 5 години

С над 12 кураторски проекта в развитие завършва пилотното издание на едногодишната магистърска програма към Департамент "Археология" на Нов Български Университет. Разкриват нова обучителна магистърска програма - "Съвременни музейни експозиции" към НБУ "Българските музеи не са това, което бяха преди десет, а дори и преди пет години"..

публикувано на 10.09.25 в 13:56
Яна Алексиева

Яна Алексиева: Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум

" Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум , наука, доказателства и най-вече близко до и с мисъл за децата". Това обясни пред БНР Яна Алексиева от Асоциация "Родители", която застава зад една петиция срещу въвеждането на предмета "Религия" като задължителен в корпуса на средното образование: "Привидно имаше много..

публикувано на 10.09.25 в 13:24
Протест на студенти в Румъния

Граждански активни ли са младите в Румъния?

"Когато видях резултатите от Евробарометър, че младите румънци са най-граждански активни в Европейския съюз, първо се усмихнах иронично ". Това коментира пред БНР румънската активистка Андра Мурешан : "От опитите ми в университетите виждам студенти, които мълчат, дори при сериозни злоупотреби . Все пак има изключения. Създадени бяха..

публикувано на 10.09.25 в 12:59
Ева Майдел

Ева Майдел: Няма голям смисъл да създаваме конкурентни европейски дигитални платформи

Тази седмица в Страсбург се провежда първото Пленарно заседание на европейските депутати след лятната ваканция. Една от темите от дневния ред на парламента днес е облагането с данък на големите дигитални платформи. Депутатите от ресорната Комисия по икономически и парични въпроси ще отправят устен въпрос към Европейската комисия за състоянието на..

публикувано на 10.09.25 в 12:20