Ще има ли средства, които да осигурят допълнителните плащания към заетите на първа линия в борбата с Covid-19? Този въпрос излиза на дневен ред, след като служебното правителство гласува удължаване на епидемичната обстановка.
До края на юни се очаква да свършат 50-те милиона лева финансиране от държавния бюджет, предвидени за допълнително заплащане на заетите на първа линия в борбата срещу Covid-19. Те бяха отпуснати допълнително по бюджета на здравното министерство през март.
„23-24 милиона лева на тримесечие отиват за хората на първа линия. До юни месец тези средства 50 милиона най-вероятно ще свършат, трябва да бъдат прехвърлени от този буфер средства, за да продължи изплащането на 1000 лева на хората, които са на първа линия“, предупреди д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на Здравната каса.
„Тези пари се осигуряват, като се приспадат от по 5% от бюджетите на всички държавни институции или се формира този буфер, за да могат да се ползва за такива цели“, обясни той.
Министерският съвет удължи срока на обявената извънредна епидемична обстановка до 31 юли 2021 г. Това означава, че здравното министерство трябва да направи нов трансфер към Касата.
След въпрос от БНР към Министерството на здравеопазването в какъв размер ще бъде трансферът и ще бъдат ли покрити разходите на Касата за допълнителните възнаграждения за заетите на първа линия, получихме писмен отговор, в който се казва, че се подготвя нов проект на постановление, за допълнителни разходи и трансфери по здравния бюджет. В съобщението се казва още, че допълнителните 1000 лева към заплатите, ще се изплащат до края на срока на удължената епидемична обстановка.
Според д-р Кокалов, който е и вицепрезидент на КНСБ, е необходима спешна актуализация на бюджета, за да се подсигурят парите не само за хората на първа линия.
„В момента, в който имаме парламент, може да се внесе актуализация на бюджета. Парите за справяне не са само за хората, които работят на първа линия. Те са за компенсация и на бизнеса. Това временно правителство, тъй като няма парламент, няма как да актуализира бюджета и то трябва да търси други буфери в бюджета, за да ги осигури“.
От началото на пандемията от Covid-19 България е получила 1 милиард и 300 милиона лева от Европейския съюз по програмата „REACT-EU“, като средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 година, които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на пандемията, сочи справка от документи на Министерството на финансите. Общо от европейските програми на същия програмен период са заделени 2 милиарда и 300 милиона лева, сочат данните.
Според икономиста Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика липсва отчетност на средствата:
„Най-големият проблем от това, което имаме досега и което досега е направено от страна на финансовото министерство като цяло от правителството е липсата на отчетност на парите“.
Въпреки това през март тази година правителството, още докато работеше 44-ото Народно събрание, гласува отпускане на допълнителни 96 милиона лева като трансфер в бюджета на здравното министерство, което от своя страна трансферира пари в Здравната каса. От тях 46 милиона лева за лекарството Ремдесивир, а останалите 50 милиона лева за премии по 1000 лева на заетите на първа линия в борбата с Covid-19.
Недостигът на средства правителството пребори, след като създаде компенсаторен механизъм към член 106 от Закона за държавния бюджет, с който да осигури лекарства, предпазни средства и апаратура в кризисна ситуация. Това обаче стана за сметка на бюджетните дружества, като министерства и обществени медии, които бяха ощетени с до 5% от бюджетите си. Например Българското национално радио е с близо милион по-ниска издръжка.
„Основният въпрос е дали има пари в този буфер. През годините винаги са съществували и въпросът е дали те не са изчерпани, дали не са изразходени по други пера - да бъде проверено от новия финансов министър и от служебното правителство как точно и защо по този начин се е случило“, допълни Аркади Шарков.
Размерът на следващия трансфер все още е неизвестен.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
"Когато четох законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс за първи път и сега, когато проследих заседанието на правната комисия, когато той беше одобрен на първо четене, изпитвах онази особена тежест в стомаха, която чувствам, когато обикновено усетя заплаха за хода на работата си ". Това обясни пред БНР Людмил Илиев , журналист от..
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Медийното оповестяване на предварителните проби е огромен проблем и много хора са наричани наркомани още на предварителни проби. Разпространява се подобна информация, включително когато става дума за причинени инциденти на пътя". Това заяви пред БНР адвокат Силвия Петкова : "Има много често случаи с фалшиво положителни проби за наркотици ,..
"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..
В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си . Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие. Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя". Нощният гост днес търси следите,..
За схема с изсечени над 30 декара гора в Странджа, разположена близо до т.нар. подпорна стена-хотел на плаж Алепу, за да се строи на този терен , съобщи..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Съществуващите реки и дерета в София масово се застрояват, а същевременно в последните 15 години не се е изграждала канализация . Огромни територии..