Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Предлага се забраната на титановия диоксид като хранителна добавка

Има съмнения, че неговите наночастици преодоляват защитните бариери на тялото

Сладоледът е от продуктите, в които се добавя титанов диоксид
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В свой анализ европейския орган по безопасност на храните предупреди, че оцветителят Е171, или титанов диоксид, в храните не е безопасенИзследването е в рамките на продължаваща преоценка на разрешените преди 2009 г. за употреба в ЕС оцветители за храни.

На ниво работна група по добавки в храни към Европейската комисия е било взето решение да се подкрепи забраната за употреба на титанов диоксид като хранителна добавка, но да има преходен период за хранителната индустрия не по-кратък от 18 месеца. Това обясни в интервю за БНР главен асистент Светла Петрова от дирекция „Състав на храните и потребителски продукти“ към Националния център за обществено здраве и анализи.

Европейското законодателство предвижда преоценка на добавките към храните, включително на оцветителите, когато има нова научна информация. През 2018 г. е излязло ръководство на Европейската агенция по безопасност на храните, което третира темата за риска от прилагането на наночастиците.  

Титановият диоксид е преоценен за безопасност още през 2016 година. Тогава заключението било, че тази добавка не поражда загриженост относно нейната канцерогенност, заяви гл. ас. Светла Петрова в предаването „Хоризонт до обед“. 

Редица изследвания обаче показват, че „има вероятност размерът на частиците титанов диоксид евентуално да предизвика разкъсване на веригите на ДНК, но без да предизвикват генни мутации“, отбеляза тя.

Според Петрова заключенията на Европейската агенция по безопасност на храните са вид презастраховане, защото резултатите за токсичност от различен тип не са категорични.

Илюстративна снимка: БГНЕСТехнологичната функция на титановия диоксид е изцяло естетична - с идеята да придаде бял цвят на храната, която била безцветна, посочи Светла Петрова.

Титановият диоксид е смес от частици, които могат да се определят като наночастици, допълни експертът.

И поради своя изключително малък размер е възможно те да преминат през защитните бариери на човешкото тяло.“

В природата титановият диоксид се среща като минерал, има кристална структура, а за техническите цели, за които се използва, се раздробява на бял прах.

В хранително-вкусовата промишленост той се влага на принципа „колкото е необходимо“, което означава спрямо законодателството, че се използва в съответствие с добрите производствени практики“, уточни Петрова.

Титановият диоксид се среща главно в сладкарски изделия - торти, сладолед, бисквити, сладкиши и тестени изделия, особено популярни сред децата, допълни Петрова. Именно това по думите й поражда опасения, че „тази уязвима част от населението всъщност е прекомерно изложена на това вещество“.

Обвивката на лекарствените продукти също съдържа титанов диоксид  Снимка: БГНЕС

Титановият диоксид се среща не само в хранителната промишленост. Той се съдържа и във филма, който покрива фармацевтичните продукти и лекарствата.

Повече детайли по темата чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04