Това са деца в риск, изведени от семействата им. Живеят в центрове за наставяне от семеен тип във Велико Търново. По време на учебната година те учиха дистанционно, ходиха на училище, но им липсваха допълнителните извънучилищни форми на обучение, които струват пари и семействата им по никакъв начин не могат да си го позволят.
С подкрепата на Община Велико Търново неправителственото сдружение „Тинузавър“ проведе обучение по роботика за 11 деца от два от социалните центрове.
„Те в момента решават какво искат да правят, какво искат да учат, къде да продължават. Това, което ние вярваме, че можем да помогнем, е те да открият математика, физика или програмиста в себе си. Започнахме през пролетта. Всяка седмица те идват тук след училище“, разказва пред НР Невен Боянов от обучителната организация.
„Учат основно програмиране, математика и физика, като ние на това му казваме роботика. Сглобиха си по една малка електронна платка, която после се научиха да я програмират и са си направили по едно малко проектче“, допълва Боянов.
14-годишнта Минка и 16-годишната Илияна са две от децата от социалните центрове, проявили желание да се включат в курса по програмиране.
„Работихме с платки, които ги запоявахме, после работихме с компютрите. Добре обясняваха хората и много нови неща можем да научим. Няма да е лошо с тази насока да продължа“, споделя Минка.
„Всичко ми беше интересно. Най-интересно ми беше запояването и най-лесно също. Затрудни ме програмирането. След години ще изискват такива познания повечето професии“.
Да открият математика, физика или програмиста в себе си на децата от социалните центрове във Велико Търново помагаха преподавателите Радослав Евтимов и Кристина Николова.
„Доста е трудно, но прилагаме някои по-специални методи, за да им е по-интересно. Самите неща, които правим, са по-занимателни практически и де факто искат да учат по този начин. Когато има нещо практически да направят, това повече ги привлича да слушат и да внимават“, пояснява Радослав Евтимов.
„Занимавам се с децата, защото вярвам, че всяко дете има възможност да открие своето бъдеще без значение къде. Математиката, физиката, програмирането са от основните неща, които са важни за бъдещето на децата и смятам, че като им помагам да научат нещо, те имат по-голяма възможност да се реализират в бъдеще“, посочва Кристина Николова.
12-годишният Щефан няма свой компютър, но в курса по роботика е придобил умения, които ще му бъдат полезни в бъдеще.
„Например ако имам компютър и ако си го повредя, ще мога да си го поправя. Искам пак да продължа в този курс, за да се науча на нови неща. На съучениците си разказвах, че разглобявах платки. Даже бях снимал веднъж платката си и им я показах. Аз се гордея със себе си“.
Децата от социалните центрове получиха дипломите си за завършения курс по роботика. Заниманията с децата от социалните институции ще продължат и догодина, уверява Невен Боянов от „Тинузавър“.
„Това беше не толкова експеримент, колкото да видим дали ще има интерес от тяхна страна, дали ще се представят добре. Положителни са резултатите. Наесен отново ще говорим какво можем да направим в нашия регион. Да направим втора част на този курс, да надградим знанията за тези, които имат желание и са напреднали, и нови деца, които проявят желание да се включат. Аз още на тях не съм го казал, но който се представи най-добре догодина, за лятото ще му осигурим стипендия да участва в летните ни академии в Еленския Балкан“.
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение. За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците. " Нашата професия на..
През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и..
Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени..
Велико Търново е заплашен от водна криза. Причината не е в липсата на вода в питейния язовир "Йовковци", а в амортизираната мрежа и безкрайните аварии..