Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Новата посока – към суровините на бъдещето

Снимка: pexels.com/ThisIsEngineering

От тази седмица вече работи сдружение за засилване на промишления капацитет в Европейския съюз за производството на полупроводници. Те присъстват в почти всички нови технологии като електрическите автомобили, чиито пазарен дял в Европа се е увеличил над двойно през второто тримесечие на тази година. Заради високото търсене и бавният процес на изработката им, има недостиг на полупроводници тази година в световен мащаб, който забавя производството на нови коли. Междувременно, Брюксел си постави за цел да достигне 20-процентов дял от световния пазар на микрочипове до края на десетилетието.

Достъпът до ресурси е от фундаментално значение индустрията в Европейския съюз да успее да постигне целите, залегнали в Зелената сделка и дигиталната трансформация на европейската икономика. Далеч не всички необходими суровини за тази цел обаче се произвеждат на континента и така се попада в глобална надпревара за тях, която изглежда, че ще става все по-ожесточена и в която участват най-големите световни сили. 

Платината, в комбинация с други благородни метали, е нужна за електрическите превозни средства, задвижвани от водородни горивни елементи, литият и кобалтът - за литиево-йонните батерии, индият и галият са част от LED технологията, а силицият – добър проводник на електричество, се използва в полупроводниците, които са градивните елементи на всички дигитални и умни устройства и услуги, които използваме ежедневно. Полупроводниците са част от домакинските уреди, автомобилите, самолетите, медицинското оборудване, смартфоните, мобилните мрежи и компютрите. 

През 1990 г. 44% от интегралните схеми са се произвеждали в Европа, а 37 на сто - в американски заводи. До 2020 г. цифрата пада до едва 9 на сто за нашия континент и 12% за САЩ. Производството сега е концентрирано в Тайван, Южна Корея и Китай. 

В началото на юли китайски производител на полупроводници потвърди намерението си да купи най-големият британски производител на микрочипове. Няколко други подобни европейски фирми - британска, френска и нидерландска, са били продадени на китайски компании, сочат анализи. Британският депутат Иън Дънкан Смит - бивш лидер на Консервативната партия, предупреди: 

"Китай е най-големият износител и изкупува полупроводникови технологии, където ги намери. Те са си поставили за цел да доминират в сферата в световен мащаб. Питам се - в позиция ли сме, в която просто си казваме, че трябва да правим бизнес с китайците на всяка цена."

През последните години, американското правителство предприе различни мерки, за да контролира достъпа на Китай до полупроводникова технология, както и да засили американската роля в проектирането и производството на интегрални схеми. 

Технологичната надпревара около полупроводниците обаче не е единствено между Съединените щати и Китай. През декември миналата година Европейският съюз обяви инициатива за увеличаване на производството. Догодина се очаква да заработи такъв завод в Милано. А в Дрезден през юни беше открит свръхмодерен завод, в който ще се произвеждат чипове за автомобилната индустрия. 

"Малки чипове, които правят големи неща", беше мотото на откриването.

Надеждите на германското правителство са освен Силициева долина, да има и Силициева Саксония. Канцлерът Ангела Меркел: 

В миналото се считаше, че петролът е живителната сила на икономиката. Но днес изглежда сме зависими повече от всякога от полупроводниците. Това обяснява тревожността на световните пазари в началото на тази година, когато имаше недостиг на микрочипове, който засегна предимно автомобилната индустрия, но и много други клонове. Микрочиповете стават все по-малки, но тяхното значение нараства – както в икономическата, така и във всички останали сфери на живота. Нашата цел е Германия и Европа да увеличат дела си на световните пазари и да се преодолее разликата с нашите конкуренти в Азия и САЩ. Инвестицията е от стратегическо значение, защото искаме, що се отнася до производството на модерни технологии, гласът ни да бъде чут на световната сцена.”

Вицепрезидентът на Европейската комисия и еврокомисар за конкуренцията Маргрете Вестагер изтъкна: 

"Така се пише история. За да водим в зеления и дигитален преход ни е необходима силата на такива иновации, те са най-добрата европейска стратегия. С финансиране от Германия и други 4 европейски страни са осигурени почти 2 милиарда евро публични инвестиции и са отключени близо 7 милиарда евро допълнителни частни инвестиции. С подобна значителна подкрепа, идва и значителната отговорност. Обществото трябва да извлече ползи от подобна инвестиция. Въвеждането на тази иновация е голяма победа за Дрезден и Силициева Саксония. Но това не е постижение само за Германия. Инвестирането в технологии от следващо поколение е успех за цяла Европа. Амбицията ни е на континента да се произвеждат 20 процента от най-модерните полупроводници в света до 2030 г."

Миналата седмица Европейският съюз и Украйна сключиха стратегическо партньорство за суровините и акумулаторите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изтъкна: 

„Внасяме литий за електромобилите, платина, за да произведем чист водород, силиций за слънчеви панели. 98 процента от редкоземните елементи, от които се нуждаем, идват от един доставчик – Китай. И това не е устойчиво. Затова трябва да диверсифицираме веригата на доставките.”

Търсенето на суровини само ще се увеличава. Например, на Европа ще са й нужни почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт до 2050 г. само за електрическите автомобили и акумулаторни батерии”, подчерта вицепредседателят на Еврокомисията Марош Шефчович.

Преходът към зелени технологии и необходимите за тях суровини обаче създава и парадокси. Пример за това е планинска верига в северната част на Португалия, където се намира едно от най-големите находища на литий в Западна Европа. Там се планира създаването на мина, но в процеса вероятно ще бъдат засегнати необратимо устойчиви селски райони – в името на опазването на околната среда. Въпреки обещанията на изпълнителния директор на миннодобивното дружество, базирано в Лондон – Дейвид Арчър:

„Проектът ни е устойчив и изработен спрямо най-добрите практики в света. Ще рециклираме вода и ще инвестираме около 6 милиона евро за обходен път. Ще осигурим на Португалия много възможности по веригата за създаване на стойност.”

И уверенията на правителството в лицето на Жоао Педро Матош Фернандеш – министър на околната среда и на действията в областта на климата на Португалия: 

„Преминаването към нови енергийни технологии е голяма възможност в икономически и индустриален план за страната. Искаме да използваме потенциала от литий, с който разполагаме, за да се позиционираме във веригата на създаване на стойност на този елемент от изключително важно значение за декарбонизацията.”

Не всички обаче са убедени. Кметът на община Ботикаш Фернандо Кейрога и овчарят Паоло Пинеш: 

„95 процента от населението е против създаването на мината, защото нямаме висока безработица. Ще идват външни хора сутрин и вечер с автобус от други общини. Това няма да донесе благоденствие, а ще разруши работните места, които имаме в селския туризъм, гастрономията и селското стопанство.

„Не съм срещу лития, но не подкрепям да се замърсява селото ми и други села като моето, за да се изчистят градовете.”

И в западната част на Сърбия протестираха срещу проучванията за залежи на литий, каквито има още в Чехия и Германия.  

Най-големите производители на литий са Китай, Австралия и Чили, където тази индустрия причини загуба на биологично разнообразие, намаляване на водните ресурси, замърсяване с химикали и конфликти с местните общности.

Нови начини за добив на суровини е сред основните дебати при изработването на новата конституция на Чили. Кристина Дорадор е учен и член на Учредителното събрание: 

"Време е да се преосмислят миннодобивните икономически дейности, да се поставим в глобалния контекст, отвъд пазарните модели и конкуренцията. Да се замислим за безпрецедентната климатична криза, пред която сме изправени и от която Чили ще е сред най-засегнатите държави."

А в прехода към климатична неутралност на нашия континент голямата въпросителна е как да не се допусне зависимостта от изкопаемите горива да бъде заменена от зависимост от суровини като силиций, литий и водород, като едновременно с това се има предвид как огромният апетит за ресурси влияе на околната среда. Трябва да е сигурно, че т.нар. „зелени технологии” наистина заслужават името си.

Снимки: pixabay.com и unsplash.com

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Агенцията за борба с градушките е готова за капризите на времето

Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов и изпълнителният директор на Агенцията за борба с градушките Валери Ценов откриха активния сезон по градозащита. За център на събитието бе избран Регионалният команден пункт край пловдивското село Голям чардак.  Там и в Поповица са разположени двата оперативни центъра за..

публикувано на 15.04.25 в 15:01
Александър Попов

Онлайн пространството отваря безброй много възможности за създаване на зависимости

Държавата, едва справила се с регулацията на аналоговия хазарт, ще трябва да се ориентира към контрол на дигиталния. Скорошна кръгла маса, организирана на метри от казино в София, отчете, че онлайн пространството отваря безброй много възможности за създаване на зависимости у хората. 43 000 души наброява списъкът с хазартно зависимите, които не..

публикувано на 15.04.25 в 14:44

Фотографите Любомир Бенковски-Бенджи и Мирослав Григоров подреждат изложба в София

Плевенските фотографи Любомир Бенковски-Бенджи и Мирослав Григоров   подреждат изложба в Клуба на фоторепортерите в София. Всеки от тях участва с по 15 репортажни фотографии, откъдето идва и името на фотоизложбата - "Репортажно 2х15 “.  " Изложбата се открива на 16 април от 18.30 часа в клуб на фоторепортера в София . Кръстили сме я..

публикувано на 15.04.25 в 12:37

Българин влиза в Управителния орган на Паневропейската организация на танцовите фестивали

Български представител влиза в Управителния орган на новата Паневропейска организация на танцовите фестивали , която обединява 23 фестивала и танцови платформи от 22 държави. Първата асамблея на мрежата, която приключи в събота във Валенсия, избра състава на своя седемчленен ръководен орган. Европейските фестивали гласуваха доверие на Асен..

публикувано на 15.04.25 в 10:24
Лидия Енчева

На корта в Силистра Лидия Енчева прави първите си стъпки в тениса

Талант от Силистра получи повиквателна за националния отбор по тенис за жени за турнира "БИли Джийн Кинг къп". Младата тенисистка от Силистра сбъдва мечтата на хиляди деца да представлява България на международната сцена. Само на 18 години Лидия Енчева вече е част от националния отбор за жени, който игра в  Кипър. Любовта ѝ   към тениса започва..

публикувано на 14.04.25 в 14:53
Иван Драгошинов

Иван Драгошинов: За по-голяма сигурност в планината инсталирайте специално приложение на ПСС

В планините обстановката е все още зимна, казва Иван Драгошинов, работил дълги години като част от постоянния екип на Планинската спасителна служба , а след пенсионирането си - доброволен спасител.  Планински спасители помогнаха на мъж в беда край Враца Неговият призив към всички, които искат да отидат в планината по празниците е да свалят от..

публикувано на 14.04.25 в 11:49

Благотворителната изложба "Изкуство с мисия" е в подкрепа на деца със специални потребности

На 15 април от 18.30 в София ще бъде открита благотворителната великденска изложба „Изкуство с мисия“. Тя е в подкрепа на деца и младеж със специални образователни потребности. Организатори са Роксана Кирилова и Христина Бобокова. В изложбата ще бъдат представени творби на художниците Райна Стоймирова, Константин Константинов, Илиана..

публикувано на 13.04.25 в 06:27