Близо половината от българите са запознати със съществуването на климатичните промени, като ясно осъзнават и кои са основните източници на емисии у нас. Това сочат резултатите от социологическо проучване, изготвено по поръчка на природозащитната организация WWF, броени месеци преди историческия Форум на кметовете в Стара Загора. Планиран за 29-и и 30-и септември, в него се очаква да се включат физически и виртуално десетки градоначалници на въгледобивни общини от Централна и Източна Европа.
Проучването обхваща 1000 респондента, навършили 18 години.
48% от пълнолетното население се чувстват запознати с проблемите около изменението на климата. А втората най-популярна тема, влизаща в обхвата на дейностите на WWF, се оказва борбата с незаконните сечи, позната на 36% от запитаните. Около една пета от участниците в проучването демонстрират знания по казусите, свързани с незаконното строителство в Национален парк „Пирин“ и устойчивото управление на горите.
Темата за трансформирането на въгледобивния сектор и преминаването към екологично чиста енергия не е особено популярна у нас – тя е позната на едва 10% от населението. Въпреки това запитаните посочват ТЕЦ-овете като основните причинители на вредни емисии, следвани от индустрията и транспорта.
"Проблемът е сериозен, защото целият свят върви в посока на икономическа и енергийна трансформация, докато у нас се обяснява, че това ще ни затрие и ще ни доведе до загуба. България продължава да е на дъното на всички класации". Това коментира пред БНР Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергия“ във WWF.
Преобладаващото мнозинство, или 78% от запитаните, не са чували, че Европейският съюз отпуска сериозни средства за развитие на устойчиви бизнеси в България, заместващи преструктурирането на въглищните дейности в енергетиката. А 1/3 от респондентите не познават темите, свързани с Европейската зелената сделка, справедливия енергиен преход и трансформацията на въгледобива.
Оптимистичното обаче е, че според проучването на общественото мнение 50% от пълнолетните българи имат активна нагласа за участие в енергийния преход на страната. И макар това да не се харесва на енергийните монополи, гражданите биха искали сами да могат да произвеждат електроенергията за нуждите на своите домакинства.
Една голяма част от запитаните смятат, че основен проблем на енергетиката в България са остарелите методи за производство на енергия и липсата на иновации в сектора. Други са на мнение, че проблем са ниските доходи, които водят до затруднение при плащането на сметки и налагат използване на нерегламентирани източници на енергия. Но близо 30% от анкетираните са за изграждането на модерни индустриални съоръжения с нови технологии, които щадят природата, а други 27% биха предпочели съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници. Едва 7% от анкетираните смятат, че въглищата нямат алтернатива.
"Преминаването на въглищните централи към природен газ е най-бързата алтернатива за бъдещето им. Това изисква изграждане на тръбата до Гърция и газопровод с голям капацитет от Стара Загора, както и инвестиции в нови блокове". Това коментира за предаването "12+4" Боян Рашев, експерт по устойчиво развитие.
Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят . Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..