Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Смилец спазват традицията да приготвят динен маджун

И тази година в силистренското село Смилец спазиха традицията да подготвят за зимата динен маджун.

И днес мнозина продължават да го предпочитат като естествен подсладител не само заради полезните му свойства, но и заради употребата му при приготвянето на различни кулинарни изкушения или като добавка към добре познатата селска точена баница.

Данни за динения маджун хората там пазят от 200 години, а по-възрастните си спомнят как едно време на трапезата баница и печена кокошка се е слагало само в неделя.

Навремето маджунът е бил определян като бедняшки мед, но в последните години се смята за една от най-здравословните храни и поддържа високи цени в хипермаркетите.


Село Смилец  Снимка: Незабравака Кирова

В маджуна няма Е-та и консерванти, а в Смилец ще помнят изядените в детството филии, намазани с маджун.

За да се приготви медът дините се изтъргват, изсипват се в големи дълбоки тави и се слагат на огъня, докато се получи сок. После се прецежда от семките и се вари до сгъстяване. По-любопитното е, че котлоните, на които се прави маджуна се намират в земята. Изкопават се дупки, в които се пали огъня и в получените гнезда се поставят тавите. И може и цял ден да мине, докато динения мед стане готов.

Или както казват в Смилец, маджунът ще е готов през нощта. Някои слагат в него босилек или индрише за аромат и вкус.

Казват че, колкото по-гъст е маджуна, толкова по-дълго време издържа и не се разваля, и цяла зима са го ползвали за приготвянето на десерти и сладкиши като естествен подсладител.

"На нивата са носели маждун, за да не ожадняват толкова много", каза жителка на Смилец.

Невероятна добра комбинация и в миналото, и сега е селската точена баница.

„Селска баница, едно яйце, една лъжица оцет, сол и вода колкото топки искаш. Около 400-50 милилитра вода обикновена стайна и замесваш. После топката се дели на марки топки, оставят се да се развият и започваш да точиш“.

 Повече можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56
Покритият мост на Кольо Фичето в Ловеч

Историкът Пламен Ечков за покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч

Ловеч е град с богато история,   като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н.  Но  може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето.   На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..

публикувано на 03.08.25 в 13:27
 Сабята на Стефан Караджа в Русе

Спомени за сабята на Стефан Караджа - сабя-револвер, която и сече, и стреля!

На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..

публикувано на 03.08.25 в 08:00