“Лекари на света” с проучване на здравния статус и условията на живот в сливенския квартал “Надежда”

"Методологията на нашето преброяване позволи да получим абсолютно достоверни данни и да достигнем до максимален брой хора. Преброителите на "Лекари на света" бяха от самия квартал "Надежда", който бяхме разделили на различни зони и всеки от тях беше от конкретната зона. Това позволи преброителите да представят на разбираем език въпросите. В екипа бяха включени 12 до 14 преброители, в зависимост от периода, като имаше и двама супервайзъри". Това разказа пред БНР Росица Кратункова, служител по застъпничество и комуникация към Международната организация "Лекари на света". Предстои тази организация да представи социологическо проучване за здравния статус и условията на живот в квартал "Надежда" в Сливен. Тя подчерта, че направеното от "Лекари на света" преброяване в сливенския квартал през месеците ноември и декември 2020 година е най-подробно направеното досега. Заради пандемията от Covid-19 резултатите излизат със закъснение, но проектът е завършен успешно.

Кратункова посочи, че преброителите на НСИ, които извършват преброяването сега в квартала, са много малко и трудно ще обходят гъстонаселената част от "Надежда", а има и разминаване в адресната регистрация на жителите.

"Има различни данни за общия брой на жителите на "Надежда" - често варира от 15 000 до 30 000. Според нашето преброяване към януари 2021 година общият им брой възлиза на около 9500 души, от които 7600 са живеещи в момента в квартала, т.е. миграцията излиза около 20% от жителите. Нашето проучване успя да обходи над 2700 домакинства, само 5% от тях отказаха да участват в преброяването, а 11% от домакинствата са в миграция", обясни още Росица Кратункова. 

В проучването на "Лекари на света" е събрана информация за броя на здравно неосигурените лица, нивото на образование, трудовият статус, както и условията на живото - достъп до електричество, до течаща вода, баня и тоалетна в жилището:

"Данните показват, че има огромно неравенство в квартал "Надежда", като има части от него, които са в много добро състояние, а други части са в изключителна бедност. В по-заможната част - турската част - има и по-висока миграция. Там условията са като извън "Надежда". В по-южната част има голяма концентрация на хора, инфраструктурата е в много по-лошо състояние, 2/3 от населението живее в изключително бедни условия на живот. Малък процент имат достъп до баня и тоалетна, а това е сериозен проблем с хигиената, което се отразява не само на личното здраве, а и на психосоциалното благосъстояние, което има по-дълготрайни последици". 

По думите на Кратункова грижата за психосоциалното състояние на жителите на "Надежда" може да се осъществи чрез създаване на социално-културен център за провеждане на различни дейности, насочени не само към деца, но и към младежи и жени, които, по думите ѝ, са най-потърпевши от лошите условия:

"Похвална крачка напред е създаването на детска градина. Друга крачка ще е тя да стане още по-достъпна за семейства, които не могат да си позволят таксата". 

Интервю на Валерия Николова с Росица Кратункова и репортаж на Стоян Радев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете от звуковия файл.