Непоказвани кадри с Валтер Бонати и Райнхолд Меснер в новия филм на Филипини

През 1955 г., на 25-годишна възраст, Валтер Бонати смайва света, като изкачва сам, за пет дни Пти Дрю (3732 м) в Алпите. Това е първото изкачване по югозападния ръб, който сега носи неговото име - Ръбът на Бонати.

Година по-рано Бонати участва в италианската експедиция, осъществила първото в историята изкачване на К2. Младият италианец стига на около 8000 метра, като качва кислородните бутилки, нужни за атаката на върха, за други двама алпинисти - саможертва, която остава неоценена близо 50 години. Дори единият от двамата италианци, изкачили върха, обвинява Бонати в користни цели. Валтер остава неразбран. Следват още първи изкачвания, включително солови, през зимата, които се превръщат в класики в алпинизма.

Сандро Филипини за книгата на Бонати: Момчетата в Италия ставаха катерачи, за да забравят войната

Райнхолд Меснер пък, когато е на 26 години, през 1970 г., осъщестява с брат си Гюнтер първото изкачване на Нанга Парбат по немислимата Рупалска стена със слизане по Диамирската стена. Това е първият траверс на осемхилядник в историята, нечовешко предизвикателство, в което по-малкият брат - Гюнтер Меснер, губи живота си, а няколко десетки години след това Райнхолд е обвиняван за смъртта му, докато истината най-накрая не възтържествува. Годините след трагедията отвеждат Меснер до постижения, записани със златни букви в историята на световния алпинизъм:

- първото изкачване на Еверест без допълнителен кислород - през 1978 г.;
- първото самостоятелно изкачване на Еверест, в чист алпийски стил - 1980 г.;
- Меснер става първият човек в света, изкачил всичките 14 осемхилядника на планетата, някои от които - по нови маршрути, без допълнителен кислород, разчитайки единствено на собствените си сили.

През всичките тези години двамата велики италиански алпинисти не си говорят заради съперничеството помежду си. Как се стига до първата им среща и какво откриват един за друг - разказва Алесандро Филипини.

Интервю на Таня Иванова

През 2004 г., десетки години след постиженията си, Бонати и Меснер се срещат за първи път. Може би малко хора знаят, че Вие имате ключова роля в тази среща. Защо ги събрахте?

Това е хубав въпрос. Бях приятел първо на Меснер и след това - на Бонати. Опознавайки ги все повече и повече, виждах, че те са еднакви, а знаех, че не мислеха добре един за друг. Когато разбрах, че те не само никога не са се срещали, но не са си говорили, реших да направя така, че да си проговорят. Един ден шофирах колата и се обадих на Бонати. Без да казвам нищо, подадох телефона на Меснер. (Смее се). Така започнаха да си говорят.

Добре, но как се е стигнало до това? Откъде е тръгнало това съперничество?

Всичко се дължи на една раница. Бонати е първият професионален алпинист в света. Бил е приятел на собствениците на една от големите компании за алпийска екипировка. От фирмата направили една серия от раници, на които стоял неговият подпис. Това всъщност е единственият случай, в който Бонати е имал споносор, макар самият той да не го е приемал като спонсорство, а като приятелски жест. Когато Бонати прекратява алпийската си кариера, Меснер става номер едно в катеренето в Алпите. Тогава въпросната фирма иска Меснер да подпише техните продукти. Той се съгласява, но при условие, че сключи същия договор като Бонати. Показват му договора на Бонати и подписват същия. Меснер става все по-прочут, превезема осмехилядниците, идват нови спонсори, а Бонати започва да го критикува за многото спонсори. Меснер пък отговаря, че само го е копирал...

Имаше хора, на които им харесваше това съперничество. Когато за първи път двамата си проговориха, те разбраха, че всички тези неща са измислици, и се прегърнаха.

Тогава ли Бонати казва, че Меснер му е брат?

Не. Бонати каза това на една среща, която организирах в Курмайор, Монблан. Абсолютно не бях подготвен - нито въпроси, нищо. Те си говореха и в един момент Бонати прегърна Меснер, като му каза: Аз имам двама братя, Пиер Мазо и другият си ти.

Основната част на филма, втората, е една среща в къщата на Бонати - само те двамата, пак аз я организирах. Оставих ги да си говорят за живота си, за философията си и направих 2 копия - едното подарих на Меснер, другото - на Бонати.

Има ли нещо ново, което публиката ще научи за двамата в този филм?

Те разказват епизоди от живота си на алпинисти, но не за да повтарят неща, които вече се знаят, а за да дадат пример, да покажат, например, че и те са изпитвали страх. Който слуша внимателно, разбира, че те отправят послания. Бонати, например, казва, че е важно да мечатеш, да имаш мечти. Да ги осъществиш е последната стъпка, но преди това е важно те да се раждат и да растат у теб. Ако човек нямаше способността да мечтае, щеше да остане едно животно и никога нямаше да слезе от дървото.

Как се подготвяхте за този филм? Вие ги познавате отдавна, но все пак това са хора, за които толкова много е писано, говорено...

13 години имам тези кадри. В Газета дело спорт имах рубрика и след смъртта на Бонати (през 2011 г. - бел.ред.) търсех повод да предам на хората посланията му. Сега, 10 години след смъртта му предложих това, което съм събрал във филм, да го представя в Курмайор - на SkyWay, новата линия към Монблан. Премиерата беше там и имаше цял месец прожекции. Гледаш от високо цялата тази красота на Алпите, скалите, където Бонати е правил своите големи постижения, после влизаш в станцията и гледаш как той и Меснер разговарят.

Другият режисьор е Фредо Вала - кой, каква роля играеше във филма?

Той събра екип за снимките в къщата на Бонати. В онзи момент, през октомври 2008 г., работех за седмичното издание на Газета дело спорт. Наближаваше 100-годишнината от рождението на Рикардо Касин - първият от тримата най-велики италиански алпинисти. Реших да ги събера. Касин е номер едно в света през 30-те години на миналия век, през 50-те е Бонати, а през 60-70-80-те е Меснер. И тримата са италианци, но не се бяха срещали. Бонати е бил с Касин на Гашербрум 4 - през 1958, Меснер е бил с Касин през 1975, на Южната сетна на Лхотце. Но никога тримата не са били заедно. Реших да организирам тази среща. И понеже това е нещо историческо, не можех просто да си напиша статията, по-добре беше това да бъде заснето. Не знаех как да го направя, а вече познавах Фредо Вала - той беше идвал да снима в България. Той събра екип за филма. Организирахме празника в къщата на Касин за неговия 100-тен рожден ден и го заснехме.

Алесандро Филипини за клиентите под К2: Беше прекалено това, което искаха от себе си

Явно сте някакъв дипломат в тези среди, който събира хората. Да не би отново Вие да стоите в основата на срещите на Меснер и непалския рекордьор Нирмал Пурджа? Защото, знаете ли, Меснер отнася някои критики за това, че признава Нирмал Пурджа, който използва изкуствен кислород и т.н.

Да, все същата история. Завистта... Не е български патент това! Никой не понася чуждия успех. Самият Меснер нямаше да го направи по този начин, но е видял какво е направил Нирмал Пурджа и е признал, че става дума за нещо много голямо. По същия начин Меснер и Нирмал Пурджа може да се разпознаят като братя в едно нещо - и двамата са рискували всичко в живота си. Когато Пурджа започва да изкачва 14-те осмехилядника, не е имал пари за това. Ипотекирал е два пъти къщата си, отказал се от голяма пенсия, напускайки британските специални части. Това е огромен риск. Също като при Меснер, когато е тръгнал сам към Еверест. Това, което Бонати не беше разбрал за спонсорите на Меснер, беше, че това бяха спонсори, дошли след успеха, а не преди това. За Еверест Меснер е продал всичко, което е имал - къща, кола. Казал си е - ако не успея, умирам и край, нямам нужда от нищо. Сега, когато той остаря, вече не го е грижа, че му завиждат, но когато беше млад, се побъркваше от човешката злоба.

Много се изненадах, когато разбрах, че с Цветана Божурина сте заедно от близо 40 години. Вие сте свидетел на целия този процес на правенето на филми, на всички тези срещи. Как изглежда това отстрани?

Цветана Божурина: Аз просто съм... Не мога повече (Смее се). Постоянно е там, на комютъра, постоянно хвърля телефони, защото няма интернет, защото няма връзка... Работи от сутрин до вечер, особено сега, когато пише нова книга. Почти на всички снимки за филма съм била, вълнувала съм се и аз, радвала съм се и аз. Бях приятелка с Росана Подеста (голямата любов на Валтер Бонати - бел.ред.), беше ми ужасно мъчно, когато така стана, че и тя си отиде толкова набързо след него. Тя е била холивудска актриса, рано се жени и ражда двамата си синове. Мъжът й я е манипулирал. След като се разделят, я питат в едно интервю: "С кого би искала да отидеш на самотен остров?", а тя мисли, мисли и казва: "С Валтер Бонати". Негов приятел прочита това и му казва. Бонати й се обажда и така започва любовта им, тя е на 50 години, той е на над 50, и са заедно повече от 30 години.

А какво е посланието на филма? Да не би то да се съдържа в неговото име - че хората не само могат да се родят като братя, но може и да станат такива, когато споделят общи ценности?

Точно това искам да кажа - че в живота могат да се открият братства, чувства, които са като между двама братя. Бонати първи е осъзнал това. Когато посвещава книгата си на Меснер през 1971 г., на новата надежда в световния алпинизъм, не го е направил, защото Месенр е бил номер едно по онова време, а защото Бонати е разбрал колко е било голямо страданието му на Нанга Парбат, не толкова заради загубата на брат му - Гюнтер Меснер, а заради злобата на хората после. Самият Бонати е усетил същото след експедицията на К2 - вместо да му благодарят, че им е качил бутилките с кислород, те го обвиняват, че е искал да се качи първи, преди тях. Обвиненията срещу Бонати продължават почти 50 години, а обвиненията срещу Меснер - 35.

Разбрах, че в момента пишете книга - за какво е тя?

В Газета дело спорт всяка седмица излизаше материал, написан от Меснер, по всякакви теми. Започна да излиза през октомври 2006 г. и сега събирам онези неща, които се отнасят до алплинизма. Става дума за период от 15 години - вътре има много история, годишнини от големи събития, информация за загинали алпинисти, хроника на големите постижения, но и на големите провали. Много неща, които ще бъдат интересни, предполагам.

Благодарение на Сандро Филипини и Банско филм фест, българската публика имаше честта да се срещне с Валтер Бонати и с Райнхолд Меснер в предишни издания на фестивала.

Трейлър на филма можете да видите тук.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

---

Новините следете в рубриката ни "Екстремните спортове".