Изключително ползотворен за науката сезон отчитат археолозите, работили тази есен в античния град Никополис ад Иструм край Велико Търново. След установяването на архитектурата на малкия площад, през този сезон учените слязоха в дълбочина и откриха интересни находки, които дават информация как в големите градове от Римската империя са се правили аварийни ремонти на обществените сгради.
От пет години в югозападния ъгъл на Форумния комплекс в един от най-големите антични обекти у нас екипът, ръководен от д-р Иван Църов, проучва в Никополис ад Иструм втори малък градски площад, който от всички страни е бил ограден с 49 колони.
„Красиво място. Зад него започва друг квартал с някаква голяма обществена сграда, но каква е – за този момент не знаем. След като успяхме през изминалите пет години да установим архитектурата на площадното пространство, решихме да слезем в дълбочина, защото професионалната коректност го изчиства. И наистина излязоха изключително интересни данни. Оказа се, че тази конструкция в един момент, след известен брой години на съществуване, се е случило нещастие, защото част от основите са пропаднали в едни меки пластове. Част от колонадата се е сринала и е трябвало много бързо тази авария да се отстрани. Хората са извадили всичките меки пластове, след което са напъхали там вече потрошените архитектурни детайли и между тях са изкопали от съвсем близко около 25 кубика пръст, изчислихме го вече, която е глина на практика и между архитектурни детайли са слагали тази пръст като са трамбовали. По този начин са предотвратили разпространяването на аварията в по-широко пространство. Вероятно след това са поръчали нови колони, нови детайли и са възстановили градежа“, каза за БНР д-р Църов.
Според археолога и директор на Историческия музей във Велико Търново д-р Иван Църов аварията в малкия градски площад в Никополис ад Иструм е възникнала преди 16 века, а с отстраняване ѝ чрез засипване, днес за науката се разкриват артефакти, важни не само за археологията, защото до сега няма познания за авариите и ремонтите на обществените сгради в античността:
„Наред с архитектурните детайли в тази яма се откриха и други неща – примерно един надпис, части от мерителна маса, тя на тясната си страна има гладиаторски фриз, който представя един ден на гладиаторски борби. Всичко това говори, че са използвали каквото имат под ръка, за да ликвидират аварията, след което животът е продължил от там насетне. Все още ни е трудно да сложим абсолютните дати. За сега, това, което съм успял да установя е кое след кое, кое пред кое като строителни периоди, като ремонти – долу-горе имам идея във времето кога се случва, бих казал, че тази авария, за която говоря, е в края на четвърти век или в самото начало на пети век. Тя показва нещо, което не е известно. Сега всеки знае как са конструирали римските храмове, римските обществени сгради с колонадите, портиците, но почти нищо не се знае за авариите, за ремонтите по тях. Ето това нещо, което на практика не е атрактивно, дава на науката археология, на науката архитектура нова информация. Защото нека не забравяме – римляните са открили почти всичко, като изключим електричеството и парния двигател, почти всичко останало са го били открили. Вярно, през Средновековието е било забравено, но Ренесансът какво е, това е връщането към античната култура“.
При работата си на обекта археологът попада и на друга интересна находка. Преди години, когато изхвърлят пръстта от разкопките, машината закача каменен блок, който се оказва лицевата част на чешма с два чучура. Това е първото такова съоръжение, откривано в Никополис ад Иструм, въпреки че със сигурност се знае, че в града е имало много чешми. Той е бил водоснабдяван от един главен и два по-малки водопровода. Ако се приеме, че в селището са живели около 10 хиляди жители, както се предполага, по изчисления излиза, че на човек се падат около 168 литра вода на ден. Това е близко до днешната дневна норма за населението, разказа археологът д-р Иван Църов.
Археолозите тази есен са почистили и част от канализационната система на античния град Никополис ад Иструм, която дава представа на посетителите как са функционирали подземните комуникации в римския град.
Археологическото проучване тази година беше финансирано с 33 хиляди лева от Министерството на културата.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
"Не виждам смисъл да говоря пред медиите , защото напоследък каквото се случва в държавата и по света е много говорене, но нищо не се случва. От говорене файда няма ". Това каза пред БНР Йордан Лечков , бивш футболист и бивш кмет на Сливен. В интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" бившият кмет на Сливен сподели с какво се..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо. Мисля, че уважаемите радио слушателите много добре знаят за какво иде реч. Живеем в много висока корупционна среда . Ние сме в една държава на абсурда, където тези, които са призвани да пазят закона, го..
Всеки здравноосигурен у нас може да провери какво съдържа пациентското му досие чрез сайта на Здравната каса . Това е една от най-често използваните електронни услуги, предоставяни от институцията. 986 с достъп до здравни досиета Чрез сайта на Здравната каса можем да изберем личен лекар онлайн, да проследим статуса на протокол, чрез..
С първата по рода си у нас зала за обучение по анатомия ще разполага Медицинският университет в Плевен. " Системата е уникална . Създадена е от високотехнологична компания, която използва виртуалната реалност за обучение по анатомия на човек . В системата има над 13 000 структури и органи. Всеки студент във виртуалното пространство може да..
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..
Съществуващите реки и дерета в София масово се застрояват, а същевременно в последните 15 години не се е изграждала канализация . Огромни територии..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..