Изключително ползотворен за науката сезон отчитат археолозите, работили тази есен в античния град Никополис ад Иструм край Велико Търново. След установяването на архитектурата на малкия площад, през този сезон учените слязоха в дълбочина и откриха интересни находки, които дават информация как в големите градове от Римската империя са се правили аварийни ремонти на обществените сгради.
От пет години в югозападния ъгъл на Форумния комплекс в един от най-големите антични обекти у нас екипът, ръководен от д-р Иван Църов, проучва в Никополис ад Иструм втори малък градски площад, който от всички страни е бил ограден с 49 колони.
„Красиво място. Зад него започва друг квартал с някаква голяма обществена сграда, но каква е – за този момент не знаем. След като успяхме през изминалите пет години да установим архитектурата на площадното пространство, решихме да слезем в дълбочина, защото професионалната коректност го изчиства. И наистина излязоха изключително интересни данни. Оказа се, че тази конструкция в един момент, след известен брой години на съществуване, се е случило нещастие, защото част от основите са пропаднали в едни меки пластове. Част от колонадата се е сринала и е трябвало много бързо тази авария да се отстрани. Хората са извадили всичките меки пластове, след което са напъхали там вече потрошените архитектурни детайли и между тях са изкопали от съвсем близко около 25 кубика пръст, изчислихме го вече, която е глина на практика и между архитектурни детайли са слагали тази пръст като са трамбовали. По този начин са предотвратили разпространяването на аварията в по-широко пространство. Вероятно след това са поръчали нови колони, нови детайли и са възстановили градежа“, каза за БНР д-р Църов.
Според археолога и директор на Историческия музей във Велико Търново д-р Иван Църов аварията в малкия градски площад в Никополис ад Иструм е възникнала преди 16 века, а с отстраняване ѝ чрез засипване, днес за науката се разкриват артефакти, важни не само за археологията, защото до сега няма познания за авариите и ремонтите на обществените сгради в античността:
„Наред с архитектурните детайли в тази яма се откриха и други неща – примерно един надпис, части от мерителна маса, тя на тясната си страна има гладиаторски фриз, който представя един ден на гладиаторски борби. Всичко това говори, че са използвали каквото имат под ръка, за да ликвидират аварията, след което животът е продължил от там насетне. Все още ни е трудно да сложим абсолютните дати. За сега, това, което съм успял да установя е кое след кое, кое пред кое като строителни периоди, като ремонти – долу-горе имам идея във времето кога се случва, бих казал, че тази авария, за която говоря, е в края на четвърти век или в самото начало на пети век. Тя показва нещо, което не е известно. Сега всеки знае как са конструирали римските храмове, римските обществени сгради с колонадите, портиците, но почти нищо не се знае за авариите, за ремонтите по тях. Ето това нещо, което на практика не е атрактивно, дава на науката археология, на науката архитектура нова информация. Защото нека не забравяме – римляните са открили почти всичко, като изключим електричеството и парния двигател, почти всичко останало са го били открили. Вярно, през Средновековието е било забравено, но Ренесансът какво е, това е връщането към античната култура“.
При работата си на обекта археологът попада и на друга интересна находка. Преди години, когато изхвърлят пръстта от разкопките, машината закача каменен блок, който се оказва лицевата част на чешма с два чучура. Това е първото такова съоръжение, откривано в Никополис ад Иструм, въпреки че със сигурност се знае, че в града е имало много чешми. Той е бил водоснабдяван от един главен и два по-малки водопровода. Ако се приеме, че в селището са живели около 10 хиляди жители, както се предполага, по изчисления излиза, че на човек се падат около 168 литра вода на ден. Това е близко до днешната дневна норма за населението, разказа археологът д-р Иван Църов.
Археолозите тази есен са почистили и част от канализационната система на античния град Никополис ад Иструм, която дава представа на посетителите как са функционирали подземните комуникации в римския град.
Археологическото проучване тази година беше финансирано с 33 хиляди лева от Министерството на културата.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
4400 са акушерките у нас в момента. На 100 000 души се падат 68 акушерки. В ЕС този показател е почти наполовина по-нисък. 48-49 години е средната възраст на практикуващите акушерската професия. В отделни региони обаче тя е много по-висока. Заплатата не е най-важният проблем. Младите момичета, които тепърва трябва да избират..
"Има доста лица в публичното пространство, които би трябвало с добрия си пример , с кариерата и имената си, които носят, по-скоро да застават и да са против това, да застават във всякакви кампании, които са срещу хазартната зависимост . Ние, за съжаление, ги виждаме и по билбордове и в различни реклами за хазарт". Това заяви в интервю за..
Остават два дни до премиерата на музикалния спектакъл "Небесна хармония" . Концерт на Българската хорова капела и Струнния оркестър "Класика" от ИМ "София", които ще гостуват отново на сцената на Националния дворец на културата, в кино "Люмиер" с новия си проект. Това ще стане на 27 април от 19 часа . "Репертоарът е подбран заради една..
НЗОК да финансира дейности на медицински сестри, акушерки и рехабилитатори в техните самостоятелни практики . За това настояват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. От асоциацията очакват широка обществена подкрепа, защото исканията им са насочени към грижа за пациента. За целта са необходими промени в..
Родителите във Варна подготвят протест срещу новата наредба за прием в общинските детски градини. Варненци алармират, че готвени промени в общинската наредба за прием на деца в детските градини ще доведат до по-големи големи групи, а замислената промяна на районирането и до голяма отдалеченост на заведението от дома на детето. На вчерашната..
" Папа Франциск беше много естествен и близък до хората, не се чувстваше никаква дистанция. Беше непосредствен, както се казва един пастир. Направиха ми силно впечатление неговите думи, че пастирът трябва да мирише на овце ". Това сподели в интервю за предаването "Нещо повече" на програма "Хоризонт" монс. Петко Вълов , който е епископ на..
"Функцията на Фискалния съвет е да е куче-пазач на фискалната дисциплина и устойчивост на публичните финанси , с други думи казано - Фискалният съвет трябва да осведоми обществеността тогава, когато се наблюдават най-съществени рискове по отношение на дълга, дефицита и други подобни". Това каза в интервю за предаването "12+3" по програма "Хоризонт"..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..