Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Участничка в Конференцията за бъдещето на Европа:

В Западна Европа гледат по-зле на нас, отколкото на афганистанците

Никакви преговори със Северна Македония, докато не си пренапишат учебниците, казва друг участник

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Западна и Източна Европа имат различно отношение към миграцията, а богатите страни в ЕС гледат на по-бедните от Общността като на заплаха за работните си места. Това е един от изводите, до които стигнаха участници от България в Конференцията за бъдещето на Европа. Повдигнат е бил и въпросът за ветото на България за начало на преговорите със Северна Македония, като сънародниците ни са получили подкрепа от Хърватските участници.
"Трябва да ги приемем" и "по-скоро не трябва" са двата полюса от позициите на участниците в конференцията, като между тях намира място мнението, че е необходима солидарност за справяне с притока от бежанци. 20-годишната София Беноци е от италианския град Торино.

"Нещо трябва  да се направи за тяхната интеграция, защото не може просто така да ги изгоним. Те са хора като нас и трябва два им помогнем, да се опитаме да ги интегрираме към нашето общество“, каза пред "Хоризонт" София Беноци.

София обаче признава, че страната ѝ има нужда от помощ:

„Мисля, че мигрантите трябва да бъдат подпомогнати в местата, в които живеем, но не можем да помогнем на всички. Нуждаем се от помощта на Европа“.

На същото мнение е и малтийката Клаудия Финокиаро, чиято страна също е на първа линия:

„В Малта пристигат много кораби с нелегални мигранти. Аз вярвам, че е човешко да се помогне, но в същото време островът е много малък и не можем да държим толкова много бежанци. Необходима ни е по-добра организация с останалата част от Европа, така че всеки да помогне, както може“.

Известно е, че българите имат по-резервирана позиция по въпроса. Един от българските участници Красимир Златинов:

„Това, което отчетоха експертите на Европейската комисия е, че реално Европа се нуждае от мигранти, защото населението на Европа е застаряващо. Ние българите в групата, в която участвахме и много от колегите ни изразиха недоумение, но може би големите страни печелят от това, защото имат нужда от мигранти".

Какви решения предлага Красимир Златинов?

„Може би настаняването им в бежански центрове е нещо, което е работещо и в последствие да бъдат връщани в техните страни, след като приключи съответния конфликт. Може би трябва да отсяваме хората, които влизат в страната ни. Това би трябвало да стане по начина, по който го правят в САЩ  и Канада“

Любомир Георгиев има различно виждане, но също не е благосклонен към приемането им:

"Мисля, че е най-добре да се инвестира в местата, които са размирни като Сирия и Афганистан, защото те не искат да стоят в България, те искат Европейския съюз".

Любомир Георгиев и Нели Дончева  Снимка: Ангелина Пискова

"Едва ли не ние им вземаме хляба. Отрицателно са настроени и към изнасянето на техните производства и бизнес към нашите страни. С риск да се засегнат им казах, че те всъщност печелят от нас, като изнасят производството", допълва Нели Дончева.
„Изненадах се, че на Запад гледат на българите с по-лошо око, отколкото на мигрантите от Афганистан, на арабите. Особено изненадващо е, че така мислят млади хора“
Любомир Георгиев пък отговаря на реплика на холандски участник, че трябва да приемем мигрантите, защото сме хора: "„Отговорих му, че сме хора, но християни. Не знам дали си дават сметка, че до 2050 г. ние в ЕС може да сложим шамии и шалвари. И дали тогава тези, които ще бъдат мнозинство, ще бъдат такива либерални демократи, както сме ние в момента? 

Позицията на България с наложеното вето за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е била дискутирана, въпреки че не е била включена в дневния ред.

„Аз мисля, че не трябва да крадат чужда история. Мисля, че ние сме братски народи. Аз съм от Пиринска Македония. Това, което мога да споделя е, че се чувствам изключително добре приет в София като човек от този край“, каза Красимир Златинов.

От своя страна Любомир Георгиев допълни: „Това е точка от договора още при старите страни членки. Освен това, ветото е израз на мнение на всяка една държава. Казах им, че когато някога на нас ни бе наложено вето, чакахме три години. Сега също няма начин да допуснем някой да дойде в ЕС с проблемите си, да ги внесе вътре".
"Докато в Северна Македония не бъде премахнат езикът на омразата, докато там не пренапишат учебниците, докато не съборят своя Дисниленд, както хората подигравателно наричат паметниците в центъра на Скопие, докато пишат "Самоил" и не започнат да го пишат с "у", там не трябва да видят ЕС благодарение на България. Казах им, че българинът ще воюва, но няма да се откаже от ветото. Ние сме били една земя, една държава, колкото и да го отричат нашите братя македонци", категоричен е Любомир Георгиев.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14
Бела Бенова

Бела Бенова - фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа

Бела Бенова е фотограф и  пътешественик по морските фарове на Европа.  Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..

публикувано на 20.05.25 в 13:37
Доц. Михаела Мишева - УНСС

УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти

УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..

публикувано на 18.05.25 в 11:04

София на последно място в международно проучване за безопасно придвижване на деца и подрастващи

София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..

публикувано на 16.05.25 в 11:47

Три съседни страни крият изненадващи съкровища - Сърбия, Румъния и Гърция

Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..

публикувано на 14.05.25 в 06:00
 Кристиян Салай

Бавария е най-популярната дестинация за българските туристи в Германия

Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година?  За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..

публикувано на 13.05.25 в 14:32
Снимката е илюстративна

Защо понякога най-изкушаващата туристическа оферта може да се окаже и най-рисковата?

Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..

публикувано на 13.05.25 в 13:51