Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Участничка в Конференцията за бъдещето на Европа:

В Западна Европа гледат по-зле на нас, отколкото на афганистанците

Никакви преговори със Северна Македония, докато не си пренапишат учебниците, казва друг участник

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Западна и Източна Европа имат различно отношение към миграцията, а богатите страни в ЕС гледат на по-бедните от Общността като на заплаха за работните си места. Това е един от изводите, до които стигнаха участници от България в Конференцията за бъдещето на Европа. Повдигнат е бил и въпросът за ветото на България за начало на преговорите със Северна Македония, като сънародниците ни са получили подкрепа от Хърватските участници.
"Трябва да ги приемем" и "по-скоро не трябва" са двата полюса от позициите на участниците в конференцията, като между тях намира място мнението, че е необходима солидарност за справяне с притока от бежанци. 20-годишната София Беноци е от италианския град Торино.

"Нещо трябва  да се направи за тяхната интеграция, защото не може просто така да ги изгоним. Те са хора като нас и трябва два им помогнем, да се опитаме да ги интегрираме към нашето общество“, каза пред "Хоризонт" София Беноци.

София обаче признава, че страната ѝ има нужда от помощ:

„Мисля, че мигрантите трябва да бъдат подпомогнати в местата, в които живеем, но не можем да помогнем на всички. Нуждаем се от помощта на Европа“.

На същото мнение е и малтийката Клаудия Финокиаро, чиято страна също е на първа линия:

„В Малта пристигат много кораби с нелегални мигранти. Аз вярвам, че е човешко да се помогне, но в същото време островът е много малък и не можем да държим толкова много бежанци. Необходима ни е по-добра организация с останалата част от Европа, така че всеки да помогне, както може“.

Известно е, че българите имат по-резервирана позиция по въпроса. Един от българските участници Красимир Златинов:

„Това, което отчетоха експертите на Европейската комисия е, че реално Европа се нуждае от мигранти, защото населението на Европа е застаряващо. Ние българите в групата, в която участвахме и много от колегите ни изразиха недоумение, но може би големите страни печелят от това, защото имат нужда от мигранти".

Какви решения предлага Красимир Златинов?

„Може би настаняването им в бежански центрове е нещо, което е работещо и в последствие да бъдат връщани в техните страни, след като приключи съответния конфликт. Може би трябва да отсяваме хората, които влизат в страната ни. Това би трябвало да стане по начина, по който го правят в САЩ  и Канада“

Любомир Георгиев има различно виждане, но също не е благосклонен към приемането им:

"Мисля, че е най-добре да се инвестира в местата, които са размирни като Сирия и Афганистан, защото те не искат да стоят в България, те искат Европейския съюз".

Любомир Георгиев и Нели Дончева  Снимка: Ангелина Пискова

"Едва ли не ние им вземаме хляба. Отрицателно са настроени и към изнасянето на техните производства и бизнес към нашите страни. С риск да се засегнат им казах, че те всъщност печелят от нас, като изнасят производството", допълва Нели Дончева.
„Изненадах се, че на Запад гледат на българите с по-лошо око, отколкото на мигрантите от Афганистан, на арабите. Особено изненадващо е, че така мислят млади хора“
Любомир Георгиев пък отговаря на реплика на холандски участник, че трябва да приемем мигрантите, защото сме хора: "„Отговорих му, че сме хора, но християни. Не знам дали си дават сметка, че до 2050 г. ние в ЕС може да сложим шамии и шалвари. И дали тогава тези, които ще бъдат мнозинство, ще бъдат такива либерални демократи, както сме ние в момента? 

Позицията на България с наложеното вето за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е била дискутирана, въпреки че не е била включена в дневния ред.

„Аз мисля, че не трябва да крадат чужда история. Мисля, че ние сме братски народи. Аз съм от Пиринска Македония. Това, което мога да споделя е, че се чувствам изключително добре приет в София като човек от този край“, каза Красимир Златинов.

От своя страна Любомир Георгиев допълни: „Това е точка от договора още при старите страни членки. Освен това, ветото е израз на мнение на всяка една държава. Казах им, че когато някога на нас ни бе наложено вето, чакахме три години. Сега също няма начин да допуснем някой да дойде в ЕС с проблемите си, да ги внесе вътре".
"Докато в Северна Македония не бъде премахнат езикът на омразата, докато там не пренапишат учебниците, докато не съборят своя Дисниленд, както хората подигравателно наричат паметниците в центъра на Скопие, докато пишат "Самоил" и не започнат да го пишат с "у", там не трябва да видят ЕС благодарение на България. Казах им, че българинът ще воюва, но няма да се откаже от ветото. Ние сме били една земя, една държава, колкото и да го отричат нашите братя македонци", категоричен е Любомир Георгиев.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво да очакваме от 11-ото издание на “Синелибри”?

Предстои 11-ото издание на кино-литературния фестивал "Синелибри" във фокуса, на който попадат филмови адаптации по книги. Програмата беше обявена тази сутрин и вече е известно, че Силви Вартан и Агнешка Холанд ще са специални гости на фестивала. Френската певица с български произход се сбогува с родните си почитатели с два големи концерта през..

публикувано на 16.09.25 в 15:39
Румен Стоичков

Румен Стоичков с нова книга - "Скокът на вълците": Как оцеляват българските села?

Румен Стоичков  представи новата си книга - "Скокът на вълците" в предаването "Нощен Хоризонт".  "Никога не започвам да пиша книга от заглавието. Зная, че в процеса на дешифрирането, обработването, писането и изчистването на детайлите то ще ми хрумне. Нещо ще ме провокира към размисли в тази посока – предания, легенди, нечие откровение,..

публикувано на 16.09.25 в 15:22
Тома Белев

Тома Белев: Един милион жители на България имат вода, но тя не става за пиене

" Климатичните фактори оказват влияние на безводието , но трябва да кажем все пак, че потреблението на питейна вода в България не е застрашено от климата ". Това коментира пред БНР Тома Белев , еколог и бивш заместник-министър на околната среда и водите: " При настоящата климатична катастрофа вода за пиене има за всеки български гражданин...

публикувано на 16.09.25 в 14:00
Надежда Цекулова

Надежда Цекулова: Насилието над жени най-често се случва от настоящ или бивш партньор

Тревожни тенденции показва най-новият анализ на Българския хелзинкски комитет на случаите на фемицид в България .  "През 2018 година БХК започна да събира данни с начало 2012 година, тоест в сайта spasenа.org   в момента могат да бъдат намерени и обобщени данните за убийствата на жени от 2012 до 2023 година включително. Това са убийства,..

публикувано на 16.09.25 в 11:56

10 000 ученици в Израел ускорено ще учат езици, хуманитарни науки и медицина

В Израел не рядко има докторанти на по 21 години. Започнали са да учат бакалавърска степен в университетите на 14 години, магистърска - на 17-18. Те са възпитаници на т.н. „вундеркиндски класове“ към природо - математическите факултети на израелските университети. Специална комисия издирва таланти в началните класове из цялата страна...

публикувано на 14.09.25 в 06:34

От 19 до 22 септември в Троян и Орешак ще празнуват фестивала на сливата

32-рото издание на Българския фестивал на сливата ще се проведе от 19 до 22 септември в град Троян и село Орешак.  Фестивалът, който събира хиляди гости и жители, ще предложи богата програма, посветена на местната култура, занаяти, сливови продукти и музика. Музикална програма : 19 септември:  Фестивалът ще бъде открит от Николина Чакърдъкова и..

публикувано на 14.09.25 в 04:43
Снимката е илюстративна.

Инж. Велизар Стоилов: България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си

"Много хора предполагам не знаят, че  България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава , но така или иначе до 1944 година са печатани банкнотите в Мюнхен, в Германия, а след 1945 година започва печатането на нов вид банкноти в Москва и след 1990 година отново в печатницата в Мюнхен се..

публикувано на 12.09.25 в 19:25