Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Италианската легенда Маурицио Дзанола - Маноло с равносметка за едни от най-рисковите изкачвания в планината

По "Roby Present" 8c+/9a, 2012
Снимка: Фейсбук страница



Маурицио Дзанола е легенда в Италия - страната, дала едни от най-великите алпинисти в света. Заради невероятните му изкачвания го наричат "Магьосника"*. Той е един от първите италианци, които практикуват свободното катерене, автор е на множество нови маршрути. Маноло, както е известен в алпийските среди, беше официален гост на Банско филм фест миналия месец. 

Интервю на Таня Иванова
След всичко, което сте направили в живота си по скалите и в планините, може да се каже, че е истинско чудо да сте тук сега - жив и здрав. Как оцеляхте? На какво го отдавате?
Не е задължително всичко да свърши трагично. Наистина е нужен късмет, когато започваш да се занимаваш с алпинизъм, и не мисля, че успях да изляза жив от това само защото съм бил много добър. Би било арогантно да го кажа. Планините те допускат, позволяват ти да влезеш в тях, да изживееш приключението, но те трябва и да те пуснат да излезеш. Много е тънка границата между успеха и провала. Не е само и до късмет. Жив съм и защото вложих много от себе си. Вярвам, че е така.
Маноло
Ставате световно известен със своите фрий соло изкачвания, без въже, при които човек няма право на грешка... Как гледате сега на тези свои преживявания?
Напълно промених разбиранията си. Странно звучи да го кажа, но дори не мога да гледам тези, които в момента се катерят без въже. 
Това беше етап от моя живот, който ми помогна да преодолея много страхове. Не бих могъл дори да го разкажа, защото това е нещо много лично. Но то приключи, за мен това е затворена страница.
Фрий соло
Наричат Ви "Магьосника", но коя е най-голямата магия за Вас, онзи момент, в който най-силно сте усетили онова "отвъд", необяснимото?
Това са моментите, в които не можеш да реагираш. Никога не съм се чувствал сам в тази среда, обаче моментът, в който няма какво да се направи, когато стоиш в палатката и броиш лавините, разбираш, че планината е тази, която решава. Планината не е само поезия и тишина. Понякога тътенът от лавините и вятърът са толкова силни и опустошаващи, че не могат да се сравнят с шума на стотици самолети. Това е нещо, което малко хора могат да си представят. В планината няма фалш - тя не е нито добра, нито лоша. Тя е това, което е. А ти трябва да се съобразяваш. Да влизаш отговорно в тази среда и да поемаш отговорност за това, което ще правиш.
Започнах да се катеря на 16 години и имах късмета да разбера веднага, че планината е място, което има своите правила, и ако не ги спазвам, тя щеше да ми ги напомня всеки път. Много бързо разбрах, че аз съм малкото нещо там. Не трябваше да губя тази плахост, с която влязох в тази среда. Разбрах, че не мога аз да съм главният герой. Това ми помогна да оцелея в своите първи приключения, защото планините, в които започнах да ходя в началото, бяха наистина диви и те все още са такива. Не вярвам в Доломитите да има по-диви места от онези, в които аз ходех. Все още малко алпинисти ходят в тези части, няма пътеки, няма пътища. И когато навлизахме там, наистина беше приключение, защото никой не знаеше къде отиваме. Оставях вкъщи една бележка, на която пишеше само: "Аз съм в планината". (Смее се). А планините са толкова много по света.
В Италия, през 80-те
Преди 2 години един от Вашите партньори по свръзка - Алесандро Гоня, беше в Банско, и когато разговаряхме, ктой аза, че цял живот е търсел щастието. Според него алпинистът не може да бъде истински щастлив, защото изкачи ли даден връх, той почва да търси нови и нови върхове, никога не получава 100% удовлетворение. Вие можете ли да кажете, че сте изпитали истинско щастие в живота си?
Щастието като дефиниция е нещо много особено. То не е здравето, не е нещо, което може да се обясни със своя "пълнеж", от рода на парите. Винаги съм търсел баланса - между всекидневието и това, което правя. В този смисъл не съм го постигнал. Планината не ми липсва като нещо, което трябва да се гони още и още, и още, а и алпинизмът е вече много променен, различен е от онова, което беше.

Но продължавате да се катерите.
Никога не съм бил маниак на тема катерене. Не го правя чак толкова често. Може да минат месеци, без да се катеря. 

След Вашата презентация, на сцената на фестивала ще излезе един от най-добрите български алпинисти - Николай Петков. Той е роден в същата година като Вас, също има забележителни, високорискови изкачвания. Той казва, че ще продължи да се катери, докато има с какво да се катери. Толкова е свързан с това...
Аз не съм свързан по този начин с планината. Искам да съм там, но не на онези места, където тя е невъзможна за живот, не там, където отиваш за кратък период, а после трябва да се прибереш. Не отивам зимата да карам ски, а лятото - за да се катеря там, аз я живея планината, преживявам я. 

В сборника на Райнхолд Меснер "Убийството на невъзможното" завършвате своето есе с думите, че човек не знае къде са границите му, тъй като те са нещо различно от самото нещо, т.е. от нас самите. В този смисъл Вие смятате ли, че сте достигнали своите граници?
Граница е много деликатна дума, защото никога не можем да  видим границата. Тя е като хоризонта - винаги е отвъд. Стигаме до някъде и се оказва, че тя пак е отпред. Мисля, че достатъчно съм изследвал това, което е вътре в мен (като причина). И в един момент разбрах, че животът ме е изпреварил много бързо. Всички мечти, които имах, нещата, които мислех, че мога да направя по-късно, които отлагах, се оказа, че вече не могат да бъдат направени заради всички инциденти, нещастия, случки, може би защото бях много мързелив или защото не съм се посвещавал само на катеренето. Оказа се, че да отида в Хималаите, в Патагония вече не е възможно. Разбрах, че не мога да продължавам вечно така. Свикнах с мисълта, че трябва не да спра изведнъж, а просто да слизам постепенно - все едно съм отворил парашут и се спускам бавно. Така следвам логиката на живота. 
С Меснер и
Когато разбрах, че не мога повече да продължавам с катеренето по този начин, то се превърна за мен повече в тренировка, в поддържане на физическата форма. Тогава реших да изпитам своите възможности чисто физически, като атлет, което никога преди това не бях правил. Започнах да си поставям цели - например, на 40 години да мина категория на трудност 8с, постигнах го, това не ме задоволи, на 50 - 9а, 9b. Така у мен се оказа, че има трима души - единият искаше да продължи, другият страдаше от това, а третият гледаше отстрани и се смееше. Тогава разбрах, че не мога да продължавам така.

Какво бихте казали на онези, на които предстои да минат по подобен на Вашия път? 
Като млад мразех да ми дават съвети и все още не мисля, че съм толкова мъдър, че да го правя. Както казва един италиански автор на песни Фабрицио де Андре - не мога да давам добри съвети, докато давам лоши примери. Въпреки това, младите са тези, които имат мечтите, силата и способността да ги осъществяват. В момента нещата не са много розови, но трябва да си запазим оптимизма. Желанието да видим добрите неща.
Марудицио Дзанола
Интервюто с Маурицио Дзанола можете да чуете в звуковия файл.
---
* Макар да има супер шансове за успех, отказва да участва в състезания. През 1986 г. става първият италианец, изкачил маршрут с категория на трудност 8b ("l'Ultimo Movimento in Totoga"). През 1992 г. изкачва фрий соло (без въже) маршрут 8а ("Masala Dosa"), а едно от най-големите му постижения е линията “Bimbaluna” (9a/ a+) в швейцарския район Сен Луп - преминава я на 50-годишна възраст. Има изкачени 2 маршрутта 9а (включително FA - първо преминаване), един 9а+, един онсайт на 8b+, FA на маршрут 8с+ (на 54-годишна възраст), седем 8с - повечето FA.
Особено значим в кариерата му е маршрутът “Solo per vecci guerrieri” 8c+/ 9a, прокаран през 2006 г. по северната стена на Ел Колац, Доломитите. Той е дълъг 130 м, с микро хватки и крайно ограничени възможности за осигуряване. 
---
Новините следете в рубриката ни "Екстремните спортове".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

22.12.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 23.12.24 г. Водещ: Даниела Якова.

публикувано на 23.12.24 в 09:08
Марина Великова

Музикалният редактор на БНР Марина Великова потегли към Антарктида

Тази сутрин към Антарктида потегли група български учени. С тях е и музикалният редактор на БНР Марина Великова.  Това е второ участие на Марина в българска полярна експедиция. По-рано тази година тя представи на няколко места в станата изложбата си с фотографии, заснети миналата зима на о. Ливингстън.  33-ата ни полярна експедиция отново ще си..

публикувано на 21.12.24 в 15:52
Изваждането на Отавия Пиана

Екстремните спортове 15 - 21 декември 2024

С полет за Рим тази сутрин от летище София към Антарктида потегли група български учени. С тях е и музикалният редактор на БНР Марина Великова . Това е второ участие на Марина в българска полярна експедиция, като то е свързано отново с творчески проекти. Очаква се до броени часове при аржентинския пристанищен град Ушуая да пристигне българският..

публикувано на 21.12.24 в 15:04

15.12.24 - Законите на Мърфи

Рубриката от 15.12.24 година.

публикувано на 15.12.24 в 08:20
nadezhda_zaharieva

Надежда Захариева е надежда за много хора

Стиховете й са приемани като свои. Обичани и търсени. Заради таланта и навярно заради трудния живот на българка, която не се предава. Лично се убедих как я познават като поетеса и я обичат като авторка. "Наричана накратко Надка" е последната й книга, в която се редуват по великолепен начин поезия и проза, разказвайки за живота си и по какъв..

публикувано на 15.12.24 в 05:19
Урубко (вляво), Револ и Биелицки

Адам Биелицки: По-интересно е да достигнеш неизкачван връх, отколкото да си 2568-ият на някой осемхлядник

Не достигането на върха е важно, а какво се случва дотам и с кого си по пътя - това казва известният полски алпинист Адам Биелицки, който неотдавна беше гост на Банско филм фест.  Роден е през 1983 г. в град Тихи, Полша. Първото си по-значимо изкачване прави на едва 17-годишна възраст, когато достига сам и в алпийски стил седемхилядника Хан..

публикувано на 14.12.24 в 16:20
Наградите

Екстремните спортове 8 - 14 декември 2024

Сезонът на международните състезания в ски-алпинизма беше открит по-рано днес с първата Световна купа за мъже и жени. Състезанието е в Куршевел, Франция, в дисциплините "спринт" и "скоростно изкачване" . Предстоящият сезон е особено важен, защото ще бъдат излъчени 36-имата участници в Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина през 2026 г. Общо 9..

публикувано на 14.12.24 в 13:54