Необходимо е да се регламентира извличането на полезни изкопаеми в Космоса

Компания на Джеф Безос вече праща туристи в околоземна орбита. Илън Мъск даде заявка, че след три години може да приземи хора на Луната. Китай стъпи на Луната и Марс. Русия изстреля актьори, за да снимат филм в Космоса. И това са само по-екзотичните примери, извън популярните научни мисии на малки и големи държави, че Космосът стана доста населено пространство. Симона Спасова, която преподава космическо право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" каза, че към момента има 5 международни документа, определящи правилата в Космоса. Първият от тях е Договорът за Космоса от 1967-ма година. Те са създадени на ниво ООН и покриват принципите за неприсвояване, равноправно и прозрачно проучване, в дух на сътрудничество на космическото пространство. Не всички документи са признати от всички държави, допълни за БНР Симона Спасова, но на тяхната основа трябва да се развиват новите правила.

"Някои от основните въпроси, които са свързани с космическият туризъм произхождат от липсата на дефиниция  - дали тези  хора, които участват в така наречения суборбитален туризъм са били в Космоса. Това означава, че в зависимост от гледната точка можем да кажем, че тези хора са били в Космоса или не са  били. Не знам доколко това е най-големият проблем, но е един от проблемите. Другият проблем е този с дефиницията -  дали на космическите туристи – хора, които отиват в Космоса с цел развлечение или някакво лично удоволствие следва да се гледа като на пратеници на човечеството в Космоса“. 

Друга важна посока за развитието на космическото право са плановете за извличане на полезни изкопаеми, допълни Симона Спасова.

„Този въпрос за изследване и експлоатация на космическите ресурси е и точка от дневния ред на правния подкомитет на Комитета на ООН за мирно използване на Космоса.  2020 година дори започват консултации между всички 95 държави, които са членки - формират се научни групи за създаването на градивни елементи за начинът, по който трябва да бъдат експлоатирани, използвани, извличани космическите ресурси. Тук трябва да се наблегне на устойчивото използване на Космоса".

Рада Попова, която работи за една от големите изцяло частно финансирана млада космическа компания в ЕС коментира, че проблемът с отпадъците, произведени от мисиите е сериозен и космическото право трябва да се развива и в тази посока. Наскоро тя описа проблема с космическия боклук така:

„Над 50 държави ползват космическото пространство. В пъти повече отпреди 60 години. Бумът на частните инвестиции в космически проекти също оставя своя отпечатък. Броят на момента функциониращите космически обекти в орбита е около 2700, а за сметка на това имаме 128 милиона космически отпадъци с различен размер. Всяка от тези частици има потенциала да разруши целостта и функционалността дори на международната космическа станция. За съжаление вече е имало случаи, когато на астронавтите се е налагало превантивно да бъдат евакуирани от един сегмент на космическата станция в друг. Създаваме космически отпадъци постоянно“, каза за "Хоризонт" Рада Попова.

Но, докато правото се намеси, ще се разчита само на инициативи. Като тази на Европейската космическа агенция и частна компания за "улавянето" на космически отпадъци и изгарянето им в атмосферата. Симона Спасова отчита, че все повече държави развиват своето космическо право. 30 държави имат закони за космическите дейности. Според нея България би имала полза от създаването на такъв закон за дейностите в Космоса.

• За интереса на българските деца към Космоса и природните науки