Геометрия на толерантността

Отношенията ни с ръководствата на отделните вероизповедания са на изключително високо морално ниво, отбелязва пред БНР отец Николай Георгиев от православната църква „Св. Неделя“, според когото взаимното уважение е на първо място.

„Уважението към традициите, правилата, начина на живот на всеки един от другите е по-важно от собственото „аз“. Приемаме различията, толерираме другия, опитваме се  да помагаме, да подадем ръка, за да получим и обратното.“

„Самият факт, че се намираме в т.нар. квадрат на толерантността – основните храмове на основните религии, показва много конкретно, много сериозно за добро отношение на едните към другите. Тези храмове са отворени за всички посетители. Можем да се гордеем, че едните приемат другите по такъв начин“, уверява отец Ярослав Бабик от католическата църква „Св. Йосиф“ в София.

„Когато говорим за убеждения и за вяра, тук толерантност е възможност да приема другата гледна точка“, допълва той.

Голяма част от напрежението между религиите е изкуствено създадено от политиците, твърди секретарят на Главното мюфтийство Джелал Фаик.

„Населението в България в исторически аспект е доста толерантно към религиозните общности в страната. Ние от векове живеем съвместно и заедно. Друг е въпросът, че политическите факти създават изкуствено напрежение, което повлиява и върху населението.“

Случаите на нетолерантност в България са единични, смята София Коен, председател на Централния израилтянски духовен съвет.

„В българите е дълбоко вкоренена толерантността, тя е естествена, природно заложена, което се е доказало исторически. За съжаление, в последните години виждаме много високи нива на нетолерантност към различните като цяло. За мен това са примери на отклоняване и изневяра на това, което всъщност българите са и това, което е заложено в българския народ като отношение към другите. Българите винаги са живели заедно с хора от други религии и то най-различни религии, които съжителстват по нашите земи от векове.“

А какво мислят минувачите в самото пространство в центъра на столицата, където са разположени на близко разстояние четири храма - източноправославна християнска църква, мюсюлманска джамия, католическа църква и еврейска синагога.

„Повечето от нас са толерантни, но не всички. Снахата на моята сестра е туркиня – ние празнуваме и нашите празници, и техните празници и смятам, че това е толерантност.“

„Абсолютно са свободни, спокойни, разхождат се. Даже тук, ако се огледате, преобладават небългари. Никой не ги закача, спокойно си седят – на трева, на пейка.“

„Бяхме на морето, с приятел. Когато на съседната маса чернокож мъж се опита да седне, беше изхвърлен от заведението.“

„Трябва да сме по-толерантни към всякакви различия, тъй като всички са хора, въпреки различията всеки има емоции, чувства. Не сме толкова различни всъщност.“

„Аз трябва да дам свобода на другия човек да изповядва това, в което той вярва.“

„Виждал съм враждебност към хора с хомосексуални наклонности, с различни виждания за живота. Не сме толкова запознати с това човек да е малко извън нормата. Има още много какво да се научим. Не казвам, че сме по-назадничави, но има какво да откриваме в тези насоки.“