Антоан от Велико Търново се лекува с помощта на „Българската Коледа“

публикувано на 08.12.21 в 06:53

Снимка: bgkoleda.bg

Репортаж на Здравка Маслянкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Благотворителната инициатива „Българската Коледа“ ще помогне за рехабилитацията на Антоан Димитров от Велико Търново. Момченцето е на една година и два месеца с детска церебрална парализа, десностранна хемипареза и епилепсия и през две седмици е на процедури в специализирана болница в София и в социален център в град Дебелeц.

Антоан е първото дете на великотърновката Христина Димова. Тя разказва, че изкарала лека и безпроблемна бременност, родила със секцио. Когато момченцето било на шест месеца, майката забелязала специфични разстройства в развитието на двигателните му функции:

„Забелязах, че едната ръка е по-активна от другата. Първосигнално реших, че е левичар. В последствие, след две-три седмици, максимум месец разликата между двете ръце нарасна. Споделих с джипито, че има проблем с дясната ръчичка. Лекарката каза, че детето се развива прекрасно и всичко е наред. Направихме няколко консултации с невролог, с педиатър и споделиха, че се съмняват за лека форма на ДЦП. Потърсихме веднага светилата в тази област в София, направихме прегледи, сложиха бебешка диагноза и започнахме лечение веднага“.

Антоан е на лечение от осеммесечна възраст. Диагностициран е с детска церебрална парализа, с епилепсия и десностранна хемипареза. Лечението и рехабилитацията са много скъпи и не всичко се поема от държавата, споделя майката Христина Димова, а подкрепата от инициативата „Българската Коледа“ ще осигури част от допълнителните рехабилитационни процедури:

„В София всичко е платено, в Търново ходим и на частно, и в център за рехабилитация през социалните. Тази помощ ще ми помогне примерно за един курс или два максимум курса по две седмици платено лечение в София, за допълнителни процедури. Надеждите ми са, че ще преборим всичко и утре, когато разказвам на някого, че моето дете е било с ДЦП, няма да повярва. Да се оправи напълно, да не личи по нищо – това са ми надеждите, за това се боря. Смятам да учудим медицината. Надявам се“.

Кураж и непреклонна вяра има за сина си на година и два месеца Христина Димова и призовава:

„Трябва да променим обществото към поглед с добро на тези хора, които са различни. Всички сме в един асансьор, на различни етажи, трябва борба. Родителите на деца с такива проблеми се подкрепяме и поддържаме. Майките са най-големият справочник за тази кауза. Има надежда. Смятам, че можем да подобрим света към любов към хората с проблеми“.