Синьото или червеното хапче?
Оставаш в илюзията или отваряш очи за жестоката истина?
„Утопия Авеню“ и „Матрицата: Възкресения“ са две заглавия, които бележат годината на писателя и сценарист Дейвид Мичъл. В специално интервю за БНР той сподели за новия си роман, в който разказва история за възхода на музикална банда в края на 60-те, и за работата си по една от най-хитовите ленти на съвременното кино.
„Матрицата: Възкресения“
„Лана Уашовски ме научи на всичко, което знам за писането на сценарии. Разбрах, че е по-лесно да ръководиш страна, отколкото да направиш филм. Сценаристът е важен в началото на филма. След това всичко зависи от заснемането, мястото на снимките и актьорите. Според мен филмът е една тиха революция. Става въпрос за екшън филм, в който екшън героят се държи както никой друг подобен до момента“.
„Утопия Авеню“
В романа на Мичъл малка роля играят „гайдите и българския фолклор“.
„Жена ми има диск с ваша музика. Мисля, че от там взех идеята. Харесвам много британската изпълнителка Кейт Буш. В един от албумите ѝ от края на 80-те тя нае група от български изпълнители – трио „Българка“, да пеят в албума ѝ. Тогава за първи път чух този, поне за ушите ми, екзотичен, странен, атавистичен и древен начин на звучене. Невероятен звук. Остана с мен“.
Дейвид Мичъл е роден през 1969 година във Великобритания. През 2007 година се нарежда сред 100-те най-влиятелни личности на списание TIME. Автор е на романите „Слейд Хаус“, „Хилядите есени на Якоб де Зут“, „Часовници от Кости“. Бестселърът му „Облакът Атлас“ се „издига“ и на големия екран.
Последният трейлър на „Матрицата: Възкресения“ има над 10 милиона преглеждания в мрежата за видеосподеляне. В предаването „Нощен Хоризонт“ Мичъл разказа как е попаднал в сценарния екип на един от най-дългоочакваните филми на годината:
„Останах приятел с Лана и Лили Уашовски, както и с германския режисьор Том Тиквер, тримата направиха филма по книгата ми „Облакът Атлас“. Работихме заедно и върху сериала им SENSE 8. Родителите на Лана и Лили починаха и Лана реши да превърне болката си в четвърта част на „Матрицата“. Лили не пожела да се включи. Лана се обърна към мен и писателя Александър Хемон да работим с нея по този филм. Помислих за тази идея и се съгласих, след като се посъветвах с жена си, разбира се. Беше невероятно преживяване. Те дойдоха в Ирландия и работихме по сценария в хотел близо до дома ми. Написахме основния сценарий за три седмици - около Коледа преди три години. След като видях филма в Берлин през септември, спокойно мога да кажа – невероятен е. Даваш сценария – думи и страници, след това нямаш никакъв контрол върху крайния продукт. Става въпрос за екшън филм, в който екшън героят се държи както никой друг подобен до момента“.
Всеки един от тримата сценаристи има своята роля във „Възкресението“ на „Матрицата“. Лана е визионерът, Саша Хемон е интелектът, философът, критикът, а Дейвид - този с диалозите:
„Аз съм за нюансите на езика. Много се интересувам от това как хората говорят, от магията на диалога. В сценарния отбор се научихме да забравяме за своето его. Не отивахме на сесиите по писането на сценария, за да бъдем брилянтни или да изглеждаме добре. Ние не сме солови изпълнители. Предполагам, че опитахме да бъдем „Бийтълс“. Винаги се опитвахме да намерим биещото сърце, дори и в най-нескопосано изглеждащата мисъл. Да ѝ помогнем да порасте“.
Дейвид Мичъл не крие, че „Матрицата“ е сред любимите му филми.
„Помня първата част много ясно, никога няма да я забравя. Ще използвам клишето – този филм ме разби. Не знаех, че филмите са способни на това. Беше толкова експлозивно гениален. Историята, че реалността всъщност е виртуалната реалност. Не бях виждал това на голям екран до този момент. Бойните сцени на забавен каданс също ме впечатлиха. Хареса ми как времето и скоростта му са използвани като оръжие. Беше толкова стилно и същевременно логично. Лана държи всичко в света на матрицата да има своята логика. Има много добри филми, които биха били велики, ако се замисляха за логичността в действията. Светът в един филм винаги трябва да има логика. Всичко, което няма такава, трябва да бъде премахнато от крайната версия. „Матрицата“ дори и веднъж не излезе от логиката си. Безкомпромисен филм“.
(Лентата влиза в кината на 22-ри декември)
В романа си „Утопия Авеню“ Дейвид Мичъл разказва историята на музикална група, която обединява смели младежи, търсещи себе си из революционните времена в края на 60-те години на миналия век. В нея се включват певицата Елф Холоуей, китаристът Джаспър де Зут, барабанистът Питър Грифин и басистът Дийн Мос. Преди първите хитове и пълните концертни зали обаче четиримата трябва да заслужат успеха си. Да докажат своя талант дори и пред създателя си.
„Успехът си има цена, дългове, които трябва да платиш. Мисля, че, ако не ги бях накарал да работят здраво за успеха си, тогава тази история щеше да е обикновена приказка. Не трябваше да е твърде лесно. Такава е и съдбата на музикалните групи в реалността. Много малко са артистите, които се превръщат в сензация за една нощ. Дори и „Бийтълс“ е трябвало да свирят в малки клубове. Пътували са в автобус с други групи. Групата ми не получава внезапен успех, трябва да си го извоюват. Мениджърът им не е чудовище, не е вампир, готов на всичко, за да пробута артиста си. Той е мил, честен човек, който прави най-доброто за тях. Пропуснах клишето с наркотиците. Знаем, че в групите често възникват скандали подобни на този между Ленън и Маккартни. В моята група това почти липсва – там цари предимно хармония, поне на повърхността. Повечето групи се срещат в училище. Аз направих така, че мениджърът им да създаде „Утопия Авеню“. Това е един вид неговата авторска песен“, сподели авторът.
„Утопия Авеню“ връща към една революционна епоха - време на бунтове, любов и лудост.
„Това е експериментално време в изкуството и в политиката. Много нови неща са опитвани тогава. Дори идеята за албумите се появява тогава - да не бъдат просто сбор от произволно подбрани песни, а да са откровени форми на изкуство с логическа подредба... В тези години утопическият идеализъм става мрачен. Хипитата откриват, често по болезнен начин, защо тези скучни, стари неща като дисциплината, реда и законите са важни. В историята познаваме поредица от събития, водещи ту към ред, ту към хаос. Много от утопичните експерименти, социални и политически, се провалят във времето си, но посяват семената, които израстват след това. Например, различните движения, идеята да третираш наркотичната зависимост като болест, вместо като престъпление. Равенството в заплащането за жените и мъжете също се появява от тези времена. Много от основите на конституциите в 21-ви век през 60-те са възприемани като нещо невъзможно, като фантазия. В голямата картина обаче много от причините, поради които нашите животи са по-добри от тези на бабите и дядовците ни, започват точно там. Защо да не поискам да напиша роман, посветен на това магическо, цинично, идеалистично време? Свободата е дума, която е лесно да приобщиш към много неща. Става и за рекламен слоган. Трябва да кажем, че това е време, в което хората разбират, че властите не заслужават автоматично доверие и защита. Правителствата трябва да заслужат властта си и да бъдат в услуга на хората“.
Като всеки един творец и героите на „Утопия Авеню“ Елф, Дийн, Джаспър и Гриф се вдъхновяват от проблемите си и ги превръщат в музика. Болката ли е най-голямото вдъхновение?
„Бих казал, че моето основно вдъхновение е желанието да уча - как да пиша по-добре, как да бъда по-добър човек, как да бъда по-добър артист, човек, баща, съпруг и син. Пишейки за хората, ми позволява да мисля за тях, за тази странна планета, на която живеем“.
Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..
Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..
В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..
" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..
В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература . Авторка на над 50 книги,..
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
" Пеевски очевидно е завладял държавата. При този вот на недоверие това стана ясно най-ярко". Това заяви пред БНР Божидар Божанов, съпредседател на..
Изпълнението на съдебните актове не означава, че те не могат да бъдат обсъждани и критикувани . Това е начин за развитие на съдебната практика,..
"Темата за сухия режим и голямата депресия в социалната историята на Съединените щати е много интересна и аз за първи път се сблъсках с част от..