„След края на историята“ с Александър Сивилов: СССР – носителят на демокрация

Днес основната теория за Студената война е изградена върху версията, че свободният свят на Запада се изправя срещу тоталитаризма на Изтока и побеждава в този тежък пряк сблъсък. Ако обаче се вгледаме малко по-дълбоко, може да видим изключително много прилики между двете системи и определено би ни било трудно да преценим кой точно е свободният през това време.

Сателитите на САЩ в Южна Америка са управлявани от ултра десни военни режими, които десетилетия наред избиват своите граждани, а един от най-успешните американски президенти Франклин Делано Рузвелт казва за диктатора на Никарагуа – Анастасио Сомоса – „Той е кучи син, но е нашият кучи син, заради това ще го подкрепяме“.

През 1947 г. Британия и САЩ подкрепят десницата в Гърция, за да приключи с най-силното ляво движение на Балканите. В края на 40-те и началото на 50-те години хиляди хора в Съединените щати са преследвани заради политическите си убеждения. Много губят работата, жилищата, семействата и живота си. Ще спра до тук с историите, които не ни разказваха за Запада, а сега да се обърнем към СССР и това, което много от нас са живели, но като че ли не си спомнят.

Когато през март 1985 г. в Москва на власт идва младият за стандартите на Съветския съюз лидер Михаил Горбачов, обществото в Източния блок е обнадеждено. И има защо. Промените започват изключително бързо и се движат успоредно. Съветското правителство начело с Николай Рижков започва постепенно отваряне на икономиката. В същото време Горбачов поставя началото на политиката на гласност.

Първоначално някои теми остават затворени – критика за Ленин е невъзможна, но само три години по-късно в Източна Европа вече може да се говори всичко и то все още в рамките на социализма. Ако в някои държави стремежът на повечето хора е да бъде напълно разрушена системата, в самия Съветски съюз, а и в някои от другите сателити като Чехословакия и България, има много силни настроения за реформи и модернизиране на социалистическото общество. Търси се изграждането на една нова социална структура, обърната към хората, която може да отговори на техните нужди за свобода, демокрация и справедливост. Почти всички в Източния блок изглеждат толкова идеалистично настроени и само част от номенклатурата вече е прозряла възможността да замени политическата си власт с икономическа, за да може да предаде парите на своите деца. Това са и хората, които започват да говорят за капитализъм през 1989 г.

От казаното до тук може да направим еретичния извод, че демокрацията през 90-те години дойде, само защото обществото на социалистическите страни я поиска. Тук хората започнаха да търсят свобода и възможности за всички, плурализъм и политически права, а западният свят остана капсулиран в своята Студена война, озъбен срещу виртуалната заплаха, идваща от другите. Отстъпките, направени от Михаил Горбачов в сферата на сигурността на Съветския съюз, за много хора може да изглеждат предателство, но ако протегнатата ръка бе поета, тогава сега щяхме да живеем в напълно различен свят.

За съжаление през 1983 г. президентът Роналд Рейгън обяви Съветския съюз за Империя на злото. Под негово ръководство САЩ продължиха да подхранват жестоки десни диктатури навсякъде по света, само защото се бореха срещу комунизма. Икономиката на Запада стагнира след кризата от 1982 г. и това, което я спаси, бе възможността за навлизане в Източния блок в началото на 90-те. Всъщност никой не очакваше разпада на СССР и на целия социалистически свят. Не го очакваха както хората, които живееха тук, така и дори разузнавателните специалисти от ЦРУ. Този процес се яви поради желанието на част от формиралата се номенклатура да остане винаги на върха, да се превърне в истински елит и да няма нужда да се съобразява с нормите на социалистическата справедливост и морал.

Промените не бяха подбудени от Запада и уж свободното общество. Ако се питате откъде дойде демокрацията, отговорът е лесен. Тя бе донесена от обикновените хора на Източния блок. От всички тези, които се бореха за общи права и вярваха в един по-добър свят. Те раздвижиха постепенно ръководството на СССР и от там тръгна една голяма вълна, която се понесе по света.

Бразилия и Аржентина започнаха своите преходи в началото на 80-те години, но без „перестройката“ никога нямаше да ги завършат. Чили направи своя референдум през 1988 г., но нямаше да махне Пиночет, ако демокрацията не беше вече навлязла в Източна Европа. Промените в Турция, Гърция и Испания едва ли щяха да се стабилизират без демокрацията, която се раждаше в социалистическите страни. Африка и Централна Америка излязоха през 80-те и в началото на 90-те от гражданските си войни точно поради факта, че вече във Вашингтон не можеха да плашат света с комунизма, защото той ставаше по-демократичен от самите американци. Ако трябва да се търси отговорност на Михаил Горбачов, то тя трябва да бъде фокусирана точно върху неуспеха му да управлява обществените процеси, а не в поставянето на тяхното начало, защото от демокрацията и свободата имаха нужда всички тогава.

За съжаление разпадът на СССР създаде у елитите чувството за победа. Чувството, че те могат да наложат един консенсус, но такъв, който само на тях им изнася. За няколко десетилетия никой не подложи на съмнение икономическия модел, в който живеем, нито изчезването на много от социалните привилегии и дори разпада на обществата, които всъщност започнаха демократизацията на света.

Днес същите тези елити се опитват съвсем да орежат демокрацията, която някога толкова много хора по света поискаха, но така и не получиха. В момента една огромна криза и обществена пандемия се използва за налагането на пълен контрол над всички. Стига се до там, че от днес за утре някой чиновник може да забрани всичко, което си поиска в цяла една държава. Заради това е много важно да не забравяме, че когато обществата на Източния блок поискаха свобода и демокрация, те успяха макар и за много кратко да я дадат на света. Бъдещето е в ръцете на обикновените хора, нужно е просто те самите да го разберат.