Едва ли има по-подходящо въведение в темата от тази стара ирландска поговорка. Тя простичко, но проницателно дава съдържанието на цялата всеобхватност на процеждащия през зъби ароматен дим, който дава вкус на живота.
Тръгваме по димните следи на това ценителско изкуство с Георги Бояджиев, майстор на лули и един от основателите на клуба на почитателите на лули „Шапките“ и със Станимир Лучков, фотограф и член на този клуб.
Влизаме в димната завеса и търсим източника на дима. Първо говори майсторът.
Георги Бояджиев: „Историята на лулата е много дълга. В този вид, който я виждаме и познаваме днес, я имаме след Наполеон. В тези години се открива материалът, от който сега се правят лулите. И до днес измененията са само технически.“
Станимир Лучков: „В човешката история винаги има занимания, които водят началото си от някаква древност. В дъното винаги има някаква функционалност, което по-късно се превръща в ритуал или обичай. Дори с вторично прибавени към тях някакви културни конотации, които първоначално не са им били присъщи. Така е например с татуировките. С течение на времето може да се окаже, че част от тези обичаи са били вредни, защото сега не познаваме първоначалния им функционален смисъл. Може да е бил лечителски или пък да цели психологическото подготвяне на някаква личност за по-лесно контактуване с някакви шамански обреди и т.н., което на нас вече ни е чуждо. Ние оставяме обичая на имитационното използване на подобен жест, който да го свърже с друг тип култура, съпреживяване, среда, приятелски връзки и т.н.“
Запалването по и на лулите
Бягането от масовката ли тласка двамата ни събеседници към този изтънчен прибор?
Станимир Лучков: „Както лулата, така и всичко, което има елемент на задълбочаване, е в голяма степен самотно занимание. То предполага откъсване, но не изцяло. Защото си търси среда и съмишленици. Същото е и с фотографията - самотно занимание, но после търсиш оценка на познати, приятели и професионални кръгове. Много е важно да бъдеш разбран, колкото и да мислиш различно.“
Георги Бояджиев: „При мен нещата с лулите тръгнаха от чисто любопитство. Сега осъзнавам, че светът на лулите, в който се потопих, стана за мен и начин на живот. Цялото пушене, колекциониране и т.н. е всъщност една много социална дейност.“
Как стана прехода от пушач към майстор на лули: „Не съм спирал да бъда пушач. Гледах лули, които исках да си купя. Взех си една-две, но те не ставаха. Винаги се оглеждах в това, което няма как да си позволя. В един момент реших, че трябва да пробвам и оттогава все така - вече 16-17 години.“
Георги научава майсторлъка по добре познатия емпиричен метод "проба-грешка". "Беше януари месец, започнах да стържа на балкона с едни пили. На практика съм самоук. Помагали са ми някакви хора, но само за отделни неща. Не съм ходил да се уча от някого. Старая се днес да поддържам ниво, което е доста близо до високото."
Фина нотка на познавачество и вкус към живота
Лулата е не просто атрибут за пушене. Големи личности в литературата и изкуството като цяло, са останали в историята като страстни пушачи на лули. Тя не просто им придава вкус към живота, но и става продължение на тяхната личност: Ърнест Хемингуей, Дж. Р. Р. Толкин, Марк Твен
Как навлиза в интелектуалната култура този иначе вреден навик? Как става така, че му се придава аристократичност?
Станимир Лучков: "Когато една личност стане голяма, всичко което я заобикаля, като аксесоари, започва да придобива друго знаково усещане. Така се принася някаква инертност в културата, която носи връзка в поколенията." Насока за Станимир към лулите дават литературни творби като романа "Наследникът от Калкута" и книгите на Жул Верн, Карл Май, Майн Рид, които той чете в гимназиалните си години.
"Лулата е някакво миноритарно бягство от ежедневието. Тя е била много популярна при моряшките професии - води началото си още от първите цивилизационни стъпки на човечеството. Морякът на кораб е имал много ограничен кръг от удоволствия. Можел е контролирано да употребява някакъв алкохол и да пуши, също контролирано. На ветроходните кораби всичко е било изключително пожароопасно. Дори има информации, че е можел да пуши лула само като награда. През това време до него са стояли негови колеги с ведра с вода. Една искра от огънчето може да доведе до фатални последици."
С течение на времето пушенето на лула получава културен привкус и започва да се обръща и повече внимание на удолоствието, което носи със себе си.
Ценителски дим в свят на електронни цигари
Станимир Лучков: "Не мога да кажа, че лулата ще съпътства цялата история на човешката цивилизация. Всяко нещо си има начало и край."
Георги Бояджиев: "Не мисля, че пушенето на лула трябва да се разглежда като нещо супер елитарно. Да, би могло да бъде, но като цяло е по-скоро нещо по-обикновено. Лулата може да има колекционерска или художествена стойност, но по същество си остава инструмент за пушене. Както един автомобил може да бъде произведение на изкуството - ръчна изработка и т.н., така и този инструмент може да бъде с допълнителна, принадена стойност."
Не от всяко дърво става лула
Най-подходящото дърво за производството на лули е бриар. Добива се по Средиземноморието - както европейската, така и африканската част. Процесът по добива на този материал е доста дълъг. Тънък момент е, че дървото не може да се работи веднага, а трябва да отлежи.
Георги Бояджиев разказва защо това дърво е предпочитано: "Бриарът има много голяма плътност, красив фладер и почти не гори - изключително плътен и здрав материал." Има и други материали за използване на лули, като морска пяна, круша, череша, маслина. Ефектът обаче е съвършено различен, както и самият вкус.
Още за тънкостите на ръчното производство на лули и какво е "студено пушене" - може да чуете в звуковия файл с цялото интервю с Георги Бояджиев и Станимир Лучков.
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
" Този свят е потенциално мирен. Няма безнадеждна идейна агресия и ние свикваме на това ново общество, то си има своите конфликти. То е много..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..