Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„За много години“ зависи от календара

За Нова година през годините и историческите специфики на отбелязването на празника – разказва за „Изотопия“ историкът доц. Михаил Груев

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Клишетата за честването на Нова година са много. От пенливо вино, през майонезени салати и тънко нарязани мезета - до строго регламентиран в куверта грамаж алкохол и по-скъпа от обичайното транспортна услуга, както и наподобяваща ожесточена обсада илюминационна звукова картина.

Това е част от стереотипния декор на посрещането на Нова година в България. Сигурно може да добавите и още, за това се сетихме.

Нова година през годините

Тази тема разисквахме в новогодишния брой на "Изотопия" от "Червения апартамент" в София заедно с историка доц. Михаил Груев. Той е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет, също така е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Няма да броим от 10 назад, то вече си е преброено. Направо се хващаме за календара, за да разберем как се е „местила“ Новата година през годините.

Трапезата на новогодишната

Михаил Груев: „Нова година е модерен празник, който се появява и утвърждава в годините след Освобождението. Известно е, че османското летоброене води началото си от рождението на Мохамед, т.е. от 632 г., въобще в Османската империя има съвсем друг календарен режим.“

След Освобождението у нас се възприема руската календарна система. В църквата това става още по-рано под влияние на православната традиция. Тогава се възприема Юлианския календар. Това по някакъв начин ни откъсва от европейския свят, тъй като в Европа, още от реформите на папа Григорий XIIIот 1582 г. върви налагането на Григорианския календар. В различните страни това се случва по различно време, но в източната част на Европа това се случва най-късно. В България – през 1916 г.

Преди това сънародниците ни празнуват Нова година на 14 януари. А на самия 1 януари се празнува единствено Васильовден в духа на православната и народната традиция.

Руска салата, няма как…

Михаил Груев: „Руската салата идва с братята освободители. Въобще цялата съпътстваща декорация и празничност е много силно повлияна от това, което българите виждат в руската аристокрация. Оттам е и зеленото борче, което се отсича и се слага в къщата. Но всичко това остава градска традиция.“

Навлизането на тези неща във всекидневието на българина става много бавно. До календарната реформа от 1916 г. отбелязването на Нова година остава затворено предимно в градските и буржоазни среди. Народът продължава да си празнува Васильовден.


Нова година като светски и универсален празник

Михаил Груев: „От една страна това, че на Запад Нова година е голям празник, от друга – това е светски празник, откъснат от църковния календар. Това е празник, който дава възможност да се празнува от различни религии. Иначе всяко вероизповедание си следва своя календар.“

Соц Нова година – Дядо Мраз и цитруси, а Коледа – нормален работен ден

През годините на Социализма у нас акцентът и цялата символика пада силно върху празнуването на Нова година по съветски модел.

Михаил Груев: „Идеята е да се отнеме цялата тежест на Коледа, защото това е религиозен празник. Тогава беше нормален работен ден. Нещо повече – когато има някакви производствени съвещания или учителски съвети в училище, умишлено се насрочват за Бъдни вечер, за да може жените да не приготвят трапеза, да бъдат на събрание. Това продължи до края на 80-те години.“

Още за превръщането на празника от семеен в колективен – прехвърлянето на хората от домовете им на площада, какво се случва с отбелязването на Нова година след демократичните промени и какво говори за един народ новогодишната традиция – чуйте цялото интервю с доц. Михаил Груев в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли.  Заниманията са за деца от 6 до 12 години.  Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян.  "Залагаме както на традиционни..

публикувано на 20.07.25 в 07:10

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..

публикувано на 20.07.25 в 06:55
Асаф Ясур

Асаф Ясур не спира да печели медали за Израел на параолимпийски игри

Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..

публикувано на 20.07.25 в 05:52
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30