Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стивън Ливингстън: Дезинформацията запълва вакуума, създаден от социалното разцепление

Регулирането на съдържанието в социалните мрежи е чашата с отрова за либералната демокрация, казва американският професор

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Щурмът срещу сградата на американския Конгрес преди година насочи вниманието към социалните мрежи. Според някои от мненията именно от тях е тръгнала радикализацията на участвалите в нападението, заради бързото разпространение на дезинформация. Други смятат, че обвинението към социалните мрежи е прибързано. 

Съдейки по анализите в местните медии, повечето от дошлите са вярвали, че изборите през 2020, които Доналд Тръмп загуби, са били откраднати и датата 6 януари е била последна възможност за намеса и обръщане на резултата. Не е имало значение, че преди това редица повторни преброявания и съдебни дела са доказали победата на Джо Байдън.

Година след отнелото човешки животи нападение на Капитолия разследването на случилото се продължава. Над 700 арестувани, над 100 от които са се признали за виновни. Смята се, че са участвали около 800 души. Те са били от почти всеки щат, включително Окръг Колумбия.

6 януари 2021 г.   Снимка: ЕПА/БГНЕСРазследването се опитва да установи повече за организацията на щурма и дали хора от администрацията на Тръмп са били „инструменти“ в тези събития. Допитвания показват, че голяма част от републиканците в страната все още смятат, че победата на Байдън не е легитимна.

Анализатори обаче обръщат внимание на радикализацията на обществото.

Стивън Ливингстън е професор в университета „Джордж Вашингтон“ и създател и директор на Института по данни, демокрация и политика.

„Платформите на социалните медии помагат на екстремистки групи, които при други обстоятелства са изолирани, да се отрият и не само групи, но и индивиди. Така има една откриваемост. Това може би са най-важните елементи или ефекти на платформите на социалните медии. В същото време не трябва да забравяме, че други видове организации в Съединените Щати десетилетия наред са атакували легитимността и целостта на управлението – много преди създаването на платформите на социалните медии“, коментира проф. Ливингстън за БНР.

„В съзнанието ми изникват съгласувани нападки спрямо учени изследващи климата и идеи за климатичните промени, нападки срещи науката като цяло, непрекъснатите атаки срещу легитимността на мейнстрийм медиите. Не трябва да търсите това онлайн. Достатъчно е само да погледнете Ръш Лимба – консервативен радиоводещ, който почина неотдавна. Лимба направи цяла кариера в продължение на години с атаки спрямо мейнстрийм медиите.“

Заедно с Ланс Бенет, Стивън Ливингстън е автор на сборника „Ерата на дезинформацията“, излязъл миналата година. Двамата автори, както и други - като Даниел Крийс от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил смятат, че популярността на дезинформацията не е следствие на социалните мрежи, а симптом на по-сложен проблем

6 януари 2021 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕСДезинформацията запълва вакуума, създаден от социалното разцепление. Това социално разцепление само по себе си обикновено не е резултат от само от платформите на социалните медии. Голяма част от типичните обясненията за сегашната ситуация не само в Съединените Щати, но и също в Европа, държави като Турция, Унгария, Полша, са, че платформите на социалните медии създават поляризация и разцепления в обществото. Това е обяснението.“

Според проф. Ливингстън се разцепление по линия на расови и икономически показатели и усещане за заплаха за идентичността в контекста на смаляващото се мнозинство на белите конкретно в САЩ.

„Това усещане за заплаха вече е създало ниво на недоверие и разцепление в американското общество. Има американци, които нямат доверие на науката, нямат доверие на мейстрийм медиите, нямат доверие на експертите, нямат доверие на академиците. За да запълнят този епистемологичен вакуум те се обръщат към конспиративни теории, които са изградени съобразно пристрастията на индивидите в Америка.“

Снимка: Pixabay

Регулирането на съдържанието в социалните мрежи е чашата с отровата за либералната демокрация, категоричен е проф. Стивън Ливингстън.

„Когато западните демокрации започнат да регулират съдържание, хора на места като Кремъл ще си кажат: ако американците го правят, защо да не го правим и ние? Така се получава една главоблъсканица. Регулирането на съдържание е пряка заплаха за едно от основните условия на либералната демокрация, а именно, че най-добрият коректив на речта е още реч, както Джон Стюърт Мил е посочил преди много време. Оказва се, че повечето реч не винаги коригира фалшиви слова и това ни изправя пред въпроса - какво тогава коригира фалшивите слова? Ще е лъжа да кажа, че либералните демокрации никога не са регулирали словото. Регулираме – давам за пример клеветата. Въпреки това в сърцевината си либералната демокрация не позволява регулиране на словото, но това свободно слово може да е систематично, масивно и много вредно спрямо демокрацията. Ако трябва да бъда честен, нямам отговор. Посвещавам остатъка от кариерата си в търсене на отговор на този въпрос.“

Ливингстън откроява институционални и демографски причини за срива на доверието в институциите. Той дава пример с действащата избирателна система, която дава еднакъв брой сенатори на всеки един щат, независимо от населението на щата. Позовава се и на прикрития расизъм от бели, които искат да се върнат към отминали времена, когато социалният им статут е бил по-добър. За изследователя разговорите за засилване на демократичните структури на държавата би помогнал повече от фиксацията върху съдържанието онлайн.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29