Коментар на Петър Волгин: Премиерът Кирил Петков да не се държи като „просто Киро“

След десет дни официална българска делегация ще отиде на посещение в Скопие, като в състава ѝ са министрите на външните работи и на транспорта, а начело на групата ще бъде самият министър-председател. Няма спор, хубаво е да има официални посещения, хубаво е да се установяват дружески отношения и да се решават важни въпроси. Обаче има нещо по-важно и то е какви сигнали отправят държавниците със своите действия. 

Хайде, сега да помислим логично. България е държавата членка на Европейския съюз. Държавата, която се стреми да започне преговори за членство, е Северна Македония. Съответно управляващите в Скопие трябва да идват в София, а не обратното. Този, който има нужда от помощ, отива при този, който може да му помогне, а не обратното. С това гостуване нашата делегация оставя впечатлението, че, едва ли не, ние молим македонците да почнат преговори с ЕС. По този начин още от самото начало се поставяме в неизгодна позиция. Сигурен съм, че около господин Петков има хора с достатъчно богат дипломатически опит, които би трябвало да му обяснят тези неща. Би трябвало да му обяснят, че когато е „просто Киро“, както го нарече една, възхитена от него, депутатка, може да си ходи където пожелае, но когато е „премиерът Кирил Петков“, трябва много да внимава за всякое едно свое действие.

Има и още нещо важно, което вече няма общо с дипломацията. Това, което сега ще кажа, е крайно политически некоректно и затова малко хора се изразяват по този начин. Държави от рода на Северна Македония и Украйна, които са се появили неотдавна по странни стечения на обстоятелствата и заради плановете на някои велики сили, разбират основно от езика на силата. Управляващите елити в такива държави възприемат всеки жест на добра воля като проява на слабост. Колкото повече българските политици се усмихват на македонските си колеги, колкото повече говорят за „надграждане“, „добросъседство“ и „европейски ценности“, толкова повече другата страна се втвърдява, защото оценява нашето поведение като готовност за всякакви компромиси. Виж, ако се държим твърдо, ако не им ходим на крака, ако всеки път им заявяваме, че нито ще им позволим да ни крадат историята, нито ще позволим хората с българско етническо самосъзнание в Македония да бъдат дискриминирани, толкова повече Скопие ще слуша какво му се казва. 

Другият грешен сигнал, който волно или неволно можем да изпратим, е да накараме македонската страна да смята, че държим много повече на „икономизирането“ на нашите отношения, вместо на историята, спазването на договорите и премахването на дискриминацията. Самолетите, влаковете и магистралите до Скопие са нещо прекрасно, обаче не могат да бъдат приоритет. Щели сме били да правим някакви групи с македонците за инфраструктура, икономика и какво ли още не. Пълна глупост е това. Няма никаква нужда да забатачваме работата с още и още ненужни структури. Има нужда от едно единствено нещо. Скопие да спре с историческите фалшификации и да изпълнява Договора, който сме подписали. Това е. Точка. Постоянното създаване на комисии и комисийки само разводнява нещата.

Изобщо, колкото по-малко се обясняваме, толкова по-добре. Когато истината е на твоя страна, не са необходими прочувствени тиради. И това далеч не важи само за отношенията ни със Северна Македония. Политиците, особено тези на най-важните позиции, трябва да говорят малко и по същество. И най-важното - да не се изхвърлят. Онзи ден по повод отзоваването на Пламен Георгиев от консулския пост във Валенсия премиерът Петков каза, че спирали с политическите назначения. Ето това е изхвърляне. Също толкова неадекватно, колкото обещанието, че нямало повече да има корупция. Политически назначение във всички сфери е имало, има и ще има. Който твърди обратното или е тежък лъжец, или е непоправим глупак. Как иначе ще се отблагодариш на стотиците хора – партийци, влиятелни симпатизанти, спонсори – които са ти помогнали да спечелиш изборите, ако не назначаваш тях или посочени от тях хора на държавни позиции? Така че политически назначения, както и корупция, винаги ще има. Умният политик не казва, че ще ги премахне, а прави всичко възможно, за да сложи тези негативни явление в някакви рамки. Умният политик не обещава бомбастични неща и много внимава в какъв момент какви държави посещава. Да, ако си „просто Киро“ можеш да говориш каквото ти хрумне и да се шляеш по целия свят. Обаче, ако си „премиерът Кирил Петков“, поведението ти трябва да бъде съвършено различно.